Определение № 517 от 11.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседние на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на М. С. - особен представител на ответницата О. И. Ан срещу решение № 332/16.11.2022г. по в.т.д. № 474/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение на Окръжен съд - Варна в частта му, с която О. И. Ан, в качеството й на кредитополучател, е осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк” АД (солидарно с В. Е. Ан- съдлъжник), сумата от 38 072,50 евро представляваща главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 301/0812 от 11.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 27.09.2019г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 1625,48 евро, представляваща лихва върху редовна главница за периода 25.04.2018г. - 26.09.2018г.; сумата от 1099,88 евро, представляваща наказателна лихва при просрочие за периода 25.04.2018г. 26.09.2019г. и сумата от 82,09 евро, представляваща такси по кредита, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.430 ТЗ.

От името на касаторката, назначеният особен представител атакува въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържа възраженията си за нищожност на сключения договор, поради липсата на съгласие за сключването му и поради противоречие с добрите нрави, предвид факта, че същата не владее български език. Сочи за установен само факта на полагането на подпис от нейна страна и обстоятелството, че е разбирала, че става въпрос за придобиване на недвижим имот чрез ипотечен кредит, но не и неизгодните за потребителите условия по кредитния договор, с които банката-кредитор я е обвързала.

1

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „УниКредит Булбанк” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Претендира направените разноски в касационното производство, включително присъждане на заплатен адвокатски хонорар в размер на 3002,84 лева (ведно с ДДС).

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По делото не се спори, а и от представените в производството писмени доказателства е установено, че на 11.11.2013г. О. И. Ан и В. Е. Ан са подписали като свои изявления, съставени на български език писмени документи (л.12-32 от дело на ВОС) със съдържание, съответно обозначено изрично като договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 301/0812 от 11.11.2013г., погасителен план към него и разписка за връчени общи условия за този банков продукт, както и договор за залог на вземания (л.381). Няма спор, че подписите за „кредитополучател“ и „солидарен длъжник“, нанесени на всяка от общо 22-те отпечатани страници са били изпълнени именно от тези две лица, като спор за автентичността им не е повдиган своевременно.

Съдът е кредитирал свидетелските показания на С. Р. и О. Е.. Първата свидетелка е участвала в съставянето на посочените документи и обяснява, че като служител на кредитора е удостоверила, че клиентите, които са потърсили кредитна услуга по повод предстоящо плащане на цена на закупуван от тях имот, са положили своите подписи, след като са одобрили предложен от банката продукт, налаган на пазара именно като предназначен за улеснение на търсещи български имоти руснаци. Свидетелката описва проведената предварителна среща с двамата чужденци, които не говорили български, но били придружавани от друга рускиня, пребиваваща постоянно в България, ползваща се с тяхното доверие и владееща български език, която им съдействала с превод по време на разговорите и разясняване на условията, които банката принципно предлагала за този вид кредит и нужните документи, които кандидатите за кредитиране следвало да представят, за да бъде одобрено искането за финансиране. Същата свидетелка разпознала като свой почерка на ръкописно попълнени бланкети в искане за отпускане на кредит на физическо лице от 25.10.2013г, в което са посочени параметри на искан кредит за „сума“ от 42 000 евро с цел покупка на имот, еднократно усвояване и връщане на анюитетни вноски за 20 години, декларирани са лични данни на „кредитоискател“ О. Ан и нейния съпруг В. Ан, и източниците на доходи на семейството(л.377). Самата свидетелка, макар и да разбирала руски език, не го владеела до степен сама да превежда на клиентите писмените документи и след като нужните доказателства за доходите били представени и искането било одобрено, на финалното посещение в банката преводачката О., която била и пълномощник и връзка с продавача на имота, присъствала и съдействала на чужденците да се запознаят с конкретното съдържание на вече изготвените писмени документи, като им разяснявала 2 текста на одобрените от банката основни параметри (срока, лихвата), с които чужденците вече били запознати при предварителните разговори при избора на продукта.

Съдът е констатирал, че тези обстоятелства се потвърждават от показанията на св. О. Е., която обяснила, че действително е придружавала семейството по повод отпускането на кредита, които я потърсили като контакт в страната, препоръчан им от познати руснаци.

Свидетелката посочила, че тогава се запознала с О. и В. и друго семейство Калашникови, които имали общ ресторантьорски бизнес в П., но търсили да закупят апартаменти в България, за да ги ползват с децата си. Според тази свидетелка, те сами избрали банката и получили предварително документите, като ползвали нейните услуги за контакти и съдействие, когато възникнели въпроси, но според нейните впечатления нямали нужда от постоянен превод, защото се разбирали със служителите. Свидетелката е категорична, че е присъствала на финалното договаряне на кредита, тъй като е била посочена от чужденците като местно лице за контакт с тях и по този повод е предоставила и своите лични данни, но и при тази среща присъстващите двама ответници са оставили впечатление у нея, че са изцяло наясно с естеството на уговаряния кредит, водили са свободен диалог със служителите в банката, които разбирали руски и английски, ползвани и от руснаците, и не са търсили специално превод, за да си изясняват някакви неясни за тях въпроси по текста на документите.

По делото са кредитирани два писмени документа, в които ответниците са изявили лично воля за съгласие със съдържание на български език, като В. Ан е упълномощил представител за деклариране на придобития имот (л.426 -гръб), а О. Ан е заявила пред нотариус молба за заверка на дата на представен от нея документ (л.385). Същевременно при придобиване на уговорения в предварителния двуезичен договор имот, пред нотариуса двамата купувачи са декларирали, че не разбират български, но са потвърдили след превод от назначен от нотариуса лицензиран преводач, съгласието си да закупят имота чрез заплащане на цена, отпусната на съпругата като ипотечен кредит за сума от 42 000 евро по изрично индивидуализиран с номер и дата договор за банков кредит (л.37), съвпадащ с данни, възпроизведени върху страниците на подписания на същата дата в банката документ.

Както първоинстанционният, така и въззивният съд са заключели, че съвкупната преценка на тези доказателства налага извода за потвърдено писмено съгласие на клиентите на банката да получат предлагания по стандартизирани условия целеви кредит за покриване на последната вноска от цена на закупуван от тях имот. Съдът е отчел, че основният параметър на търсената от тях услуга е бил обвързан с уговорено в предварителния договор от 27.08.2013г. задължение за плащане на 42 000 евро с банков кредит до 1.11.2013г.(л.374), като волята им за такова финансиране е изявена както на български, така и на руски в двуезичен текст. Затова и търсенето на доставчик на такава услуга, приключило с процесното писмено съглашение е изцяло логично продължение на безспорно планираната покупка.

Съдът е приел, че чужденците не са владеели български език и не са го ползвали лично, но са разполагали с достатъчно възможности за свободна комуникация в преговори, водени на език, който е бил достатъчно разбираем за тях (говорим на битово ежедневно ниво руски) 3 със служителя, който ги е консултирал при избор на продукта. Затова, макар и да не са ползвали професионален превод на текста на подписания от тях комплект от документи, те са демонстрирали недвусмислено съгласието си за обвързване с банката по кредитна сделка, чийто съществени параметри са били изяснени по повод кандидатстването им за одобрение на целево финансиране и възприети като отразени в текст на макар и неразбираем в детайли за тях език. Посочил е за съществена за този извод съпоставката на несъмнено преведения текст на нотариалния акт, препращащ именно към индивидуализацията на договора, подписан от ответницата като „кредитополучател“, а от ответника - като „солидарен длъжник“, както и данните за погасителния план, който в табличен вид е възпроизвел с цифрово изражение основните параметри на кредитната сделка (сума на кредит, валута, начална и крайна дата на ползване, падежни дати, общ сбор на елементи, формиращи части от месечни вноски за главница, лихва и такса), като думите на българския език, обозначаващи тези параметри са сходни по звучене със съответни думи със същото значение на езика от същото езиково семейство, роден за клиентите на банката (кредитозаемщик, солидарный должник, сумма кредита, валюта, даты начала и окончания использования, сроки погашения, общая сумма, основная сумма, проценты и плату). Съдът е отчел посоченото от свидетелката, която е подпомагала чужденците именно за контактите им с местни лица, че те не са потърсили нейна конкретна помощ за разясняване на непознат за тях български текст на подписвания от двамата съпрузи комплект от документи, а напротив изявили са съгласие със съдържание, което им е било вече известно, тъй като е било обсъждано при предходни срещи, а цялостното им поведение преди и след подписването на договора индикира съгласието им за обвързване с банка, предоставяща финансиране на покупка срещу лихва. В тази връзка съдът е ценил действията по документиране на допълнителното обезпечение от кредитополучателката, осигурила заверка на достоверната дата на залога на вложените по банкова сметка парични средства, и засвидетелстваните от пълномощницата им действия по редовно информиране за хода на обслужването на кредита, извършвано с преводи от чужбина на дати, близки до падежите по погасителния план и в размери съпоставими с валутното месечно задължение(отразени в извлечението от разплащателна сметка и потвърдени при проверката от вещото лице).

При така установеното съдът е намерил оплакванията на двамата ответници срещу валидността на договарянето за неоснователни. За пълнота в мотивната си част е изложил, че документирането на съгласие има диспозитивен характер и затова дори и да са подписали непреведен документ, без волята за това да е била опорочена по друг начин (чрез измама, грешка или насилие), чужденците са изявили недвусмислено съгласие за поемане на последиците от така фиксирана сделка с известно им съдържание (определение № 88/2008 г. по т. д. № 593/2008 на ВКС).

Същевременно въззивният съд е намерил, че обстоятелствата по начина на обвързване на клиентите на банката индикират друго основание за недействителност, което дори и да не е въведено с надлежно възражение от страните следва да бъде преценявано при всеки случай на договор с потребителски характер (чл.7 ГПК). В тази връзка макар и лаконично представителят на кредитополучателката е посочил, че банката като търговец не е 4 съобразила поведението си с изискуема от доставчик на потребителски кредит грижа за интереса на потребителя, чрез предоставяне на преддоговорна информация. По-подробно от името на солидарния длъжник е била обоснована неравноправност на клаузите на кредитния договор, съдържащи уговорките за съществените параметри на сделката, които в нарушение на изискванията за добросъвестно преговаряне, търговецът наложил с текст, изготвен предварително и без изрично разясняване до степен, позволяваща на конкретните потребители да вземат информирано и благоразумно решение за избрания от тях продукт на този доставчик. Съдът е счел, че тези обстоятелства съответстват на фактическата хипотеза на недействителност, уредена като специална форма на закрила на по-слаба страна в икономически неравнопоставени отношения и затова следва да се разгледат като отделно основание на нищожност, предвидено в закон (ТРОСГТК № 1/2020г.). Въззивният съд е намерил за приложима само най-общата рамка на закрила, изразена в императивни правила на чл.143 ЗЗП, приложими за всички сделки между неравнопоставените търговци и клиентите им потребители, които изискват от доставчика да се въздържа при предлагане на своя продукт от условия, с които се нарушава баланса на права и задължения на насрещните страни под заплаха от санкциониране с недействителност (чл.146 ал.1 ЗЗП).