Решение № 79 от 28.07.2020, Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е № 79

28. 07. 2020 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На 27. 07. 2020 год.

В публично заседание в състав:

Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар:

МАРИЯ ХАЛАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ АНД номер 106 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на В.Д.Д., ЕГН **********,*** против НП № 18 – 0375- 000862/ 10. 10. 2018г., издадено от Г. И. Г., на длъжност Началник РУП към ОДМВР Ст.Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание, за извършено нарушение по чл.178ж, ал.1 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 1000.00лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че с НП

№ 18 – 0375- 000862/ 10. 10. 2018г., издадено от Г. И. Г., на длъжност Началник РУП към ОДМВР Ст.Загора, РУ Чирпан , упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР е наложено на жалбоподателя административно наказание по чл. 178ж, ал.1 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 1000.00лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца затова, че: “ на 23.09.2018г.в 19.10ч. в община Чирпан на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-1 като водач на лек автомобил – ТОЙОТА ЯРИС ВЕРСО 1.3 И с рег.№ А4239МВ, държава на издаване България, при обстоятелства: На АМ Тракия км.171 по посока запад – изток, спира в лентата за принудително спиране, собственият си лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег.№

А4239МВ, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в автомобила.

Е извършил:1.

На Автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство,, с което виновно е нарушил чл.

58 т.3 от ЗДвП.

Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 0647934, съставен на 23. 09. 2018 г. с актосъставител И.Д.Н. на длъжност мл. автоконтрольор и свидетелите З.А.З. и А.И.А..

В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.

Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени дата, място, дори и час на извършване на нарушението.

Видно от представените по делото доказателства действително се установява, че на

23.09.2018г.в 19,10 ч. по АМ Тракия км.171 общ.Чирпан жалбоподателят е спрял управлявания от него лек автомобил в лентата за принудително спиране.

По същото време и на същото място са се движили, с патрулен автомобил, свидетелите И.Д.Н., З.А.З. и А.И.А.- служители на МВР. На същите им направило впечатление спрения лек автомобил, още по- вече, че имали и специализирана акция в тази насока и спрели патрулния автомобил до автомобила на жалбоподателката.

На въпроса защо е спряла в лентата за принудително спиране на магистрала Тракия им било отговорено, че автомобил е спрян да си почине водача и пътниците в него.

По същото време като пътници в автомобила, управляван от жалбоподателката били нейната майка / разпитана като свидетелка в производството / и детето й, което тогава било около 4 годишно.

Свидетелите И.Д.Н., З.А.З. и А.И.А. са категорични, че за здравословен проблем на водача или пътниците в автомобила не им е било съобщено. Съдът кредитира именно техните показания, тъй като са житейски логични, не са противоречиви помежду си, а тези свидетели не са заинтерисованя пряко от изхода на производството.

От друга страна са показанията на свидетелката И. Ц.

С., която пред съда твърди, че автомобила е бил спрян в лентата за принудително спиране единствено поради наличието на здравословен проблем на детето на жалбоподателката / често уриниране и невъзможност да се стиска/. Както бе посочено по- горе тази свидетелка е близка роднина – майка на жалбоподателката и е пряко заинтересована от изхода на производството. Освен,че показанията на тази свидетелка противоречат с показанията на полицейските служители, същите противоречат и на елементарната житейска логика. Това е така, защото следва да се предполага, че при наличието на твърдяното от тази свидетелка и защита на жалбоподателката често уриниране и липса на възможност детето да се стиска би следвало двете да вземат мерки / поставяне на памперс или осигуряване на куку и т.н. /.Отделно от всичко гореизложено следва да се отбележи,че представената и прието по делото Епикриза сочи окончателнна диагноза Пиелонефритис акута, което означава остро възпаление на бъбреците. Видно от цитираната Епикриза същата е от 26.04.2018 г. и няма как това заболяване да е продължило до 23.09.2018 г. Всичко посочено по- горе компрометира показанията на свидетелката И. Ц. С., поради което и съдът не ги кредитира.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

От правна страна.

Съгласно нормата на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл.

58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

Следователно от редакцията на санкционната норма на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП се установява, че изпълнителното деяние следва да се осъществява с действие изразяващо се в движение на водач, т.е. съгласно параграф 6 т.25 от ДР на ЗдвП лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Във връзка с изложеното, съдът счита, че при издаване на НП са нарушени регламентираните в чл.42, т.4 във връзка с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на административно привлеченото лице. Двете посочени по-горе разпоредби на ЗАНН следва да кореспондират помежду си, като описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него НП. В конкретния случай в описанието на приложения по делото АУАН, актосъставителят е посочил,: „На АМ- „Тракия" км. 171, посока запад изток, СПИРА в лентата за принудително спиране, собствения си лек автомобил Тойота Ярис Версо, с рег.№ А4239МВ, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в автомобила, с което е нарушил чл.58, т.3, пр.2 ( спира) от ЗДвП." Видно от НП, адмнистративнонаказващият орган е описал нарушението по следния начин „за това че на 23.09.2018г. в 19:10ч. в община Чирпан на път Авотомагистрала №А-1, при обстоятелства: на АМ-Тракия, км. 171, по посока запад-изток, СПИРА в лентата за принудително спиране собствения си автомобил Тойота Ярис Версо, с рег.№ А4239МВ, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в автомобила.

Като малко по-надолу в НП е посочено цитирам: „ На автомагистрала се ДВИЖИ в лентата за принудително спиране с което виновно е нарушил разпоредбата начл.58 т.3 от ЗДвП.Т.е, съгласно горното, е налице несъответствие в словесно и цифрово изложение между АУАН и НП, а именно: несъответствие в словесното описание на нарушението - в АУАН се посочва, че жалбоподателката е СПРЯЛА в лента за принудително спиране, а в НП се посочва, че същата се е ДВИЖИЛА в аварийната лента, нещо което нито актосъставителя, нито разпитаните други двама свидетели – полицаи, твърдят

Налице е несъответствие и в цифровото описание на нарушението: в АУАН се посочва чл.

58,т.3, пр.2 от ЗДвП , а НП се посочва чл.58, т.3 от ЗДвП, без да се посочва кое точно предложение на точка 3 е налице.

При така изложенотосъдът счита,че са допуснати нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН относно необходимото съдържание на АУАН, респективно НП в насока адекватно описание на нарушението. Посоченото нарушение е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката: да научи точно какво нарушение и по коя законова разпоредба й се вменява във вина, а като последица и коя е законосъобразната санкция, която следва да понесе за същото. Коментираните нарушения, освен че са от категорията на съществените, накърняващи правото на защита на жалбоподателката, то същите са и неотстраними в настоящата съдебна инстанция, поради което и наличието им се явява основание за отмяна на обжалвания акт без да се разглежда твърдяното нарушение по същество.

Съдът счита че е необходимо да посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.

103, ал. 1 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. Едва след като събере категорични данни е обосновано да наложи и наказание.

Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателката да е осъществила така вмененото й нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, т.е. по никакъв начин несе установи същата да се е движила, каквото е изискването на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП в лентата за принудително спиране,за което е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е била санкционирана.

С оглед всичко изложено, съдът приема за недоказано и несъставомерно вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което наказателното постановление, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл.

63, от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 150,00 лв. съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, чл.36 от ЗА и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА

№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 18 – 0375- 000862/

10. 10. 2018г., издадено от Г. И. Г., на длъжност Началник РУП към ОДМВР Ст.Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на В.Д.Д., ЕГН **********,*** за извършено нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1 пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора РУ Чирпан да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата в размер на

150,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: