Решение № 722 от 24.11.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 907/2021
- Вид
- Решение № 722
- Подписан
- 24.11.2021
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 3 · Закон за особените залози
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 647 ал.1 · Търговски закон
- чл. 647 ал.1 т. 2 · Търговски закон
- чл. 647, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 647 ал. 2 · Търговски закон
- чл. 649 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 722 гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20211001000907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение от 02.07.2021 г. по т.дело № 1737/19 г. СГС, ТО, VІ – 1 състав е отхвърлил предявените от синдика на „Енергийна финансова група“ АД срещу “ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, с ЕИК 113570147 и „Енергийна финансова група“ АД, с ЕИК 131332101 искове за обявяване на недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД на основание чл. 649 от ТЗ вр. с чл. 647, ал. 1, т.3 вр. с чл. 647, ал. 2 от ТЗ, в съотношение на евентуалност на основание чл. 135 от ЗЗД на договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна финансова група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ за присъждане в полза на масата на несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД на сумата в размер на 700 000 лева, като неоснователни. Осъдил е на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Енергийна финансова група“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 142 289,50 лева, която да се събере от масата на несъстоятелността. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника „Водоснабдяване и канализация“ АД Добрич в несъстоятелност и третото лице - помагач на ищеца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство – синдикът на „Енергийна Финансова Група“ АД И. В. Р., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че не са налице предпоставките за прогласяване на договора за относително недействителен по реда на чл. 647, ал. 1, т.З от ТЗ, 1 както и този , че в случая не е налице нееквивалентност на престациите. Сочи, че приетото от съда, че оспорения договор за цесия от 21.06.2018 г. е възмездна сделка и попада в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 30.05.2017 г., началната дата на неплатежоспособност - 31.12.2015 г., както и преди изтичане на двугодишния срок по чл.
647, ал.1, т.З ТЗ налага изследване на въпроса дали даденото по същата значително надхвърля по стойност полученото, като равностойността на престациите следва да се преценява към датата на нейното сключване. Излага, че с оглед липсата на единен критерий относно съдържанието на понятието "значително" въпросът за еквивалентността на престациите следва да бъде преценяван конкретно съобразно спецификата на случая. Сочи, че в случая същата е налице, тъй като за процесното вземане не е заплатена никаква цена от цесионера. Инвокира оплакване за необоснованост на решението по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, тъй като в процеса е установено наличието на всички установени от закона предпоставки за неговото уважаване.
Сочи, че предвид извършеното прехвърляне на вземането възможността на кредиторите в несъстоятелността да се удовлетворят от същото е изключена, което обосновава увреждащият характер на договора за цесия. Поддържа, че към датата на сключване на договора за цесия - 21.06.2018 г., е настъпила неплатежоспособността на „Енергийна Финансова Група“ АД , което сочи на липса на възможност дружеството да изпълнява задълженията към кредиторите си. Поддържа, че увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес. Излага, че в процесния договор за цесия, сключен между „Енергийна Финансова Група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД липсва насрещна престация, поради което искът по чл.135 ЗЗД е основателен и доказан. Твърди, че дори и сключеният договор за цесия да бъде приет за възмезден, по делото е установено по несъмнен начин наличието на знание на страните същия за увреждане на кредиторите на цедената, както въз основа на отразяването в книгата по чл. 634в на Министерство на правосъдието, така и поради обстоятелството, че „ЧЕЗ Трейд България“ АД е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Енергийна Финансова Група“ АД , като със сключения договор за цесия се цели преодоляване на реда по чл. 722, ал. 1 от ТЗ и удовлетворяване на цесионера преди останалите кредитори. цесионерът преди другите кредитори. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Въззиваемият „Енергийна финансова група“ АД, в несъстоятелност становище по въззивната жалба. не изразява
Въззиваемият „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че не е налице нееквивалетност на престациите по процесния договор за цесия, тъй като по силата на чл. 2 от последния цедирането се извършва в изпълнение на задължения на „Енергийна финансова група“ АД към „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, а съгласно чл. 4 събирането на вземанията води до автоматично погасяване на 2 съответна част от задълженията на „Енергийна финансова група“ АД към „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД. Излага, че в процеса не е установено наличието на всики предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като не е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, доколкото със събирането на цедираните вземания се изпълнява изискуемо задължение на „Енергийна финансова група“ АД към „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД. При липса на погасяване в резултата на цесията същите вземания биха били пасив в масата на несъстоятелността. Твърди, че по делото не е установено и наличието на знание на цесионера за увреждането. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице - помагач на ответника „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице - помагач на ищеца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД изразява становище за основателност на въззивната жалба. Сочи, че са налице предпоставките за уважаване на предявения главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като в процесния договор за цесия не е предвидено заплащане на насрещна престация от страна на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, тъй като по силата на същия цесионерът придобива веднага вземане в размер на 2 857 237,41 лева, а задължението на цедента се погасява във времето и под условие. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е събрало от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД сумата в размер на 700 000 лева, поради което задълженията на „Енергийна финансова група“ АД е намалено само с тази сума, т.е. срещу сумата от 700 000 лв. „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е придобило вземане в размер на 2 857 237,41 лева. Излага, че по делото е установено наличието на предпоставките за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като процесния договор за цесия уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник и най – вече на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чието вземане е обезпечено по реда на ЗОЗ. Поддържа, че доколкото в договора за цесия не е предвидена насрещна престация срещу прехвърленото вземане, то последния е безвъзмезден, поради което знанието не е елемент от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В съотношение на евентуалност сочи, че ако се приеме, че договорът за цесия е възмезден , е налице знание за увреждането, предвид наличието на висящо производство по несъстоятелност по отношение на цедената „Енергийна финансова група“ АД към датата на сключване на договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от синдика на „Енергийна Финансова Група“ АД срещу „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, ЕИК113570147, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл.
„Позитано“ № 2, ет. 7, офис 7 и „Енергийна Финансова Група“ АД, ЕИК 131332101, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Вихрен“ № 10 за обявяване на недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ 3
АД на договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна Финансова Група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, в съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне на тази претенция за прогласяване на договор за цесия от 21.06.2018 г. за относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, както и и за осъждане на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД да заплати по сметка на масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД сумата 700 000,00 лева, на основание чл. 649 ал. 2 от ТЗ.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.06.2018 г. ответниците по делото са сключили договор, по силата на който „Енергийна Финансова Група“ АД - цедент е прехвърлил на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД – цесионер вземанията си към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД на обща стойност 2 857 237, 41 лева, формирани както следва: вземане фактура № ********** от 31.01.2018 г. в размер на 773 230,20 лева; вземане по фактура № ********** от 28.02.2018 г. в размер на 712 990,32 лева; вземане по фактура № 0000008651 от 31.03.2018 г. в размер на 788 661,88 лева и вземане по фактура № 0000008756 от 30.04.2018 г. в размер на 582 355,01 лева., заедно с всички акцесорни права и принадлежности, произтичащи от или свързани с цедираните вземания. В преамбюла на от договора е посочено, че цедентът има парични вземания от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, описани по основание и размер в Приложение № 1 към същия, както и парични задължения към цесионера, описани по основание в Приложение № 2 към договора. В клаузата на чл. 1.1 б.Б е посочено, че цедентът е изключителен собственик на цедираните вземания с изключение особен залог по смисъла на ЗОЗ, учреден от цедента в полза на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД върху всички настоящи и бъдещи вземания на цедента от длъжника по споразумение от 31.07.2015 г. и Меморандум от 24.11.2016 г. за доставка на електрическа енергия между цедента и длъжника, както това споразумение и този меморандум са изменени и допълнени, който особен залог е вписан в ЦРОЗ по партидата на цедента с № 2017122101851 – първоначално вписване на договор за залог- чл. 1.1 б.В от договора. В клаузата на чл. 2 от договора страните са посочили, че цесионерът придобива цедирените вземания ведно с всички съпътстващи акцесорни права и принадлежности, като прехвърлянето се извършва в изпълнение на задължения на цедента. Въз основа на горното в клаузата на чл. 4 страните са се съгласили, че събирането от страна на цесионера изцяло или отчасти на цедираните вземания се счита за автоматично съответно погасяване на на задълженията на „Енергийна финансова група“, като главницата на задълженията се намалява с такава сума, каквато част от главницата на цедираните вземания е събрал цесионерът.
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, цедираните вземания са с произход неплатена цена на електрическа енергия, доставена от цедента и получена от длъжника „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД през м. януари – април 2018 г. по силата на споразумение за доставка и приемане на електроенергия от 31.07.2015 г. Общият размер на вземанията възлиза на 2 857 237,41 лева , за които се съставени фактури, както следва:
4 фактура № ********** от 31.01.2018 г. с падеж 15.02.2018 г. за сумата 773 230,20 лева; фактура № ********** от 28.02.2018 г. с падеж 15.03.2018 г. за сумата 712 990,32 лева; фактура № 0000008651 от 31.03.2018 г. с падеж 15.04.2018 г. за сумата 788 661,88 лева и фактура № 0000008756 от 30.04.2018 г. с падеж 15.05.2018 г. за сумата 582 355,01 лева.