Решение № 301 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100505082 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20013578 от 15.02.2022 г., постановено по гр.дeло № 15861/2019 г. на СРС, І Г.О., 118 състав, е отхвърлен предявения от „И.Д.“ ЕООД, с ЕИК **** и адрес на управление: гр.София, ул.“****, срещу Собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“****, представлявани от управителя Р.Т., чрез адв.В.В., иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 7967, 29 лв. представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор от 04.09.2018 г. за извършени строително- ремонтни дейности на общи части на сградата- ремонт на покрива, ведно със законна лихва от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане. С решението на съда е отхвърлен евентуално предявения от „И.Д.“ ЕООД, с ЕИК **** и адрес на управление: гр.София, ул.“****, срещу Собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“****, представлявани от управителя Р.Т., чрез адв.В.В., иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 7967, 29 лв., ведно със законната лихва от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане- обезщетение за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца с извършени строително- ремонтни дейности на общи части на сградата- ремонт на покрива. С 1 решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, „И.Д.“ ЕООД, с ЕИК **** и адрес на управление: гр.София, ул.“****, да заплати на Собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“****, представлявани от управителя Р.Т. сума в размер на 1300 лв.- разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на СРС, Г.О., 118 с-в е постъпила въззивна жалба от „И.Д.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В. Г., с искане обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения главен осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД бъде уважен изцяло, а в случай на неговото отхвърляне да бъде уважен предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради грешно приложения на процесуалния и материалния закон, както и че направените от съда правни изводи са нелогични и не съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Въззиваемата страна- ответник Собствениците в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“****, представлявана от управителя Р.И.Т., чрез пълномощника си адв.В.В. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца „И.Д.“ ЕООД, гр.София, срещу ответника Собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“****, представлявани от управителя Р.Т., при условията на евентуалност - главен осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и евентуален осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема за изцяло неоснователни изложените от ищеца основни доводи във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. От друга страна, съдът намира, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред 3 въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствени искания не са направени с въззивната жалба.

С оглед на което доводите на ищеца за допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни.

Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ищец доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, досежно приетата по делото съдебно- техническа експертиза. Изготвената съдебно- техническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото. От друга страна обоснован и правилен е извода на първоинстанционният съд, че от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза не се доказва по несъмнен начин обстоятелството- какви строителномонтажни работи и на каква стойност е извършил именно ищеца във връзка с ремонт на покрива на сграда на ул.“**** в гр.София.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

На следващо място, съдът приема, че във въззивната жалба на ищеца не са изложени конкретни доводи за неправилността на обжалваното решение /единствените фактически доводи в жалбата са свързани с допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила/. С оглед на това, при липсата на допуснато от районния съд нарушение на императивни материалноправни норми и при съобразяване на характера на производството по въззивно обжалване по действащия ГПК, представляващо ограничен въззив, при който за да се извърши проверка на правилността на решението, въззивникът следва да посочи в какво се изразява неправилността на първоинстанционния акт според него, въззивният съд няма 4 правомощието да формира собствени изводи по съществото на спора, а с това и за правилността на съдебния акт, а следва да го потвърди в съответната част. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт. В процесния случай във въззивната жалба на ищеца не са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, като изложените доводи, съдът намира, че не са съобразени с изразеното от СРС в диспозитива на обжалваното решение, като констатация относно спорното право.

В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните възражения на страните, било правоизключващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ликвидност.