Решение № 1302 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. В., 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Светла В. Пенева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501718 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47718/29.05.2025г., подадена от Р.

К. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М. Г. срещу решение № 1387/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 14745/2023 г. по описа на РС – В., 12 Състав, с което e признато за установено, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на ответника Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н.“ 16, че ищецът Г. К. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. „Г.Р.Д.“ *** е собственик на ½ ид.ч. идеална част от поземлен имот с пл. № *** /хиляда четиристотин и шестдесет/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м. при граници: ПИ пл.

№ ***; ПИ пл. № ***; ПИ пл. № ***; ПИ пл. № ***; ПИ пл. № *** и път, находящ се в гр. В., с.о. П., след изменение на действащ КП за с.о. „П.“ чрез попълването му, съгласно заповед РМ-45/12.10.2023 г. на кмета на район „Младост“ – Община В., представяващ поземлени имоти с идентификатори ПИ с пл. №*** с площ от 600 кв.м. при граници: ПИ пл. № ***, ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № *** и път и ПИ с пл. № *** с площ от 403 кв.м. при граници:

ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № *** и път, на основание наследствено правоприемство от баща й К. Д. С., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починал на 16.02.2019г., който от своя страна го е придобил по силата на съдебна делба, приключила с одобряване на спогодба обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело № 4090/1979г. на ВРС - VII състав, 1 вписан в СВ -В. в том II, № 67, дело № 1197/20.05.1980г. и е осъден ответника Р. К. Д., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „Н.“ 16 да предаде владението над посочения имот на ищеца Г. К. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул.

„Г.Р.Д.“ ***, както и е отменен, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт № 32, том II, per. № 1334, дело № 200/19.05.2023г. на Нотариус Веселин Петров, peг. № 205 НК, р-н на действие ВРС, в частта с която ответникът е признат за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от имот пл. № *** /хиляда четиристотин и шестдесет/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м. ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници: ПИ пл. № ***;

ПИ пл. № ***; ПИ пл. № ***; ПИ пл. № ***; ПИ пл. № *** и път, находящ се в гр. В., местност „П.“.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага, че в хода на първоинстанционното производство е следвало ищцата да уточни кой е първоначалния титул за собственост, легитимиращ К. Д. С., баща и наследодател на ищцата и на въззивника, като собственик на процесния недвижим имот, което не е сторено. Счита, че ищцата не е успяла по безспорен начин да докаже наличието на право на собственост в нейна полза на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, което се явява задължителна предпоставка за уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС. Намира извода на съда, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване упражняването на фактическа власт върху имота с намерение да го свои в период по-дълъг от 10 години, за неправилен и изведен при превратно тълкуване на доказателствата по делото, като посочва конкретни обстоятелства и свидетелски показания в полза на твърдението си. Моли обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна Г. К. Д., ЕГН **********, с който твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението е допустимо, законосъобразно и обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Въззиваемата намира възражението на въззивника относно идентичността на процесния имот и имота, предмет на съдебна делба, от която общият им наследодател придобива правото си на собственост, за неоснователно. Излага, че неоснователно е и възражението на въззивника относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е установил в условията на пълно и главно доказване упражняването на фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене за период по-дълъг от 10 години.

Моли обжалваното решение бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх.№ 47813/30.05.2025 г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез другия му процесуален представител адв. Т. И. срещу същото съдебно решение. В жалбата са 2 изложени оплаквания, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита за неправилен извода на съда досежно придобитото от К. С. право на собственост върху процесния имот, доколкото от приетата СТЕ се установява частична, а не пълна идентичност на процесния имот с имота, постановен в дял на К. С. при делбата, от която съдът е приел, че произтича правото му на собственост.

Въззивникът намира още, че съдът неправилно е приел, че при наличие на спор между съсобственици относно собствеността, ответникът е следвало да докаже, че е превърнал държането на чуждите идеални части във владение с намерение за своене чрез едностранни действия, доведени до знанието на другите съсобственици, предвид че в периода от 2009г до 2019г. намерението му за своене е демонстрирано единствено спрямо К. С. като едноличен собственик на имота. Сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е кредитирал събрания доказателствен материал в съвкупност, респективно е достигнал до погрешни правни изводи, с които е мотивирал решението си, като излага собствен коментар на доказателствата по делото. Излага, че е допуснато съществено процесуално нарушение и във връзка с разпределението на доказателствената тежест, като не е съобразено наличието на законова презумпция в негова полза, а именно – чл. 69 от ЗС. Поддържа, че презумпцията не е оборена, като съдът неправилно е кредитирал единствено показанията в полза на ищцата. Отново моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и на втората въззивна жалба, подаден от въззиваемата Г. К. Д., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения, идентични с вече подадения отговор по първата жалба. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционнoто решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на Г. К. Д., ЕГН ********** срещу Р. К. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. идеална част от поземлен имот с пл. № *** с площ от 1000 кв.м. при граници: ПИ пл. № ***; ПИ пл. № ***; ПИ пл. № ***;

ПИ пл. № ***; ПИ пл. № *** и път, находящ се в гр. В., с.о. П., след изменение на действащ КП за с.о. „П.“ чрез попълването му, съгласно заповед РМ45/12.10.2023 г. на кмета на район „Младост“ – Община В., представяващ поземлени имоти с идентификатори ПИ с пл. №*** с площ от 600 кв.м. при граници: ПИ пл. № ***, ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № *** и път и ПИ с пл. № 3

*** с площ от 403 кв.м. при граници: ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № ***, ПИ с пл. № *** и път на основание наследствено правоприемство от баща й К. Д. С., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починал на 16.02.2019г., който от своя страна го е придобил по силата на покупко-продажба, обективирана в НА № 160, том II, дело № 530/1950г. на Варненски Нотариус и съдебна делба, обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело № 4090/1979г. на ВРС - VII състав, вписан в СВ -В. в том II, № 67, дело № 1197/20.05.1980г., евентуално на основание давностно владение, присъединено от наследодателя упражнявал го от 1980г. до смъртта си през 2019 г. и продължено след това от ищцата и за осъждане на ответника да предаде владението върху процесния имот. Направено е и искане за отмяна на констативен нотариален акт № 32, том II, per. № 1334, дело № 200/19.05.2023г. на Нотариус Веселин Петров, peг. № 205 НК, р-н на действие ВРС, в частта с която ответникът е признат за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с пл. № *** с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр.

В., с.о. „П.. Имотът притежавали по наследство от общия им наследодател баща им К. Д. С., б.ж. на гр. В., починал на 16.02.2019г., който от своя страна го е придобил по силата на покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 160, том II, дело № 530/1950г. на Варненски Нотариус и съдебна делба, обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело № 4090/1979г. на ВРС VII състав, вписан в СВ -В. в том II, № 67, дело № 1197/20.05.1980г. Твърди се още, че имот № *** е идентичен с част от имот с пл. № *** по предходен план на СО П., целият с площ от 2380 кв.м. и на дял I от Договор за доброволна делба, вписан под № 78, том VI, вх. peг. № 11133/15.06.2009Г. в СВ - В., per. № 2153/04.06.2009г. на Нотариус Диана Бейлерян, per. № 012 НК, р-н на действие PC - В., с който имот пл. № *** по плана на СО П. се разделя на четири дяла от които се образуват четири имота: дял I - процесния недвижим имот с пл. № *** с площ от 1000кв.м., който се поставя в дял на наследодателя К. Д. С.; дял II - имот пл. № *** с площ от 600кв.м., който се поставя в дял на ответника Р. К. Д.; дял III - имот пл. № 1462 с площ от 600кв.м., който се поставя в дял на наследодателя К. Д. С. и дял IV - имот пл. № *** с площ от 180 кв.м., който се поставя в общ дял на наследодателя К. Д. С. и ответника Р.

К. Д. при квоти 1/2 ид.ч. идеални части за първия и ½ идеална част за втория.

През 2009 г. бащата на страните К. Д. С. дарил на ищцата имот пл. № 1462 с площ от 600 кв.м., представляващ дял III по гореописания договор за доброволна делба, както и 1/4 идеална част от собствените си ¾ идеални части от имот пл. № *** кв.м. с обща площ от 180 кв.м., представляващ дял IV от договора / които през 2022 г. тя продала/. По този начин още приживе баща им се разпоредил с част от имота, като дарил на ищцата и на ответника равни части от имот пл. № *** по предходен план на СО П., а на себе си оставил процесния недвижим имот. До смъртта си К. С. упражнявал владение върху процесния имот вкл. насял овощни дървета, а след смъртта му през 2019 г.

4 ищцата като наследник продължила да упражнява необезпокоявано фактическа власт върху имота, като присъединила своето владение към неговото и конкретно събирала плодовете на дърветата. Посочва, че между имотите нямало вътрешни огради. До 2016 г. полагала грижи за баща си, но след това заминала за Германия и се прибирала през няколко месеца да наглежда имота. Излага, че между нея и брат й не е имало спорове за правото на собственост върху процесния имот след смъртта на баща им. В края на 2022г. обсъждала с ответника сключване на договор за доброволна делба на процесния имот, но в края на м. август 2023г. разбрала, че ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за имота и от тогава била лишена от достъп до него и няма ключ за същия. Твърди, че ответника не е владял имота в периода от 2013г. до 2023г., когато се е снабдил с КНА за собственост по давност вкл. да се е афиширал като такъв, тъй като баща им не е загубвал владението, а тя е присъединила именно бащиното владение, поради което се позована на изтекла в нейна полза придобивна давност