Решение № 314 от 22.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Враца, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500190 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1297/4.4.2025 г. по описа на Районен съд - Оряхово, на „Изи Финанс" ЕООД, с ЕИК *** от *** ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 4.4.2025 г., чрез процесуалния си представител юрк. Л. А. Г. против Решение №70/18.3.2025 г. на Районен съд - Оряхово, по гр.д. 722/2024 по описа на Районен съд - Оряхово.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е: приел за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: *** и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. И. Н., че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №*** от 21.03.2023г. е нищожен; осъдил „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от Б. И. Н. да заплати на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: ***, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 169,88 лв., представляваща държавна такса и сумата от 250.00 лв., внесен депозит за вещо лице; осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. И. Н. да заплати на адв. Л.

И. А. от САК с адрес: *** сумата в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, за оказана правна помощ по делото на ищеца П. Н. С. от гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

1

Твърди, че искът е недопустим, тъй като спорът вече е бил разрешен със СПН по ч. гр. д. № 222/2024 г. по който е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение за суми по договора.

Излага, че при издаването на заповедта за изпълнение съдът вече е направил преценката за законосъобразност на клаузите по договора, вкл. и за неустойката. Освен това за действителност на клаузите на такъв договор било висящо и гр. д. № 654/2024 по описа на РС – Оряхово, което също било пречка за разглеждане на делото.

В случай, че спорът бъде разгледан по същество оспорва изводите на първоинстанционния съд за доказване на съдържането на клаузата за неустойка, тъй като мотивирането било въз основа на догадки и предположения, че сключения между страните договор за кредит бил със същото съдържание като Стандартния европейски формуляр с преддоговорна информация.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата П. Н. С., с ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №1580 от 30.4.2025 г., по описа на Районен съд - Оряхово, подаден по електронна поща на на 29.4.2025 г. чрез процесуалния си представител адв.Л. И. А. – САК, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Излага че неустойката не е претендирана по заповедното ч. гр. д. № 222/2024 по описа на РС-Оряхово, съответно не е проверявана законосъобразността й в заповедното дело.

Сочи, че по настоящето дело е поискано прогласяване само на клаузата за неустойка, а на целия договор и при условията на евентуалност на клаузата за неустойка.

Позовава се на практика на СЕС от Решение от 04.06.2009 г. по дело Pannon GSM, C-243/08, т. 8 в т. 28 на което било постановено, че чл. 6, параграф 1 от директива 93/11 следва се тълкува в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителя и за това не е необходимо той предварително да е оспорил успешно такава клауза, поради което и защитата на потребителите по Директива 93/13 се разпростира и в случаите, когато в рамките на заповедното производство потребителят не е подал възражение срещу подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Позовава се на Решения С-618/10, т. 57, Решение С-415/11 и Решение С280/2013, т. 35 в същия смисъл.

Излага, че по гр.д. № 654/2024 по описа на РС-Оряхово е разгледан спор по друг договор за кредит между същите страни.

Позовава се на задължение на съда служебно да следи за неравноправни клаузи по потребителски кредити, а преценката за наличието на такава клауза следвало да бъде извършено към момента на сключването на договора.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания, но представя копие от решението по гр.д. № 654/2024 по описа на РС-Оряхово, за което твърди, че е между същите страни, но за друг договор за кредит, но доколкото няма искане за приемането на решението като доказателство съдът не следва да се произнася по приемането на документа като доказателство.

2

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С молба вх. № 4040/29.05.2025 г. на въззивника, с която иска да се гледа делото в негово отсъствие.

Поддържа жалбата и оспорва възраженията в отговора на въззивната жалба.

Противопоставя се на присъждане на разноски на процесуалния представител на въззиваемия. Моли съдът да обезсили обжалваното решение, като недопустимо в условията на евентуалност - да отхвърли, като неоснователна исковата молба.

Претендира разноски съгласно приложен списък.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, не се явява и не изпраща представител. С молба с вх. № 4327/09.06.2025 г. на процесуалния представител на въззиваемия, с която моли делото да бъде разгледано в днешното съдебно заседание.

Поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение съобразно приложен към молбата списък и договор за правна помощ. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възражение на представителя на въззивника

В производството пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен от П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес ***, против „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. И. Н., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *** гр. София, че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №*** от 21.03.2023г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.

В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за заем от разстояние №*** от 21.03.2023г. да бъде признато за установено, че клаузата по чл.3 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че е страна по Договор за заем от разстояние 3

№*** от 21.03.2023г., сключен с „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: *** гр. София, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 2500 лева на 12 /дванадесет/ месечни вноски в срок до 15.03.2024г.

Сочи, че общата платена сума по кредита е в размер на 4247,13 лева, като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер на 1747,13 лева: за лихва – 536,09 лева и за неустойка по чл.3 в размер на 1211,04 лева.

Позовава се на нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка, което влече нищожност на целия Договор за заем от разстояние №*** от 21.03.2023г..

Счита, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на клаузата за неустойка в чл.3 от договора.

Излага доводи, че предвидената в договора неустойка по чл.3 е неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Счита, че уговорената неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.

Поддържа, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл.3 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да предостави обезпечение в срок от пет дни от сключването на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 1211,04 лева при размер на кредита 2500 лева.

Счита, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва.

Твърди, че с невключването на неустойката, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК.