Определение № 2095 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2095 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110164767 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на * срещу Ж. И. П..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. На ответника следва да бъдат дадени указания да представи доказателства за датата на изпращане на отговора на исковата молба по пощата.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 16.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от определението с настоящите указания да представи доказателства за датата на 1 изпращане на отговора на исковата молба по пощата.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА гр. д. № 5560/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, по настоящото дело за послужване.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от „* срещу Ж. И.

П. с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 970.83 лева /496.38 евро/, представляваща главница по договор за паричен заем № 4091634 от 17.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 111.94 лева, /56.95 евро/ представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 4091634 от 17.03.2021 г.за периода от 17.03.2021 г. до 10.11.2021 г., сумата от 242.56 лева /124 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2021 г. до 24.01.2024 г., сумата от 556.80 лева /284.69 евро/, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 17.03.2021 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 5560/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 17.03.2021 г. ответникът е сключил с „* договор № 4091634, в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 1000 лв., като крайния срок за погасяване на кредита бил 10.11.2021 г., при фиксиран лихвен процент 40 % и ГПР 48.35 %. Счита, че процесният договор бил действителен, тъй като е сключен съобразно нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Твърди, че на дата 17.03.2021 г. ответникът е сключил договор за гатанция с дружеството „*, като по силата на този договор дружеството се задължило да отговаря с ответника за всички задължения по договор за паричен заем № 4091634 от 17.03.2021 г. с „*. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията по процесния договор за кредит. Заявява, че „* е поканило „* да плати всички изискуеми задълженията на ответницата по договора за кредит, като за това обстоятелство * е изпратило уведомление до длъжника, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от *. Поддържа, че * е погасило дължимите от 2 ответника на „* суми, както следва: 1000 лв. по договор за кредит и 111.94 лв. възнаградителна лихва за периода от 17.03.2021 г. до 10.11.2021 г. Твърди, че на 05.04.2022 г. * е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на гаранция, за встъпването на * в правата на кредитора „*. Заявява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 31.03.2022 г. *, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*. Твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочената в договора електронна поща, както и на настоящия си адрес на 02.05.2022 г. Счита, че съобразно константната съдебна практика няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. В случай, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Заявява, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва ответникът да е сключвал договор за паричен заем № 4091634 от 17.03.2021 г., както и да в получавал сумата от 1000 лв., като ответникът не бил подписвал процесните договори. Оспорва се * да е встъпвало в правата на „*.

В доказателствена тежест на ищеца обстоятелства: е да докаже следните

По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличие на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за паричен заем № 4091634 от 17.03.2021 г., сключен между „* и Ж. И. П., чийто клаузи да договорени индивидуално, въз основа на който на ответника е предоставена парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне същата и възнаградителна 3 лихва в претендираните размери; че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, наличието на валидно облигационно отношение между * и Ж. И. П. по договор за гаранция за обезпечаване задълженията на ответника по договор за паричен заем № 4091634 от 17.03.2021 г., размера на предвиденото възнаграждение по договора за гаранция, датата на отправяне на искане от „* към * за плащане на задълженията на ответника по процесния договор за потребителски кредит, уведомяване на ответника от * за отправеното към него, в качеството му на поръчител, искане за плащане, плащане от * на задълженията на ответника по процесния договор за потребителски кредит, прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за паричен заем № 4091634 от 17.03.2021 г., както и че ищецът има възможност да представи доказателства, от които да е видно, че тези клаузи са индивидуално договорени.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено 4 съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5