Определение № 171 от 06.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Б., 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело № 20251200500088 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Ж. Г. М., ЕГН ********** и Г. Г. М., ЕГН **********, чрез адв. С. Л., против решение № 815/ 06.11.2024 г., постановено по гр. д. № 819/ 2023 г. по описа на РС – Б., с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Поддържа се, че районният съд е приел правилно, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр. Б., п.к. 2700, ул.Д.Б.№, както и че върху този поземлен имот през 1996 г. са построени незаконно процесните гаражи, нанесени впоследствие в кадастралната карта с идентификатори *** и *** /по отношение на извода, че процесните гаражи представляват незаконни строежи съдът правилно е 1 кредитирал заключението на вещото лице инж. Ю., че за процесните гаражи с идентификатори *** и *** не са издавани, респективно не са одобрявани по съответния ред от компетентен административен орган строителни книжа - инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за открИ.е на строителна линия и ниво, и други такива, като следва да се има предвид, че по делото е приложено и необсъденото от съда Писмо № М-00-95 от 22.04.2024 г. на зам.кмет на Община Б., издадено въз основа на съдебно удостоверение по настоящото дело, от което е видно, че за сгради с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на

Б., разположени в УПИ ХХХ-2820 от кв. 114 по плана на гр. Б., 11-ри микрорайон не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж, както не с а издавани акт за узаконяване и удостоверение за търпимост.

Навежда се, че р айонният съд е приел още, че - обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора или административният акт, с който е учредено и построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на земята /в този смисъл са Решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.дело № 217 / 2012 г. на ВКС, II г.о., Решение № 189 от 22.12.2014 г. по гр. дело № 2640 / 2014 г. на ВКС, I г.о., Решение № 118,от 16.11.2016 г. по гр. дело № 766 / 2016 г. на ВКС, II г.о., Решение № 105 от 04.10.2019 г. по гр. дело № 818 / 2019 г. на ВКС, II г.о. и други, както и че изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не /когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект - то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС/ - в този смисъл са Решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр. дело № 3954 от 2009 г. на ВКС, II г.о., Решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр. дело № 291 от 2011 г. на ВКС, I г.о., Решение № 778 от 16.11.2010 г. по гр. дело № 1096 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр. дело № 1273/2013 г. на ВКС, I г.о. и други.

2

Поддържа се, че въпреки, че е приел за правилни тълкуванията, дадени в цитираните по-горе решения на Върховния касационен съд, районният съд не е приложил правилно същите при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

В нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността, съдът е отхвърлил неправилно предявените искове по отношение на процесиите гаражи с идентификатори *** и ***, въпреки, че по делото беше доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищците са собственици на тези гаражи по приращение - като изградени в тяхна земя /УПИ/ без да са учредявали право на строеж на когото и да било.

Прави се довод, че първоинстанционният съд напълно необосновано и в разрез със събрания по делото доказателствен материал, включително и с оглед съдържанието на приетия по делото нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд, първостепенният районен съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че върху поземлен имот с идентификатор *** от страна на ищците било учредено право на строеж за процесиите гаражи на И.Б. ООД, както и че строителството на тези гаражи не било извън обема на учреденото право на строеж с нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд.

Навежда се, че съдът е стигнал до тези неправилни и необосновани изводи в нарушение на чл. 20 от ЗЗД и правилата на формалната логика, като е тълкувал превратно и против всякакви логични правила съдържанието на договора за суперфиция, обективиран в нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд и волята на страните, изразена в него, като същевременно не е преценил, че единственото основание за издаване на този нотариален акт за суперфиция са приетите по делото Скица-виза № 466 от 13.03.1995 г., издадена от Главния архитект на община Б. и одобрените на 22.05.1995 г. от същия главен архитект архитектурни проекти за жилищната сграда, предвидена за изграждане съгласно квартално-застроителния план, одобрен със Заповед № 246 от 11.05.1994 г. на Кмета на община Б., който план е действащ към момента на одобряване на горепосочения архитектурния проект на жилищната сграда. Сочи се, че нормативната уредба и горепосочената практика на ВКС не са приложени правилно от съда в обжалваното решение, като обжалваното решение е постановено при грубо нарушение и на чл. 63, ал.

2 от Закона за собствеността. Прави се довод, че не може да има съмнение, че преценката за това в какъв обем е учредено правото на строеж се прави и с оглед тълкуването на волеизявленията на страните в договора за учредяване право на строеж и спрямо рамките на установения обем на учреденото право на строеж се преценява дали реализираното строителство е извън тези рамки - в този смисъл е практиката на ВКС, посочена по-горе.

Прави се довод, че неправилното тълкуване на волята на страните по договора за учредяване право на строеж е довело до неправилния извод на районния съд, че волеизявленията на страните по този договор били за учредяване на право на строеж за жилищна сграда и гаражи, които да се 3 изградят в поземления имот /отделно от жилищната сграда/. Този извод на съда е в пълно противоречие с даказателствата по делото и съдържанието на горепосочения нотариален акт за суперфиция, което съдържание е тълкувано превратно от съда в нарушение на чл. 20 от ЗЗД и противоречи на действително изразената воля на страните по договора за учредяване право на строеж, обективирана в този нотариален акт.

Поддържа се, че е абсурдно приетото от съда, че от текста на договора за суперфиция не следвал изводът, че процесните гаражи е следвало да бъдат в жилищната сграда. Налице е пълно объркване на съда и липса на каквато и да било логика в приетото от него, както и е налице вътрешно противоречие в мотивите на решението му по отношение на въпроса къде следва да се намират гаражите, за които е учредено право на строеж с нотариален акт за суперфиция № 71, том 111, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд.

Навежда се, че според районния съдия от текста на договора за суперфиция ставало ясно, че гаражите, за които е учредено право на строеж с цитирания нотариален акт е следвало да бъдат общо осем, от които два са за учредителите на правото на строеж ищците Ж. М. и Г. М., а шест за строителя И.Б. ООД.

За това, че в съдържанието на нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд страните са посочили под номера от 1 до 8 общо осем гаража в жилищната сграда, за която е учредено право на строеж с този нотариален акт не може да има съмнение, като за да се стигне до този извод не е необходимо договора за суперфиция, обективиран в този нотариален акт да бъде тълкуван - в него изрично е записан броя на гаражите, за които страните са се договорили, колко от тях и кои гаражи да станат собственост на ищците след построяването на жилищната сграда, като за определените за ищците два гаража с номера 1 и 2 са посочени само техните площи, които очевиздно се различават от площите на процесните два гаража с идентификатори *** и ***.

Прави се довод, че не е необходимо договорът за суперфиция да бъде тълкуван в частта му, касаеща точния брой на гаражите, които страните са желаели да бъдат построени в жилищната сграда, след като броят им е посочен изрично в нотариалния акт.

Поддържа се, че въпросът дали е било възможно или не в рамките на жилищната сграда да бъдат построени осем гаража е без никакво значение за настоящия правен спор, тъй като спорът не касае жилищната сграда, а процесните гаражи, които не са свързани технологично с жилищната сграда и които представляват самостоятелни сгради по смисъла на ЗКИР. Приетото от съда, че понеже строителят е построил по-малко от предвидените в суперфицията общо осем гаража, а именно само шест гаража, сред които и процесиите два гаража с идентификатори *** и ***, изградените от строителя сгради /явно има предвид процесиите гаражи/ не били извън обема на учреденото право на строеж, се поддържа, че е нелогично.

Навежда се, че до подобно съждение, а именно: че построяването на процесиите гаражи не било извън обема на учреденото право на строеж, не може да доведе и изводът на вещото лице инж. Ю. по приетата СТЕ, че на партерния етаж на жилищната сграда няма проектирани гаражи, а са разработени магазин и ателие. Това какви са били проектите на жилищната сграда към момента на сключването на горепосочения договор за суперфиция от 05.06.1995 г. има значение само за обектите в тази сграда, но няма никакво значение за процесиите гаражи, тъй като те не са предмет на тези проекти - по 4 делото се установи от съдържанието на одобрените проекти на жилищната сграда, че същите не съдържат част, която да касае гаражите в двора, извън жилищната сграда.

Нещо повече, в част „Ситуация" от одобрения на 22.05.1995 г. инвестиционен проект на жилищната сграда се вижда, че в собствения на ищците имот с пл. № 2820, който имот към датата на одобряване на проектите представлява част от парцел Х1Х-2819,2820 от кв. 114 по плана на гр. Б., е предвидено изграждането само на жилищна сграда Г+4+Т сточно определени контури и местоположение, като в останалата част от имот с пл. № 2820, извън сградата, не е предвидено изграждане на каквото и да било допълващо застрояване, включително не е предвидено изграждане и на гаражи в двора, извън жилищната сграда, в това число не е предвидено изграждане и на процесните два гаража с идентификатори *** и ***. В одобрения на 22.05.1995 г. от Главния архитект на община Б. инвестиционен проект на жилищната сграда - част „Ситуация" е посочена Скица-виза № 466 от 13.03.1995 г., като в него изрично е посочено, че същият е разработен на основание тази скица-виза. Следва да се има предвид, че в нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд е записана само Скица-виза № 466 от 13.03.1995 г., издадена от Главния архитект на община Б., която касае единствена жилищната сграда, нанесена впоследствие в кадастралната карта като сграда с идентификатор ***, но не е описана скица-виза за процесните гаражи в двора, извън жилищната сграда, тъй като такава скица-виза не е съществувала и не е имало как да бъде издадена при действащия КЗСП.