Решение № 29 от 18.03.2026, Районен съд - Дряново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Дряново, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20244220100102 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от К. А. Г. от с. ***, общ. Дряново, чрез пълномощник адв. Р.

И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. ***№ ***, срещу А. Г. А. от с. ***, общ. Дряново, се излага, че със саморъчно завещание П. К. А.а, майка на ищеца, завещала на баща му А.

Г. А. собствената си наследствена къща с дворно място, намираща се в с. ***, общ.

Дряново. С този акт П. А.а се разпоредила в полза на ответника с цялото си имущество, тъй като притежавала единствено този недвижим имот. Ищецът не знаел за това завещание, което се съхранявало у баща му А. А., който на 04.05.2022 г. го занесъл и обявил при нотариус А. А., peг. № 442 на НК, с район на действие PC Дряново. На 09.05.2022 г. А. А. дарил имота на внука си П. К. Г., син на ищеца.

П. К. А.а оставила трима законни наследници - А. Г. А. - съпруг, ищеца К. А. Г. – син и Т. А. А. – син. Твърди се, че с така извършеното завещание била накърнена запазената част на ищеца от наследството на П. К. А.а.

Претендира се да се постанови решение, с което да се намали завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищеца - 1/4.

В едномесечния срок ответникът не е представил писмен отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по делото 1 доказателства - Удостоверение за наследници № 94 КК-10932-1/06.03.2024 г. изд. от общ. В. Търново, че П. К. А.а, ЕГН **********, е починала на 21.04.2019 г. и е оставила наследници по закон: ответника А. Г. А. – съпруг; ищеца К. А. Г. – син и Т. А.

А. – син.

Със саморъчно завещание от 25.02.2015 г. П. К. А.а е завещала на съпруга си ответника А. Г. А. “цялата къща с дворно място и цялото имущество в къщата пари и ценности“.

От протокол за обявяване на саморъчно завещание е видно, че на 04.05.2022 г. пред А. А. - Нотариус рег. № 442 на НК, с район на действие РС-гр. Дряноно, се е явил ответникът А. Г. А., който поискал да бъде обявено съхраняваното от него, извън канцеларията на нотариуса, саморъчно завещание на П. К. А.а, ЕГН **********, бивш жител на с. ***, общ. Дряново, починала на 21.04.2019 г. Съставен е протокол за обявяване на саморъчно завещание, като завещанието е било написано върху лист с редове, формат А4, на една страница, без зачеркналия и поправки, датирано с дата 25.02.2015 г., подписано с подпис и изписани три имена.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като правилно и обосновано, ръкописният текст на завещанието и положения под него подпис са изпълнени от П. К.

А.а.

Не е спорно между страните, че завещанието се отнася до къща в с. ***, лична собственост на П.К.А.а, завещана от майка й, като това било единственото недвижимо имущество, което П.А.а притежавала към момента на смъртта си.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, т. II, рег. № 1107, дело № 207/09.05.2022 г. на нотариус А. А., peг. № 442 на НК, ответникът А. Г. А. е дарил на внука си Пламен К.ов Г., син на ищеца, завещания му от П.К.А.а недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.

***, общ. Дряново, с адрес с. ***, ул. *** № ***, с площ от 1467 кв.м., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***, със застроена площ oт 33 кв.м., едноетажна жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ***, със застроена площ от 44 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена п л о щ oт 30 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ oт от 30 кв.м., като си е запазил правото на ползване върху имота, докато е жив.

В съдебно заседание, проведено на 28.11.2024 г., ответникът твърди, че той и съпругата му продали на сина Т. А. А. апартамент, притежаван от тях в режим на СИО.

Приживе съпругата му П.К.А.а продала собствения си апартамент, находящ се в гр.

В.Т., ул. „***“, като парите от продажбата са дадени на ищеца. Ищецът не оспорва, че 2 приживе майка му П.К.А.а е притежавала апартамент в гр. В.Т., получен след замяна на наследствен апартамент в гр. София, както и че П. К. А.а продала апартамента в гр.

***, като парите от сделката дала на ищеца.

Съдът е указал на страните, че не сочат доказателства за горните твърдения. На ищеца е указано, че не сочи доказателства за това кога е получил сумата от покупкопродажбата на апартамента в гр. В. Т. и в какъв размер е била същата. Въпреки указанията на съда страните не представиха доказателства в тази насока. В проведеното на 13.02.2025 г. ищецът заявява: “Аз не знаех за какво става въпрос изобщо. Объркал съм се, че съм получил сума. Брат ми получи апартамент, а аз не получих нищо. Някаква дребна сума, с която не може и едно колело да си купиш“.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане по саморъчното завещание от 25.02.2015 г., с което П. К. А.а, починала на 21.04.2019 г., е завещала на съпруга си А. Г. А. цялото си движимо и недвижимо имущество, до размер на ¼ идеална част, необходим за допълване на запазената част на ищеца.

За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже качеството си на наследник с право на запазена част от наследството на наследодателя П. К. А.а, размера на наследственото имущество, от което се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството, размера на запазената част, както и размера на накърняване на запазената част.

Не е спорно по делото, че ищецът е син и наследник по закон на П. К. А.а, починала на 21.04.2019 г. Следователно е наследник със запазена част от наследството по силата на чл. 28 ЗН. По аргумент от чл. 29, ал. 3 ЗН размерът на запазената част на ищеца от наследството на неговата майка е 1/4 ид. част от наследственото имущество, тъй като след смъртта си П. К. А.а е оставила трима наследници по закон - ответника А. Г. А. – съпруг и двете си деца – ищеца К. А. Г. – син и Т. А. А. – син. Запазената част от наследството е общо 3/4, които се поделят по равно между тримата наследници по закон или запазената част на ищеца от наследството на неговата майка е 1/4 ид. част Трайна е практиката на ВКС, че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно възстановяването на запазената част се извършва в дробна част от цялото имущество. Когато обаче наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и дарения това правило не може да бъде приложено, защото не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, 3 без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството, с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията според изискванията на чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи, с какво точно е облагодетелстван наследникът по завещание, накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер, като за последното е необходимо да се приспаднат даренията в негова полза, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН. В този смисъл е и Решение № 155/06.02.20219 г. по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о., ГК, на ВКС.

В настоящия случай, за да се изчисли и определи конкретната стойност на запазената и разполагаемата част от наследството, следваше да се формира наследствена маса по реда на чл. 31, ал. 1 ЗН. Това е така, доколкото от съвпадащите твърдения на страните става ясно, че освен завещания имот, наследодателят П. К. А.а приживе е притежавала и апартамент в гр. Велико Търново, който е продала, като получената от продажбата сума е предоставена на ищеца, т. е. е налице направено в полза на ищеца дарение, което следваше да бъде прихванато съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН.

При постановяване на решението си съдът следва да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните. В конкретния случай, както беше посочено и погоре, в съдебно заседание, проведено на 28.11.2024 г., страните са навели съвпадащи твърдения, че приживе наследодателката е продала собствения си апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, като парите от продажбата са дадени на ищеца.

Последният изрично заявява, че е получил парите от продажбата, с което потвърждава неизгоден за себе си факт. В хода на съдебното дирене ищецът, въпреки предоставената му възможност за това, не ангажира доказателства и не посочи размера на сумата, която му е предоставена като дарение от наследодателката след продажбата на апартамента й в гр. В. Търново, като уклончиво и противоречиво твърди, че се е объркал, че е получил сума и че е получил някаква дребна сума, с която “не може и едно колело да си купиш“, което звучи житейски нелогично, с оглед на това, че се касае за сума от продажба на апартамент в центъра на гр. В. Търново.

С оглед гореизложеното съдът намира, че с процесуалното си поведение ищецът осуети възможността за изчисляване на стойността на запазената и на разполагаемата част от наследството на П. К. А.а, починала на 21.04.2019 г., с което препятства установяването по размер на исковата си претенция по чл. 30 ЗН, проради което не може да се прецени и дали е налице накърняване на запазената му част от наследството на неговата майка, което е свързано с основанието на претенция. При това положение предявеният иск с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане по саморъчното завещание от 25.02.2015 г., с което П. К.

А.а, починала на 21.04.2019 г., е завещала на съпруга си А. Г. А. недвижим имот, до размер на ¼ идеална част, необходим за допълване на запазената част на ищеца, се 4 явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърен.

По разноските:

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за сторени такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от К. А. Г., ЕГН **********, от с. ***, общ. Дряново, съдебен адрес гр. Дряново, ул. *** № ***, срещу А. Г. А., ЕГН **********, от с. ***, общ. Дряново, иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената 1/4 идеална част на К. А. Г. от наследството на П. К.

А.а, ЕГН **********, починала на 21.04.2019 г., чрез намаляване с 1/4 идеална част на завещателно разпореждане, направено със саморъчно завещание от 25.02.2015 г. от П.

К. А.а, ЕГН **********, починала на 21.04.2019 г., в полза на А. Г. А., ЕГН **********.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5