Решение № 494 от 01.08.2019, Районен съд - Монтана

№ 494 / 1.8.2019 г.

Р Е Ш Е Н И. Е гр.МОНТАНА

01.08.2019г.

В ИМЕТО Н. НАРОДА

Р. С..–.МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание н. трети юли през две хиляди и. деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Елена Ефремова като разгледа докладваното от xxxx та МИХАЙЛОВА гражданско дело №3331 по описа за 2018 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Г.В.Г. xxx, представлявана от пълномощник адв.С..Т.,xxx, предявява срещу ответника З. „. З. А. г. ж., представляван от А. П. Л. и. Р. К.

Д. осъдителен иск с. правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и. евентуален иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Поддържа, че по силата н. сключен Договор № 45-.06-.009/ 22.02.2012г. между В. с.. с.. и. З. „ОЗК -. Застраховане“ А. са застраховани живота и. трудоспособността, чрез групова застраховка, н. всички действащи и. предстоящи за назначаване съдии, прокурори и. следователи, младши съдии и. младши прокурори, съдебни помощници и. прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и. съдебни служители, членове н. В. с.. с.., служители н. Националния институт н. правосъдието и. инспектори, експерти н служители в И. к. В. с.. с...

Съгласно чл. 4 от Договора застраховката е сключена без поименен списък. В кръга н. застрахованите лица попада и. ищцата, която за времето от влизане в сила н. Договора, 01.01.2012г. до 28.04.2015г. включително е работила н. длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура –.г., а от 29.04.2015г. и. до момента работи н. длъжност „ xxxx ” в Р. с.. –. г..

Ищцата твърди, че н. 20.08.2015г. подала до ответника молба по образец за изплащане н. обезщетение съгласно Раздел „Допълнителни рискове”, т. 1.2 от Договора „трайна загуба н. работоспособност в резултат н. заболяване", като к. тази молба е приложила всички необходими документи и. доказателства, установяващи настъпването н. застрахователното събитие. Въз основа н. молбата била заведена щета, по която застрахователното дружество е изплатило сумата от 45,00 лева.

За изплащане н. остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.д. № 118/2017 г. по описа н. Р. с.. -. Монтана, образувано въз основа н. предявен частичен иск за сумата от 1000 лева, което е приключило с. влязло в сила решение № 473 от 12.10.2017г., съгласно което ответното дружество е осъдено да заплати н. ищцата претендираната сума от 1000,00 лв.

Въз основа н. решението по делото заявява, че се е снабдила с. изпълнителен лист за присъдената сума и. било образувано изпълнително дело по описа н. Ч. С.. Н. с. р. н. д. О. с.. -. В.Н. 12.03.2018г. задължението по изпълнителното дело е погасено от ответното дружество -. длъжник по изп.дело.

Ищцата поддържа, че съгласно чл. 16 от сключения между

В. с.. с.. и. ответното дружество Договор, застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните суми н. застрахованите лица в срок до 1 ден след датата н. представянето н. всички необходими доказателства за установяване н. основанието и. размера н. претенцията. Съгласно чл. 23 от същия Договор при забава от страна н. застрахователя за заплащане н. дължимото застрахователно обезщетение в определения в чл.16 от договора срок, същият дължи неустойка в размер н. 3 % н. ден върху неиздължената сума.

При това положение твърди, че н. основание чл. 16 от

Договора ответникът е изпаднал в забава за изплатената сума в размер н. 1000 лева, считано от 22.08.2015г., като за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. вкл. съгласно чл.23 от Договора, ответникът дължи н. ищцата неустойка за изпадането си в забава в размер н. 14 940,00 лева и. за същия период -. от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. вкл., размерът н. законната лихва за забава е 138,61 лв.

В открито съдебно заседание от 03.07.2019г. е допуснато изменение в размера н. предявения иск с. правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 20 040.00 лева.

Моли съда да постанови решение, с. което н. основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и. договорите, осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -.З. А., представлявано от А. П. Л. и. Р. К. Д., да й заплати сумата от 20 040,00 лева, представляваща договорената в чл. 23 от Договора между В. с.. с.. и. З. „. З. А. неустойка в размер н. 3 % н. ден върху изплатеното н. 12.03.2018г. обезщетение в размер н. 1 000 лв. по щета № 0502-.100-.0139-.2015 за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. вкл.

В условията н. евентуалност, в случай че главният иск не бъде уважен, моли н. основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и. договорите, да постанови решение, с. което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер н. 138,61 лева, представляваща законната лихва за забава върху изплатеното обезщетение в размер н. 1 000 лв. по щета № 0502-.100-.0139-.2015 за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. включително.

Ответникът З. „. З. А. г. ж., представляван от А. П. Л. и. Р. К. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, представя писмен отговор н. исковата молба, като взема становище по предявените искове. Н. първо място оспорва активната материално-.правна легитимация н. ищцата, тъй като преди сключване н. договора З. „.З. А. представил н. ВСС гаранция за изпълнение н. договора под формата н. парична сума съгласно чл.59-.63 ЗОП. Съобразно чл.23 от договора неустойката се удържа от гаранцията за изпълнение, т.е. ищцата не притежава нито материална, нито процесуална легитимация за предявяване н. иск за неустойка, тъй като същата е уговорена между двете юридически лица, сключили договора. В случай, че ищцата счита, че е налице забава, то последната има право да получи обезщетение за забава в размер н. законната лихва.

Н. следващо място претенцията за неустойка твърди, че е неоснователна, тъй като съгласно уговорките между изпълнител и. възложител, договорът е изпълнен и. гаранцията за изпълнение е върната, т.е. отношенията са напълно уредени и. по този начин ищцата е напълно обезщетена. Ако н. същата й бъде изплатена неустойка, то тя би се обогатила неоснователно.

Ответникът също поддържа, че кумулирането н. исковете за неустойка и. обезщетение за забава е недопустимо, тъй като и. двете са за забавено плащане н. една и. съща сума. Посочва релевантна практика н. ВКС.

Н. следващо място прави възражение за нищожност и. прекомерност н. претендираната неустойка спрямо претърпените вреди, както и. н. противоречие с. добрите нрави. Извънредно завишения размер н. неустойката обуславя и. противоречието й с. добрите нрави, което е самостоятелно основание за прогласяване н. нищожност. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и. размера н. претендираната лихва.

С. оглед н. изложеното в отговора моли исковете да бъдат приети за недопустими, евентуално неоснователни и. необосновани и. да бъдат отхвърлени изцяло като такива. Моли за присъждане н. разноските в производството.

Доказателствата по делото са писмени и. гласни.

Допусната е и. изпълнена съдебно-.икономическа експертиза от вещото лице Л.З..

Съдът, след като ги прецени във връзка с. доводите и. становищата н. страните и. съгласно правилото н. чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните доказателства и. по тези факти няма спор, че между В. с.. с.. и. З. ,,ОЗК -. З. А. е сключен Договор № 45-.06-.009/22.02.2012г., по силата н. който са застраховани живота и. трудоспособността чрез групова застраховка н. всички действащи и. предстоящи за назначаване съдии, прокурори и. следователи, младши съдии и. младши прокурори, съдебни помощници и. прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и. съдебни служители, членове н. В. с.. с.., служители н.

Националния институт н. правосъдието и. инспектори, експерти и. служители в И. к.

В. с.. с... Съгласно чл. 4 от Договора застраховката е сключена без поименен списък. В кръга н. застрахованите лица попада и. ищцата, която за времето от влизане в сила н. Договора, 01.01.2012г., до 28.04.2015г. включително е работила н. длъжност „прокурор” в Районна прокуратура -. Видин, а от 29.04.2015г. и. до момента н. подаване н. исковата молба работи н. длъжност „ xxxx ” в Р. с.. -. Видин. Н. 20.08.2015г. ищцата подала до ответника молба по образец за изплащане н. обезщетение съгласно Раздел „Допълнителни рискове”, т.

1.2 от Договора „Трайна загуба н. работоспособност в резултат н. заболяване”. К. тази молба е приложила всички необходими документи и. доказателства, установяващи настъпването н. застрахователното събитие. Въз основа н. молбата е заведена щета № 0502-.100-.0139-.2015. По щетата застрахователното дружество е изплатило сумата от 45,00 лева. За изплащане н. остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.д. № 118/2017 г. по описа н. Р. с.. -. Монтана, образувано въз основа н. предявен частичен иск за сумата от 1000 лева, което дело е приложено к. настоящото. Гр.д.№ 118/2017г. н. РС -. Монтана е приключило с. влязло в сила решение № 473 от 12.10.2017г., съгласно което ответното дружество е осъдено да заплати н. ищцата претендираната сума от 1000,00 лв. Въз основа н. решението по гр.д. №118/2017г. н. РС -. Монтана, ищцата се е снабдила с. изпълнителен лист за присъдената сума и. е било образувано изпълнително дело №20188980400175 по описа н. Ч. С.. Н., рег. № 898 в КЧСИ и. р. н. д. О. с.. -.

Видин.

Н. 12.03.2018г. задължението по изпълнителното дело е погасено от ответното дружество -. длъжник по изп.дело, което е видно от приложеното като доказателство н. л.65 удостоверение изх. № 9880/30.07.2018г., издадено от Ч. С.. Н..

Съгласно чл. 16 от сключения между В. с.. с.. и. ответното дружество Договор № 45-.06-.009/22.02.2012г., застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните суми н. застрахованите лица в срок до 1 /един/ ден след датата н. представянето н. всички необходими доказателства за установяване н. основанието и. размера н. претенцията. Съгласно чл. 23 от същия Договор при забава от страна н. застрахователя за заплащане н. дължимото застрахователно обезщетение в определения в чл. 16 от договора срок, същият дължи неустойка в размер н. 3 % /три процента/ н. ден върху неиздължената сума.

В настоящия случай е установено настъпването н. застрахователното събитие, за което въз основа н. подадено н. 20.08.2015г. от ищцата заявление е образувана щета № 0502-.100-.0139-.2015. Н. основание чл. 16 от Договора ответното дружество е изпаднало в забава за дължимото застрахователно обезщетение, считано от 22.08.2015г. След като застрахователят не е изплатил дължимото обезщетение, същият е бил осъден по предявен частичен иск за сумата от 1 000 лева с. влязло в сила решение по гр.д. № 118 по описа н. Р. с.. -.

Монтана за 2017 г., като в хода н. изпълнителното производство, н. 12.03.2018г., застрахователят е изплатил сумата от 1 000 лв.

За установяване размера н. дължимата от ответното дружество неустойка съгласно чл. 23 от Договора по делото е приета съдебно -. икономическа експертиза от вещото лице Л.З., неоспорена от страните.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявен е иск с. правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане н. сумата от 20 040.00 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 23 от договор № 45-.06-.009, сключен н. 22.02.2012 г. между ВСС и. З. „ОЗК –. З. А. за групова застраховка "злополука". По делото не се спори, а и. от приетия като писмено доказателство договор № 45-.06-.009/22.02.2012 г. се установява, че в чл. 1 от него страните се съгласили чрез групова застраховка "Злополука" застрахователят да застрахова живота и. трудоспособността н. общо 14 501 действащи и. предстоящи за назначаване съдии, прокурори и. следователи, младши съдии и. младши прокурори, съдебни помощници и. прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и. съдебни служители, членове н. ВСС, служители н. НИП и. инспектори, експерти и. служители в И. к. ВСС. В чл. 16 е предвидено, че в случай н. застрахователен риск, срокът за изплащане н. обезщетение е до един ден след датата н. представяне н. всички доказателства, необходими за установяване н. основанието и. размера н. претенцията, а в чл. 23 е уреден размерът н. неустойката при забава от страна н. застрахователя, а именно 3 % н. ден върху неиздължената сума.