Решение № 44 от 30.03.2023, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И Е

№............., град Шумен, 30.03.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Маргарита Стергиовска при секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 49 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по депозирана жалба от Ф.М.Т., ЕГН **********, чрез адв. Г. С., против Решение № 2153-27-19/19.01.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба вх. №1012-27-287 от 20.12.2022г. на Ф.М.Т. срещу Разпореждане №Ц2113-27-666#12 от 05.12.2022г., с което ръководител по пенсионното осигуряване приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващата е 14г., 6 м. и 21 дни, като недостигащият изискуем действителен стаж е 5 м. и 9 дни, поради което и на основание чл.98, ал.1 във вр. с чл. 68, ал.3 от КСО е възобновено административно производство по заявление, подадено от оспорващата и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по депозирано заявление от Ф.М.Т..

В жалбата се изразява несъгласие с така постановеното решение и потвърденото с него разпореждане, като доводите се свеждат до това, че неправилно пенсионният орган не е зачел времето за отглеждане на дете, като действителен стаж. Основно спорът се свежда до приложение на § 1, т.12 от ДР на КСО, тоест дали стажът на оспорващата по време на майчинство без внесени осигурителни вноски е действителен такъв и следва да бъде зачетен при определяне релевантните за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст критерии, а именно възраст и трудов стаж. Счита, че органът неправилно не е зачел стажът от 01.01.1976 г. до 03.01.1976 г.; от 13.07.1976 до 01.01.1977 г.; от 14.09.1978 г. до 07.03.1980 г., в който Ф.М.Т. е била неработеща майка, като същият следва да бъде зачетен за действителен такъв. Счита, че по този начин административният орган е нарушил чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, като твърди, че § 1, т. 12 от ДР на КСО е приет значително след обществените отношения, предмет на спора, поради което и като материалноправна норма е недопустимо да бъде зачетено нейното обратно действие. Позовава се на съдебна практика по идентични казуси. Отправено е искане за отмяна на процесното решение като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата навежда допълнителни съображения за отмяна на обжалвания административен акт, като моли да бъде върната преписката за ново разглеждане и преценка за правото на пенсия на оспорващата по чл.68, ал.3 от КСО. Сочи, че стажът, за който се твърди, че не бил действителен, а именно от 01.01.1976 г. до 03.01.1976 г.; от 13.07.1976 до 01.01.1977 г.; от 14.09.1978 г. до 07.03.1980 г., по действащите към момента на полагането му нормативни уредби бил законово регламентиран трудов стаж, зачетен като продължителност и следва той да бъде приет като действителен. Твърди, че това бил стаж, който бил трудов, без да се дължат за него осигурителни вноски по силата на специален нормативен акт. Моли да бъдат присъдени разноските за настоящото производство.

Ответникът,

Директор на ТП на НОИ - Шумен, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че оспорващата не отговаряла на изискванията, заложени в разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, а именно да притежава 15 г. действителен осигурителен стаж. Твърди, че осигурителният стаж, зачетен като неработеща майка, не бил действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Поради изложеното счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Шумен, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 2113-27-666 от 03.08.2020 г. Ф.М.Т. поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО. Постановено е Разпореждане №Ц2113-27-666#12 от 05.12.2022г., с което ръководител по пенсионното осигуряване приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващата е 14г., 6 м. и 21 дни, като недостигащият изискуем действителен стаж е 5 м. и 9 дни, поради което и на основание чл.98, ал.1 във вр. с чл. 68, ал.3 от КСО е възобновено административно производство по заявление, подадено от оспорващата и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по депозирано заявление от Ф.М.Т..

Преценено е, че към датата на заявлението оспорващата има навършена възраст 66 г. 06 м.

09 дни и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 04 г. 00 м. 16 дни, от трета категория труд - 11 г. 08 м. 29 дни, в това число и времето на отглеждане на дете като „неработеща майка“ - 01 г. 02 м. 24 дни. За действителен осигурителен стаж са зачетени 14 г. 06 м. 21 дни.

Със собственоръчна декларация, представена към заявлението за пенсия, г-жа Т. е декларирала, че е родила и отгледала три деца и като писмено доказателство представя техните удостоверения за раждане.

Пенсионният орган съобразил разпоредбата на чл. 9 на ПМС № 61 от 28.12.1967 г. (ДВ, бр. 2 от 09.01.1968 г.), съгласно която за времето на неговото действие от 01.01.1968 г. до 02.07.1984 г., на работничките и служителките, както и на жените - майки, членове на ТКЗС или неработещи, е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на дете да им се зачете за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват работещите майки. Трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от Постановлението се зачита на жените - майки, които към деня на раждането не работят като осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда или друг нормативен акт. Трудовият стаж се изчислява съобразно данните в удостоверението за раждане на детето както следва: за първо дете - 12 месеца, за второ дете - 14 месеца, за тре то дете — 18 месеца, за четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца.

По удостоверенията за раждане е зачетен стажа на основание §9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по КСО, тъй като според действащите до 31.12.1999 г. разпоредби се е зачитал за трудов стаж при пенсиониране, но не е зачетен за действителен осигурителен стаж.

Разпореждането е съобщено на Ф.Т. на 08.12.2022 г., която го оспорила по административен ред с жалба вх. № 1012-27-287/20.12.2022 г. При тези данни е постановено атакуваното в жалбата разпореждане.

С Решение

№ 2153-27-19/19.01.2023 г. Директора на ТП на НОИ – Шумен, на основание чл.117, ал.3 от КСО отхвърлил жалба вх.

№1012-27-287 от 20.12.2022г. на Ф.М.Т. срещу Разпореждане №Ц2113-27-666#12 от 05.12.2022г.

Решението е съобщено на оспорващата на 23.01.2023 г., която недоволна го оспорила пред ШАС.

При така установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си, надлежно мотивира фактически доводи, на които се дават съотв. правни такива. В жалбата принципно не се повдигат възражения по валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване на административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът е длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразонстта на административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и следствие на извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява допуснати съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за административно обжалване, вкл. и такова има проведено пред Директора на ТП на НОИ Шумен, доколкото то е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.

Не са налице основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Спорът в крайна сметка не е досежно факти, а относно приложимото право.

Не се спори между страните по делото, че Ф.Т. доказва осигурителен стаж като неработеща майка, въз основа на представени три броя удостоверения за раждане на Х. Ф. Х., Л. Ф. Х.и А.Ф. Х., като административният орган е приел, че Т. и има 1 г. 2 м. и 24 дни общ осигурителен стаж, който обаче не е действителен съобразно §1, т.12 от ДР на КСО.

По отношение така определеният от пенсионният орган осигурителен стаж не е налице спор между страните. Спорът се свежда до преценка дали този осигурителен стаж на Т. като неработеща майка следва да се признае за действителен и да й бъде отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО.

ПО мотивира отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия се стаж от 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 06 м., 09 дни, като ПО не зачита за действителен осигурителен стаж като неработеща майка 1 г. 2 м. и 24 дни.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО /ред. към датата на процесното заявление – 03.08.2020г./ в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материална разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).

Няма спор, че през процесния период заявителката не е работеща майка, съотв. затова тя не е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което вероятно и мотивира пенсионния орган да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Видно е, че същият изрично подчертава в своето решение, че г-жа Т. е „неработеща майка“.

С

Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж /вж. р. II, т.9, абзац четвърти/. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или небработеща, напротив такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. /в този см. вж. Р-ние №6744/22.05.2018г, по ад №2009/2018г. на ВАС, шесто отд./.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/245b1d60-3577-44ca-83a5-507e8cc7c06c