Решение № 311 от 08.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20261800500173 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 218 от 22.12.2025 г., постановено по гр. дело № 195 от 2025 г. по описа на Районен съд - Своге, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П. П.ов И. на неговата майка М. С., като е определил режим на лични отношения на бащата П. Б. И. с детето, както следва: бащата ще може да вижда детето всеки петък, събота и неделя от месеца – от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, на всяка четна година за Коледа, за Нова година и за рождения ден на бащата, а на всяка нечетна година за Великден и за рождения на детето, както и по всяко друго време при съгласие от майката.

На основание чл. 127, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 143 от СК съдът е присъдил бащата да заплаща на малолетното дете, чрез неговата майка месечна издръжка в размер на сумата от 300 лева (153,39 евро).

Решението на Районен съд - Своге е обжалвано от бащата на малолетното дете, който поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до погрешни правни изводи. Счита, че съдът не е извършил правилна преценка на обстоятелствата, които имат значение за отглеждането на детето. Според въззивника от събраните доказателства не може да се направи извод, че майката е по-подходяща да упражнява 1 родителските права по отношение на детето. Посочва, че бащата се е грижил за детето от неговото раждане, при него то има изградена социална среда, бащата се подпомага в отглеждането на детето от двамата си родители, а майката се е случвало да неглижира хигиената на детето.

Въззиваемата М. С. в отговора на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност, като поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като то е постановено след изясняване на всички правнорелевантни факти, свързани правния спор, предмет на делото. Твърди, че съдът е обсъдили възпитателските качества и на двамата родители и правилно е достигнал до извод, че при майката детето ще има по-добри възможности за емоционално, физическо и социално развитие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на бащата П. Б. И. срещу майката М. С., с която се иска на основание чл. 127, ал.

2 от СК да му бъдат предоставени родителските права по отношение на общото им дете П. П.ов И., както и да бъде определен режим на лични отношения с майката. Предявен е и иск за издръжка на детето.

В срока за отговор майката М. С. е предявила насрещен иск срещу бащата П. Б. И., с който също иска на основание чл. 127, ал. 2 от СК да й бъдат предоставени родителските права по отношение на общото им дете, както и да бъде определен режим на лични отношения с бащата. Предявен е и иск за издръжка на детето.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Според ал. 2 ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

По предявените искове по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на 2 бащата, респ. майката на родителските права върху детето и за определяне на другия родител на режим на лични отношения с него следва да се установят следните материални предпоставки, а именно - 1/ страните да са родителите на детето; 2/ да не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с родителската отговорност и същите да разполагат с родителски капацитет.

Конкретният режим на лични отношения съдът определя без да е обвързан от заявеното от страните, след преценка на всички обстоятелства по делото.

По делото не се спори, че страните са родители на детето П. П.ов И., родено на 29.11.2021 г. Това се установява и от представеното удостоверение за раждане. Не се спори, че страните живеят разделно. Страните спорят относно това кой от двамата следва да упражнява родителските право по отношение на детето и какъв да бъде режимът на лични отношения с другия родител.

Чрез решението по 127, ал. 2 от СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал.

4 от СК и изведени в ППВС № 1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в 3 съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики /така решение № № 299 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3223/2025 г., III г. о., ГК/.

Относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че детето е изградило стабилна емоционална връзка и с двамата си родители. Този извод се подкрепя от съвкупната преценка на свидетелските показания и изготвения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Своге.

В социалния доклад е посочено, че след раздялата си родителите са продължили да полагат съвместни грижи за детето, като са се редували в неговото отглеждане. Социалните работници са констатирали, че и двамата родители осигуряват необходимите грижи и задоволяват потребностите на детето. Установено е още, че бащата получава подкрепа от своите родители, а майката – от двете си по-големи деца. Отбелязано е също, че жилищнобитовите условия в домовете и на двамата родитили са добри и подходящи за отглеждането на детето.

От показанията на свидетеля Б. П. И., баща на ищеца, се установява, че той и съпругата му активно участват в отглеждането и възпитанието на своето внуче. Свидетелят сочи, че разполагат с необходимите битови условия и полагат усилия да осигурят на детето всичко необходимо. Посочва още, че детето посещава детска градина в гр. Своге, намираща се в непосредствена близост до дома им. Свидетелят твърди също, че след като е било при майката детето се е връщало нахапано от бълхи и в лошо хигиенно състояние, както и че му е споделяло за случаи, при които е било плашено от по-големите деца на майката. В тази част показанията на свидетеля са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Свидетелят А. Р. Г. заявява, че непосредствено след раздялата на родителите детето е пребивавало по-често при майката, но впоследствие е започнало да прекарва по-продължителни периоди при бащата. Свидетелят посочва, че неговото дете и детето на страните посещават една и съща детска градина и поддържат приятелски отношения. Според него детето е винаги добре облечено и изглежда спокойно и щастливо, когато е с баща си, който полага добри грижи за него. Свидетелят знае също, че майката живее в с.

Лесковдол и отглежда домашни животни, като детето играе в двора около тях по време на престоя си там.

От показанията на свидетелката Е.Ш. се установява, че и двамата родители са участвали активно в грижите за детето, като са се редували в неговото отглеждане. Свидетелката сочи, че битовите условия в дома на майката са добри, като там винаги има осигурена храна. По нейни данни двете по-големи деца на майката се отнасят добре към П. и също участват в грижите за него.

Свидетелката Р. П. В. също заявява, че майката се грижи добре за децата 4 си. Според нея по-големите деца подпомагат отглеждането на П. и поддържат добри отношения с него. Свидетелката потвърждава, че за определен период родителите са се редували в полагането на непосредствени грижи за детето, като са постигнали съгласие то да пребивава през работната седмица при бащата, а през почивните дни – при майката.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, тъй като ги намира за логични, последователни и взаимно допълващи се, като същите кореспондират и с останалите доказателства по делото.За да извърши максимално точна преценка относно интересите на децата при решаване на въпроса относно упражняване на родителските права, ПП на ВС № 1/12.11.1974 г. задължава съдилищата да изясняват действителните отношения относно децата, да се даде самостоятелна оценка на възпитателските качества на всеки един от двамата родители, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето - не само като заявление, но и като реално предприети действия за това.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че и двамата родители притежават необходимите качества и родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. По делото не са установени обстоятелства, които да поставят под съмнение този извод. Недоказани останаха твърденията на майката, изложени в отговора на исковата молба, че ищецът злоупотребява с алкохол и е проявявал агресивно поведение.