Акт от 27.07.2016, Районен съд - Ямбол

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 4087/27.7.2016г. 27.07.2016 г. гр.Ямбол

Ямболски Районен съд , гражданско отделение, ХІІІ -ти състав в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 1396 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл. 310 т.1 Гражданско процесуален кодекс ГПК/ и сл.

Образувано е по искова молба от Н.С.Н., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните П.Й.К. и

В.Й.К. против Й.В.К., с която са предявени обективно съединени искове за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца в размер на от по 200.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и за издръжка за минало време от по 150.00 лв. месечно за периода от седем месеца преди предявяване на исковете общо в размер на 2 100.00 лв.

Представят се писмени доказателства и се правят искане за събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели и задължаване на третилица да представят намиращи се у тях докуменнти.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, с който исковете за редовна издръжка са оспорени по размер, а исковете за издръжка за минало време са оспорени като неоснователни.

Представят се писмени доказателства и се правят искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.

В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 312, ал.1 т.1 от ГПК, съдът преценява исковата молба за редовна с оглед разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК, а предявените искове за допустими, поради което намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съдът намира направените с исковата молба и отговора на исковата молба доказателствени искания за допускане и приемане на писмени доказателства за основателни, тъй като касаят допускането за събиране на допустими, относими и необходими за решаване на делото доказателства. И

Исканията на страните за допускането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели съдът намира за неоснователни, т.к. фактите, които всяка от страните се домогва да доказва всяка от страните посредством свидетелите си не касаят предмета на доказване в производството.

Искането на ищцата за задължаване на третото лице ТД на НАП да представи документ е основателно, т.к. същото е относимо към предмета на доказване, но искането за задължаване на третото лице ТП на НОИ да представи документ е неоснователно, т.к. това трето лице не администрира посочената от ищцата информация.

В изпълнение на процесуалното си задължение по чл.312, ал.1 т.2 от ГПК съдът докладва исковата молба и отговора :

Производството е образувано по искова молба на Н.С.Н., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните П.Й.К. и В.Й.К. против Й.В.К., с която са предявени обективно съединени искове за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца в размер на от по 200.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и за издръжка за минало време от по 150.00 лв. месечно за периода от седем месеца преди предявяване на исковете общо в размер на 2 100.00 лв.

Твърди се, че Н.С.Н. и ответникът Й.В.К. са родители на децата П.Й.К. и В.Й.К., родени на *** г., като от началото на м.ноември 2015 г. същите не живеят заедно, а децата биват отглеждани от своята майка.

Сочи се, че от фактическата раздяла на страните ищцата се грижи за децата сама, без ответника да участва в тяхната издръжка; и тримата живеят на квартира срещу месечен наем от 150 лв., а доходите които Н.С.Н. реализира от труда си са в размер на 420 лв. месечно.

От своя страна бащата – ответник работел и получавал трудово възнаграждение от около 1000 лв. месечно, не се грижел за други низходящи, поради което бил в състояние да заплаща претендираната издръжка.

Претендира се уважаване на предявените искове, присъждане на законната лихва за забава и присъждане на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете за редовна издръжка са оспорени по размер, а исковете за издръжка за минало време са оспорени като неоснователни.

Ответникът сочи, че е живял с ищцата на семейни начала до началото на м.ноември 2015 г. и не оспорва, че е баща на малолетните П.Й.К. и В.Й.К..

Възразява срещу размера на претендираната редовна издръжка, като сочи, че възможностите му не позволяват да заплаща търсената издръжка от по 200.00 лв. месечно за всяко от децата, т.к. работи и получава нетна месечна заплата от 540 лв., а освен това и и ма задължение към банкова институция във връзка с теглен за нуждите на семейството кредит, по който ежемесечно погасява вноска в размер на 240 лв.

Ответникът твърди, че след фактическата си раздяла с ищцата в началото на м.ноември 2015 г. осъществява редовно контакти с децата, които прекарват големи периоди от време при него, през които той се грижи за прехраната им, купува им играчки и дрехи, участва в други разходи за нужди на децата и и тяхната майка/абонаментни такси за мобилни телефони/.

Тъй като с оглед на получаваната тогава от ответника заплата от 390 лв. тази издръжка му била непосилна, намалил издръжката, която давал от 190 лв. на 118 лв.

През месец март

2016 г. ищцата поискала ответникът да й дава в брой всички пари, с които заплащал детската градина и купувал консумативи на детето, което той сторил, но тя от своя страна отказала да му представя касови бележки за сумите, които изразходва за детето.

Претендира присъждането на разноски.

Правните основания на исковете са по чл.143 и чл.149 от СК.

При разпределяне на доказателствената тежест за установяване на правно-релевантните факти съдът указва на страните следното:

- ищцата следва да доказва нуждите на малолетните деца от издръжка, както и своите и на ответника възможности за даване на издръжка;

- ответникът следва да доказва своите възможности да дава издръжка и възражението си, че не дължи издръжки за минало време.

В предвид изложеното, на основание чл.312, ал.1 от