Решение № 1276 от 02.12.2025, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1276

Видин, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

Членове:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СЛАВЧЕВА канд № 20257070600322 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 70 – 73 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на искане от Г. Й. Г. от гр.Кула за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл. 70, ал. 2, т. 4 и т.5.

В искането се навеждат доводи, че е образувано НОХД № 101/2021 г., по описа на ОС Видин, което е приключило с присъда, с която Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4 от НК, като освен наложеното наказание „лишаване от свобода“, с приложен чл.66 от НК, на основание чл.343г от НК е лишен и от право да управлява МПС за срок от 5 години. Присъдата е потвърдена от Апелативен съд София и от ВКС. Същата е влязла в сила на 02.12.2022 година.

Молителя сочи, че са същото деяние има издадено и НП №20-0953-001788 от 11.01.21 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин, с което му е наложена глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. НП не е обжалвано и е влязло в сила, глобата е платена.

В съдебно заседание Г., се представлява се от адв.И., която поддържа искането. Излага доводи за основателност идентични с тези посочени в самото искане.

Ответникът – Началник сектор ПП при ОД на МВР Видин представител не се явява и не се взема становище.

Представителят на ОП Видин дава становище, искането да бъде оставено без уважение. Представя и писмено становище, в което сочи, че искането е неоснователно, тъй като с влязлата в сила присъда Г. е оправдан за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН, респ.НП. Концентрацията на алкохол в кръвта е 1.03 промила, и с присъдата е установено, че това деяние не е престъпление.

Административен съд Видин, след като обсъди становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото е приложено НП № 20-0953-001788 от 11.01.21 година на Началник сектор ПП при ОД на МВР Видин, с което на Г. И. Г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това че на 21.08.20 година е управлявал личния си автомобил Ауди А4 с рег.№[рег. номер], като губи контрол, излиза извън пътното платно в дясно и се блъска в метален стълб. Поради невъзможност да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 и издаден талон за изследване относно употребата на алкохол и талон за изследване относно употребата на наркотични вещества и техните аналози. Видно от протокол за медицинско изследване № 306/27.08.20 година, водачът е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1.03 промила. С молба вх.№6934/23.09.20 година по искане на Г. е извършена повторна експертиза № 306К/14.10.22 год. с показание 1.04 промила наличие на алкохол в кръвта.

Видно от Присъда №63/23.06.21 год. на ВОС Г., на основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.2 от НПК е ОПРАВДАН че е извършил престъплението, за което е обвинен, като е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП.Присъдата е потвърдена с Решение №395 от 290.12.21 год. на АС София, което Решение потвърдено с Решение №114 от 02.12.22 година на ВКС. Това е и датата, на която присъдата е влязла в сила – 02.12.22 година. По делото от Г. е приложено писмо от ВКС от дата 04.04.25 година, от което е видно, че му е изпратен заверен препис на Решението на ВКС.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

По недопустимостта на искането за възобновяване по чл.70, ал.2, т.4 съображенията на АС Видин са следните:

Производството по възобновяване на административнонаказателното производство се определя като извънредно, понеже чрез инициирането му се засяга стабилитетът на влезлия в сила акт на наказващия орган или на съда, а е извънинстанционно, защото предвидените редовни правни механизми на инстанционния съдебен контрол вече са били използвани или в законните срокове е пропуснато да се използват. Извънредния характер на производството по възобновяване следователно изключва възможност за каквото и да е разширително тълкуване на установената в чл. 70 и сл. от ЗАНН правна уредба, като основанията за възобновяване са изчерпателно изброени, субектите, имащи право да искат възобновяване, са изрично определени, а сроковете за възобновяване имат преклузивен характер.

Процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства е уредена с разпоредбите на раздел VIII от Глава трета от ЗАНН, чл. 70 до чл. 73 с. н. а.

Възобновяването на основание чл.70, ал.2, т.4 е просрочено, доколкото е подадено извън 6-месечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.

Едно от основанията за сезиращото съда искане за възобновяване на административнонаказателното производство е мотивирано с наличието на влязла в сила присъда, с която е установено, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление. В този смисъл, искането следва да се квалифицира като такова по чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление.

Разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗАНН указва, че искането за възобновяване може да се направи в 6-месечен срок от влизането в сила на присъдата или решението – в случаите по чл. 70, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 8. В настоящият случай, Присъдата е влязла в сила на 02.12.2022 година. Искането за възобновяване е депозирано на 30.09.2025 г., т. е. след изтичане на законоустановения в чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗАНН 6-месечен срок. С оглед на относимите процесуални норми извода на Административен съд – Видин е, че искането по тази точка е направено извън срока, поради което е просрочено и като такова се явява недопустимо за разглеждане. Същото освен недопустимо е и неоснователно, тъй като няма влязла в сила присъда за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като както бе посочено по-горе Г. е оправдан в тази част.

Искането по чл.70, ал.2, т.5 е подадено в срок, тъй като съгласно ЗАНН ограничение относно срока за подаване на искането няма, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.

Фактическият състав за възобновяване на административнонаказателното производство на основанието по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН /сега действащ/ включва два кумулативни елемента: 1/приключило административнонаказателно производство по влязло в сила НП с наложено на дееца административно наказание и 2/висящо наказателно производство за същото деяние, което съставлява престъпление.

Нормата на чл. 70, б. "д" от ЗАНН е въведена с § 106, т. 3 от ПЗР на ЗИД на НПК, обнародван в ДВ, бр. 63/04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г. Съгласно Мотивите към проекта на ЗИД на НПК, изменението е част от комплекс от норми в НПК, целящи адекватно прилагане на принципа "ne bis in idem" при конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност в смисъла, вложен в ТР № 3/22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК и в практиката на ЕСПЧ по прилагане на Протокол № 7 от КЗПЧОС. Приложеният модел за промени в нормите на ЗАНН разпределя равномерно отговорността между правоприлагащите органи, създавайки взаимна обвързаност на решенията им, което гарантира в пълна степен интересите на държавата и на лицата, спрямо които се водят административнонаказателни, съответно наказателни производства. Основанието по чл. 70, б. "д" от ЗАНН /сега по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН/ не позволява да се избегне налагане на съответното на степента на обществена опасност на деянието наказание, предвидено в закон или указ. Така се постига превесът на наказателната пред административнонаказателната отговорност, заложен в нормите на чл. 33, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и същевременно се спазва принципът на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС за забрана за повторно осъждане или наказание за едно и също деяние във връзка с възприетия автономен характер на понятието "наказателно обвинение" в практиката на ЕСПЧ. Протокол № 7 е ратифициран със Закон за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията, обнародван в ДВ, бр. 87/24.10.2000 г., в сила от същата дата и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната.

Основанието за възобновяване по ЗАНН и свързаните с него процесуални правила по чл. 24, ал. 4 и чл. 25, т. 5 от НПК представляват цитираните в ТР № 3/22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК комплексни законодателни изменения de lege ferenda и целят радикално преодоляване на конфликта между правилото ne bis in idem и принципа за приоритет на наказателната отговорност пред административнонаказателната. По този начин компетентните органи изпълняват задължението да осигурят протичане на наказателния процес без процесуална пречка по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, като средствата за това са изцяло възложени по усмотрението на договарящите държави, в каквато насока е правото и практиката по приложение на ЕКПЧ, които не поставят ограничения освен изискването за съблюдаване на принципа.

В случая по делото не са налице и двата елемента от фактическия състав на приложимата за възобновяването правна норма. Между страните няма спор, че деянието на Г. от 21.08.2020 г. е санкционирано с влязлото в сила НП№ 20-0953-001788 от 11.01.21 година на Началник сектор ПП при ОД на МВР Видин. Безспорно е и че срещу лицето при еднородност на фактите и обстоятелствата по деянието е повдигнато обвинение за извършено престъпление. Деянието по наказателното производство, което е с постановена и влязла в сила присъда се основава на поведение на Г., идентично с поведението му по влязлото в сила НП, т. е. налице е идентичност на фактите, но е безспорен факта, че е налице оправдателна присъда, в тази част.

Деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, не съставлява престъпление. Понятието "престъпление" по см. ЗАНН е идентично с понятието по чл. 9, ал. 1 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Изложеното налага извод, че не се налага възобновяване на производството по издаване на НП.

С оглед изхода на делото искането на молителя за разноски е неоснователно.

От всичко изложено следва извода, че искането по чл.70, ал.2, т.4 е недопустимо жалбата следва да се остави без разглеждане, а делото се прекрати в тази част. По отношение на искането за възобновяване на основание чл.70, ал.2, т.5 същото, следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Водим от горното, Административен съд Видин I касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на административнонаказателно производство - НП №20-0953-001788 от 11.01.21 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин направено от Г. Й. Г. от гр.Кула, на основание чл. 70, ал. 2, т. 4 ЗАНН, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по дело № 322/2025 г. по описа на Административен съд Видин, в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване от Г. Й. Г. от гр.Кула на административнонаказателно производство приключило с издаване на НП №20-0953-001788 от 11.01.21 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин направено, на основание чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН, като неоснователно.

Решението, в частта му на определение за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.

Решението в останалата част не подлежи на обжалване.