Акт от 09.05.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Русе, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 7 април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 710 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба на Н.Х.И. *** против Решение № 1040-17-87 от 08.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-673-3 от 09.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В жалбата са наведени възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона. Основното възражение касае приложението на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за оттегляне) и свързаното с него прилагане на европейските регламенти за координация в областта на социалната сигурност.

Претендира се отмяна на акта, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт И. К. в депозирана по делото писмена защита, както и в проведеното открито съдебно заседание на 04.04.2022 г. в хода по същество на делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, Административният съд приема за установено следното:

По фактите

Със Заявление вх. № 171-00-673 от 17.03.2021 г. (л. 26 от преписката) жалбоподателката Н.И. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). В заявлението се посочва, че от 09.03.2021 г. е прекратено правоотношението с осигурител във Великобритания, където е упражнявала трудова дейност в периода 12.10.2020 г. – 09.03.2021 г. Не е декларирала, че получил парично обезщетение за безработица в друга държава.

Със справка за приети, върнати и липсващи документи са били приети: заявлението за отпускане на ПОБ, декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. л. 26 и 27 от преписката), заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002 и U004 анкета за Великобритания – форма СА3916, документ за лична банкова сметка ***, доказващи трудова дейност във Великобритания.

С Разпореждане № 171-03-673-1 от 16.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е спряно с мотив, че това се налага във връзка със събиране на доказателства за осигурителен стаж, придобит при прилагане на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

След получаване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС структуриран електронен документ U017, издаден от компетентната институция на Великобритания, на 06.10.2021 г. е издадено Разпореждане № 171-00-673-2 (л. 16 от преписката), с което ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновил производството по заявлението на жалбоподателката за отпускане на ПОБ с мотива, че е получен по електронен обмен на социално осигурителна информация СЕД U002 от компетентната институция на Великобритания.

Установеният период на осигурена заетост в Обединеното кралство е от 12.10.2020 г. до 09.03.2021 г., след което няма български осигурителни периоди.

Последвало издаване на Разпореждане № 171-00-673-3 от

09.09.2021 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Н.Х.И.

(л. 11 от преписката).

В мотивите на разпореждането е посочено, че осигурителният период в Обединеното кралство е от 12.10.2020 г. до 09.03.2021 г., след което няма български осигурителни периоди.

Според административния орган в случая не е приложим чл. 30 от Споразумението за оттегляне, тъй като със завръщането си в България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020 г. и положението му не обхваща едновременно държава-членка и Обединеното кралство.

Чл. 32 от Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити, преди и след 31.12.2020 г. с цел придобиване на социално осигурителни права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство.

В случая, тъй като жалбоподателката не била упражнявала трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица, то няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британските периоди за придобиване на право на обезщетение.

Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 28.09.2021 г., видно от известие за доставяне на л. 12 от преписката, след което тя го оспорила пред директора на ТП на НОИ – Русе, навеждайки възражение, че по отношение на нея намира приложение именно чл. 30 от Споразумението за оттегляне, а не чл. 32, както е прието от административния орган, при което следва да бъдат приложени Регламент № 883/2004 г. и по-конкретно чл. 65, § 2 от него, тъй като съобразно нормата на чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2009 г. за времето на заетостта си във Великобритания, жалбоподателката е запазила обичайното си пребиваване в България.

Горестоящият орган се е произнесъл по жалбата на И. с обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-17-87 от 08.11.2021г., с което е отхвърлил жалбата й (л. л. 1 и 2 от преписката).

Мотивите, с които горестоящият орган е потвърдил оспореното пред него разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, се базират на тълкуване на разпоредбите на чл. 30 – чл. 32 от Споразумението за оттегляне.

Прието е, че жалбоподателката попада в персоналния обхват на нормата на чл. 30 от това споразумение само за времето, в което е работила във Великобритания и от момента на завръщането си в България е прекъсната така създадената трансгранична ситуация и по отношение на И. вече не се прилагат европейските регламенти в сферата на координацията на социалната сигурност, а само уреденото в чл. 32 от Споразумението за оттегляне изключение.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателката на 11.11.2021 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 3 от преписката), след което на 24.11.2021 г. И. е подала жалба чрез административния орган до настоящия съд.

По правото

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл. 117 от КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, като се съдържат реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания.

Административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение за случая, по които факти впрочем не е налице формиран спор между страните.

При анализа им обаче е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие с материалните разпоредби на закона.

В тази връзка съдът счита, че спорът е от правен характер и се свежда до разграничаване на приложното поле на разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, както и до определяне на това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на Великобритания.

Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Не е спорно по делото, че Н.И. е гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, както и че за времето на последната си заетост същата е била подчинена на законодателството на Великобритания. Тази държава обаче е била държава членка на ЕС само за част от периода, в който И. е упражнявала трудова дейност в нея.

Друга част от трудовата дейност на лицето е била в периода на преход към излизане на страната – Великобритания от ЕС, а е налице и част от периода на заетост, който е след окончателното излизане на страната от ЕС.

С оглед на това приложението на Регламент (ЕО) № 883/2004 по отношение на И. следва да бъде преценявано в светлината на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, с което според отразеното в преамбюла на самото споразумение се цели да се гарантира организирано оттегляне на Обединеното кралство от Съюза и Евратом и да се осигури реципрочна защита на гражданите на Съюза и гражданите на Обединеното кралство, както и на съответните членове на техните семейства, когато те са упражнили правото си на свободно движение преди определената в настоящото споразумение дата, и да се гарантира, че правата им по настоящото споразумение могат да бъдат упражнени и се основават на принципа на недискриминация; като признават също, че правата, произтичащи от периодите на социално осигуряване, следва да бъдат защитени.

На първо място следва да се посочи, че персоналният обхват на споразумението, т.е. лицата спрямо които то намира приложение, е дефиниран в чл. 10 от него и съгласно § 1, букви „а“ и „в“ без да се засяга дял III, настоящата част (на споразумението) се прилага за следните лица: а) граждани на Съюза, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на Съюза преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това; в) граждани на Съюза, които са упражнили правото си като погранични работници в Обединеното кралство в съответствие с правото на Съюза преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това.