Решение № 5 от 06.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АППловдив) като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500548 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на П. на РБ. срещу Решение № 145 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 2062/2020 г. на Окръжен Съд П. в частта, с която жалбоподателят на основание чл. 2 ал. 1 т.

3 от ЗОДОВ е осъден да заплати на въззиваемия – ищец ЛЮБ. М. Й., ЕГН ********** обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от Й. вследствие незаконно повдигнато му обвинение по д. п.

№**/2010 г. по описа на Отдел „И.п.“ при ОД на МВР – П., наблюдавано по пр. пр. №***/2010 г. по описа на Районна прокуратура - П. - за това, че през периода от месец май 2008 г. до 29.08.2008 г. в градовете П. и К. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В. А., с което е причинил имотна вреда на „Е.Е.Е.“ ЕООД в размер на левовата равностойност на 640 000 щатски долара, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл.

26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумата от 06.05.2020 г. до окончателното й изплащане и съответно на този резултат П. на РБ. е осъдена да заплати на Й. деловодни разноски в размер на 756, 55 лв., а на Окръжен Съд – П. разноски за назначените по делото съдебно медицинска и съдебно присохологическа експертиза в размер на 634 лева.

1

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска в тази му част, евентуално – за намаляване размера на присъденото обезщетение с доводи че присъденият такъв от 25 000 лв. е несправедлив / прЕ.мерно завишен / по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Въззивамият Л. М. Й. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от ЛЮБ.

М. Й., ЕГН – ********** срещу П. на РБ. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т.

3 от ЗОДОВ – за осъждането на П. на РБ. да му заплати обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК – за това че в периода месец май 2008 г. до 29.08.2008 г. в градовете П. и К. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В. А., с което е причинил имотна вреда на „Е.Е.Е.“ ЕООД в размер на левовата равностойност на 640 000 щатски долара, като причинената вреда е в големи размери – предмет на д.п. №**/2010 г. по описа на Отдел „И.п.“ при ОД на МВР – П. / прокурорска преписка №***/2010 г. по описа на Районна прокуратура – П. /, производството по което е било прекратено с Постановление от 06.04.2020 г. на прокурор при Районна Прокуратура – П., влязло в сила като необжалвано от страните.

По делото е безспорно установено следното:

Досъдебното производство №**/2010 г. срещу Й. е образувано на 12.04.2010 г. по тъжба на Й.В. А.. С постановление от 12.07.2010 г. е било спряно на основание чл. 244 ал. 1 т. 3 от НПК – поради невъзможност Й. да бъде разпитан, тъй като е напуснал пределите на РБ.. С постановление от 05.10.2010 г. е възложено извършване на оперативно – издирвателни мероприятия за установяване местонахождението на Й.. С определение № 899/22.10.2010 г. на РС – П. по негово чнд № 6747/2010 г. постановлението за спиране от 12.07.2010 г. е отменено и с Постановление на прокурор при РП – П. от 10.11.2010 г. е възложено извършване на действия по разследването. С постановление от 10.01.2011 г. наказателното производство отново е спряно – на основание чл. 244 ал. 1 т.1 вр. чл. 242 ал. 1 вр. чл. 245 ал. 1 от НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина. С постановление от 11.05.2011 г. разследването е възобновено, с постановление от 18.10.2011 г. отново е спряно на основание чл. 244 ал. 1 т.1 вр. чл. 242 ал. 1 вр. чл. 245 ал. 1 от НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина. След установяване местопребиваването на Й. в С.** и адреса му, е изготвена международна поръчка за връчване на призовка за 2 привличането му като обвиняем, в която са му посочени три дати за явяване в РП – П. както следва: на 25.10.2011 г., на 25.11.2011 г. и на 22.12.2011 г.. С постановление от 24.10.2011 г. на РП – П. е постановено възобновяване на производството, както и привличането на ЛЮБ. М. Й. като обвиняем – в случай на редовно негово призоваване и явяване на някоя от посочените дати.

На нито една от тях той не се е явил - при редовно връчена му чрез международната поръчка призовка, като се е обадил на наблюдаващия прокурор и е заявил че като трайно установен в С.** няма да се яви. На 29.02.2012 г. досъдебното производство отново е спряно на основание чл. 244 ал. 1 т.1 вр. чл. 242 ал. 1 и чл. 245 ал. 1 от НК – тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина.

С Постановление от 18.05.2012 г. производството е възобновено, с Постановление от 29.06.2012 г. Й. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, като постановлението е връчено на назначения му служебен адвокат. На 11.07.2012 г. на основание чл. 23 т. 1 пр. 1 от Закон за екстрадицията и Европейска заповед за арест е отправено искане до главния прокурор на РБ. за отправяне на искане до Министерството на правосъдието на С.** за екстрадирането на Й.. На 15.12.2015 г. по така направено искане от РБ. Й. е арестуван, на 08.01.2016 г. от правителството на С.** е внесено искане за екстрадиция на Й. в Окръжен съд – С., централен окръг, на 29.07.2016 г. Й. е възразил пред съда срещу искането за екстрадицията му, проведено е изслушване, възражението е отхвърлено. С решение от 09.03.2017 г. на държавния департамент на С.** е допуснато фактическо предаване на Й. на българските власти, решението е било обжалвано от него пред Конституционния съд на С.**, жалбата е отхвърлена и на 07.11.2017 г. е предаден на българските власти на летище С.. За времето от арестуването му до предаването му и конкретно през периода 18.12.2015 г. – 06.11.2017 г. Й. е бил задържан в Център за задържане – С.. Конвоиран и настанен в ОС „ Изпълнение на наказанията, сектор Арести в гр. П., с Постановление от 09.11.2017 г. е освободен и му е наложена забрана да напуска пределите на РБ. без разрешение на наблюдаващия прокурор. С постановление от 23.11.2017 г. по досъдебно производство №**/2010 г. по описа на Отдел „И.п.“ при ОД на МВР – П. / прокурорска преписка №***/2010 г. по описа на Районна прокуратура – П. / ищецът е привлечен като обвиняем за казаното по горе престъпление - което е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от ДР на НК, тъй като предвижданото за него наказание е лишаване от свобода над 5 години. Наказателното производство е прекратено на досъдебна фаза с Постановление на РП – П. от 06.04.2020 г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 от НПК – поради това че престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - в което е обвинен, не е извършено от него, а се касае за неуредени граждански отношения между търговски субекти, които отношение следва да се разрешават пред компетентния съд / който не е наказателния /. Прекратителното постановление е редовно връчено на 3 страните и не е обжалвано.

С оглед така установеното ищецът твърди че незаконно повдигнатото срещу него обвинение му причинило огромни неимуществени вреди – болки, страдания, унижения, негативни емоции, накърнена част, достойнство и добро име, лишаване от нормален човешки живот. Накърнени били основни негови права – на свобода и сигурност, на личен живот и неприкосновеност, на труд, на свободно напускане пределите на РБ. и свободно придвижване в света. Поради незаконно повдигнатато обвинение вече няма работа в С.**, няма и семейство. Пребиваването му в щатски затвор в килия с особено опасни престъпници за период от 22 месеца довело до възникване на редица заболявания по причина на физически и психически посегателства от тези престъпници срещу него - побои, обиди и унижения. Бил приет на стационарно болнично лечение и му били поставени диагнозите: Остра бъбречна недостатъчност; Раддомиолиза; Хипернатриемия; Адидоза;

Дехидратиране; Тромбоцитопения; Хипокалиемия; Неуточнена психоза;

Анемия; Доброкачествена простатна хипертрофия; Левкоцитоза.

П. е депозирала отговор, с който оспорва иска по основание. Възразява че на настоящия етап отговорността й не следва да бъде ангажирана поради предвидената от чл. 243 ал. 10 от НПК възможност необжалваното от страните постановление за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура в двугодишен срок когато прекратеното производство е за тежко престъпление / какъвто е настоящия случай / и този срок не е изтекъл. Възразява още че възведените вреди не са доказани, както и че липсва причинно следствена връзка между евентуални такива вреди и наказателното производство. Възразява също че се претендират вреди от задържането на ищеца от съответните власти в С.** в хода на производството по екстрадицията му, а П. на РБ. не носи отговорност за действия на органи на друга държава, нито за лошите условия в местата за задържане на тази държава, както и за продължителността на задържането. В случай че съдът намери искът по основание за доказан оспорва същия досежно размер. В тази насока се позовава на разумен срок на наказателното производство, на невзета от органите на обвинението мярка задържане под стража спрямо ищеца – след екстрадирането му в страната, както и на това че макар престъплението да предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години за ищеца е липсвала реална угроза евентуално наложеното му наказание по несъстоялото се обвинението да е ефективно – предвид чистото му съдебно минало и съдебната практика по този вид дела.

Във връзка с размера се поддържа и че за да е справедлив същият винаги следва да е съобразен с икономическите и жизнените стандарти в страната за съответния период. Заявява и възражение по чл. 5 ал. ал. 1 и 2 от ЗОДОВ.

Ищецът имал изключителна вина за настъпването на вредите, евентуално значително е допринесъл за тях, тъй като задържането му в центъра за задържане в С.**, щат С. е поради производството по екстрадиция, а то е инициирано от българските власти единствено по причина на неговото 4 процесуално поведение - неявяването му пред българските разследващи органи, за което си задължение е бил редовно уведомен.

От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза / изготвено на база представена от ищеца медицинска документация за болнични престои по време на задържането му в С.** / се установява че възведените и описани в Епикризата от 16.03.2017 г.

-Остра бъбречна недостатъчност; Рабдомиолиза; Хипернатриемия; Адидоза; Дехидратиране;

Тромбоцитопения;

Хипокалиемия;

Неуточнена психоза;

Анемия;

Доброкачествена простатна хипертрофия; Левкоцитоза, не са диагнози, а белези/симптоми, които не се обединяват в диагноза/и. Част от тях са обективно възникнали, а друга част са резултат от себевладяно поведение и дори са могли да бъдат управлявани – за което има признание и защитно обяснение / ищецът е отказвал да приема вода и храна/. Всички тези белези/симптоми са били бързо и трайно овладяни и отстранени, което налага извод че са кратковременни и с преходен характер. Същите не са налични понастоящем – липсват медицински данни в тази насока, а според представената първична медицинска документация са били лесно и в краткосрочен план повлияни както от оказаното на Й. лечението, така и поведенчески от негова страна. Ищецът не е получил заболявания, увреждащи физическото здраве, за наличие на такива към настоящия момент няма медицински данни.