Решение № 12163 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12163 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Н.П. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110149272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи незаплатени суми доставка на стоки, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за далекосъобщителна услуга, по която изпълнил задълженията си. Предоставил и на ответното дружество устройства, които последният не върнал, поради което начислил неустойка, съгласно ценоразпис.

Ответникът не изпълнил задълженията си за плащането им. Претендират се разноски.

Ответникът депозира отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните, оспорва авторството на положения от ответника подпис в представените договори. Поддържа, че същите не са подписани от лице с представителна власт.Оспорва предоставянето на оборудване.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за суми, дължими по договор за далекосъобщителни услуги.

Основателността на предявения предявените искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките сключване между страните на посочения в исковата молба договор; изпълнение на задълженията си по него; размера на претенцията си, както и релевирано от длъжника неизпълнение.

Според изложеното в исковата молба, исковата претенция се основава на задължение, 1 възникнало от сключен между страните договор, представен по делото. Ответникът оспорва наличието на представителна власт у лицето, положило подпис като представител на ответното дружество, както и че подписът, положен от него в качеството му на управител е неавтентичен. Видно обаче от събраните по делото доказателства – предизвестие от управителя на ответното дружество за прекратяване на облигационните отношения от 23.10.2020 г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, от която се установява плащане на услуги, предоставени по процесния договор, съдът намира, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение.

От приетото по делото заключение на допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно представено, се установява, че в процесния период операторът е предоставил телекомуникационни услуги на абоната по процесното съглашение.

Ответникът не представи доказателства за погасяване на процесните вземания за телекомуникационни услуги, а и не са наведени твърдения в този смисъл, поради което съдът намира и с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ, че исковата претенция за сумата от 338,26 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6084097 за периода от 16.06.2020 г. – 15.11.2020 г. е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Основателността на предявения иск с правна квалификация чл.92 от ЗЗД, се предпоставя от установяване по делото на следните обстоятелства: сключване между страните на посочения в исковата молба договор; изпълнение на задълженията си по него и предоставяне на соченото оборудване; наличието на валидна клауза за неустойка, както и размера на претенцията си.

По делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по процесния договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, но операторът не доказа предоставянето на оборудване във връзка с невръщането на което следва да бъде начислена неустойка. Обстоятелството, че вещото лице в заключението по СТЕ посочва, че без предоставянето на това оборудване не е възможно и предоставяне на част от услугите по процесния договор е ирелевантно. Ответното дружество би могло да се снабди с такова оборудване и от друг оператор или по друг начин.

Предвид липсата на доказателства за предоставено оборудване, съдът намира, че неустойка за невръщане на такова не следва да бъде начислявана и същата не се дължи, поради което и искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора на ищеца се дължат разноски за настоящото (депозити за вещо лице и ДТ) и заповедно производство (ДТ и адвокатски хонорар), съобразно уважената част от иска. В исковото производство ищецът не представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът претендира, но не представя доказателства за сторени разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК ************, представляван от И. Р. Б., с адрес /адрес/, искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 338,26 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор за периода от 16.6.2020 г. до 15.11.2020 г.

2 ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 2.7.2021 г. по ч. гр. д. 23017/2021 г. по описа на СРС, 124 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 142 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК /фирма/, ЕИК ***********, представляван от И. Р. Б., с адрес /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в /адрес/, сумата 228,91 лева - разноски в заповедното производство, както и 1 373,44 лева – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3