Разпореждане № 6326 от 21.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6326 гр. София, 21.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Д. Р. като разгледа докладваното от Е. Д. Р. Наказателно дело частен характер № 20231110206717 по описа за 2023 година

Производството е по реда на член 250, ал.1, т.2 от НПК във връзка с член 9, ал.2 от НК.

Подадена е тъжба от К. К. Ц. срещу П. В. В. за престъпление по член 148, ал.2, вр.ал.1, т.1 вр.чл.147, ал.1 от НК.

К. К. Ц. по изложените в тъжбата твърдения е Председател на сдружение с нестопанска цел „***“ (***). Членовете на посоченото сдружение, които наброявали между 30 до 60 души комуникирали в мобилното приложени „Вайбър“. През април 2022 година В. участвал в телевизионно предаване споделил позицията си относно увеличената цена на горивата.

Председателят на друго браншово сдружение СНЦ „***“ К. Р. разпространил обидни за В. твърдения в поддържаната от това сдружение група в мобилното приложение „Вайбър“. На 13.04.2022 година В. написал в групата на ***, че е засегнат от твърденията на Р. и е разговарял с адвокат Р. П. с оглед евентуалното завеждане на дело срещу Р., но не разполагал с необходимата сума от 400,00 лева. За да се събере сумата тъжителят Ц. събрал сумата от 230,00 лева от колеги, които предал лично на В. на 21.04.2022 година. В личен разговор с адвокат Р. П. тъжителят Ц. разбрал, че В. не й е възлагал завеждането на дело и не й е заплащал адвокатски хонорар. При проведен между двамата разговор В. споделил, че е похарчил парите за друго, но обещал до 07.10.2022 година да плати хонорара на адвокат Р.

П.. Тъй като това не се случило на 30.10.2022 година Ц. провел отново среща с В. като последният обещал да върне в срок до 07.11.2022 година събраните от Ц. средства на колегите им. На 11.11.2022 година Ц. публикувал в групата във „Вайбър“, че В. не е имал уговорка с адвокат П. и при срещата им на 20.09.2022 година Ц. му заявил, че знае всичко и не е събирал „пари от колеги, за да му плащаме наема на апартамента на любовницата и за мен това е злоупотреба с пари на колеги, кражба и нанася вреда на мен, на Р. и ***“.

В своя защита, на 16.11.2022 година П. В. публикувал своеобразно опровержение на думите на Ц. като отричал да е злоупотребявал с пари на колеги и не е получавал никаква парична сума от Ц.. На следващо място посочил : „повечето от вас знаят за злополучния събор 2017 1 година, когато пак същия беше обвинен, че е надвзел пари за нощувки и фланелки, заедно с лицето Ш., от който той публично се отрече след това, но въпреки всичко не предостави документи за направените разходи, та да може колегите да се уверят, че няма злоупотреба, но аз упорито го защитавах, защото му вярвах, но в този момент, ако някой ме попита дали още му вярвам, ще отрека.“

В края на поста било изложено, че , че „ преди време още един колега ме предупреждаваше на Метана на М., че така завлича хората, защото всъщност е хазартна личност, нещо, което аз не зная, но вече не знам дали е истина.“

В практиката на ВКС отчетливо е прокарано разграничаването между изразяване на лично мнение и оценка за определени факти и/или личността и приписването на позорящи конкретната личност обстоятелства. В решение № 104 от 07 март 2013 година на ВКС е посочено следното: „В своята практика ВКС приема, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (спр.. Р № 80-98-II н. о.). Текущата практика на ЕСПЧОС следва прогласената в чл. 10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на индивида (спр., решението по делото Обзървър и Г. срещу Великобритания ; решението по делото Р. срещу България). Практиката на ВС и ВКС не се отклонява от принципните положения за свободата на изразяване на мнение и строго разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване лична позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление…Тези основни положения от правната теория водят до извода и по конкретното дело , че за да е извършено деянието клевета, средството на клеветата трябва да е факт , а не е оценка , мнение, критика на факт.“ Изразената негативна оценка за личността на К. Ц. от страна на П. В. не надхвърля рамките на разумната критика и съдържа единствено критичната позиция на В., че „аз упорито го защитавах, защото му вярвах, но в този момент, ако някой ме попита дали още му вярвам, ще отрека.“ В. единствено посочва, че Ц. е бил обвинен, че е надвзел пари, без недвусмислено да го обвинява в извършване на престъпление, а единствено е посочил, че към момента Ц. не се ползва с кредит на доверие пред него. Съмнение изразява подсъдимият В. и по отношение на обстоятелството, че Ц. е „хазартна личност“ и „един колега ме предупреждаваше на Метана на М., че така завлича хората“, но посочва, че това е „нещо, което аз не зная , но вече не знам дали не е истина“. Контекстът на изпратеното съобщение в групата в приложението „Вайбър“ изразява негативното мнение на В. за частния тъжител, но представлява лично мнение и изразяване на съмнение относно моралните качества на Ц., в контраст с предходното отношение на Ц. като него, но е директно приписване на престъпление и разгласяване на позорни за тъжителя обстоятелства, а единствено е израз на съмнението на В. относно действителните качества на Ц. и промяна на отношението към него в негативен 2 аспект.

Съобразно практиката на ЕСПЧ е недопустимо в демократично общество едно лице да бъде ограничавано в свободата на изразяването му посредством критично изразяване на мнение за трето лице или привличане на общественото внимание върху определен проблем.

Криминализирането на последното освен, че ограничава свободата на изразяване, се явява и непропорционално с оглед на обстоятелството, че частният тъжител е синдикалист в сферата на таксиметровия превоз на пътниците и бидейки публична фигура следва да търпи критика към своите действия с по-голям интензитет, отколкото другите граждани ( решение на ЕСПЧ от по дело Kapis et Danikas c.Grèce § 35 и цитираната там релевантна практика на ЕСПЧ).. При преценка на пропорционалността при прилагането на наказателната репресия следва да се има предвид, че изразеното спорно мнение, ако се използва терминологията на ЕСПЧ, е разпространено само сред участниците във въпросната затворена група в приложението „Вайбър“, а не в медиите например, което значително намалява засягането на обществените отношения, свързани със защита на репутацията, доброто име и честта на едно лице ( така и решение по делото Kozan c.Turquie, § 51 и цитираната там практика, в което ЕСПЧ подчертава, че ефектът на засягане е много по-малък, когато съобщението е разпространено сред лимитиран кръг потребители, отколкото ако това е направено публично).

Всичко тези аргументи мотивират настоящият съдебният състав да приеме, че дори и да е налице общества опасност на описаното в тъжбата деяние, то тя е явно малозначителна съобразно критериите, посочени в член 9, ал.2 от НК.

Така мотивиран и на основание член 250, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1, предложение второ от НПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД 6717/2023 година по описа на СРС, НО, 21-ви състав.

Да се уведоми частния тъжител чрез адвокат А. И..

Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред състав на СГС по реда на глава 22 от НПК, считано от датата на уведомяване по аргумент на член 250, ал.4, изречение второ от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3