Определение № 392 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500006 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.5 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 106113 / 19.12.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от “Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

Иван Страцимир 2А, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу разпореждане No 44151 / 04.12.2025г., постановено по ч. гр. дело № 12377/ 2025г. по описа на ВРС, 48 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление от „Ново Финанс“ ООД срещу Р. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес ************************, М. Т. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес **********************, и В. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес *************************, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми:

- 662,57 лв., представляваща законна лихва върху главницата по Договор за заем №**************г. от 02.10.2020г., считано от датата на прекратяване на договора за заем – 05.06.2025 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2025 г.;

- 2 350 лв., представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% (двадесет процента) на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2. б. “ж“ и чл.2.2. б. “з“ и чл.2.2. б.

“и“ от Договор за заем №**************г. от 02.10.2020г.;

- 180 лв., представляваща такса съгласно чл.2.2.“к“ от Договор за заем №**************г. от 02.10.2020г.;

- 165,64 лв., представляваща законна лихва върху главницата по Договор за заем №***********г. от 01.10.2020г., считано от датата на прекратяване на договора за заем – 05.06.2025 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2025г.;

1

- 587,55 лв., представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% (двадесет процента) на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2. б. “ж“ и чл.2.2. б. “з“ и чл.2.2. б.

“и“ от Договор за заем №***********г. от 01.10.2020 г.;

- 180 лв., представляваща такса съгласно чл.2.2. “к“ от Договор за заем №***********г. от 01.10.2020г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че погрешно ВРС е приел, че по отношение на процесните договори се прилага ЗПК, а не приложимият в случая ЗКНИП, доколкото заемът се обезпечава с договорна ипотека. Излага, че клаузите на двата договора били индивидуално договорени, както се установявало от доказателствата. Дружеството предварително било предоставило на длъжниците персонализирана информация, в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните договори. Като тази преддоговорна информация /Стандартни европейски формуляри и предварителни договори/ била предоставена на заемополучателите още на 18.09.2020г. т.е. 14 дни преди датата на сключване на същинските договори за заем, видно от които сключени на 01.10.2020г. и на 02.10.2020г.г. в гр. София, т.е. до датата на сключване на основните договори длъжниците били разполагали с необходимото време от 14 дни, съгласно чл.9, ал.3 ЗКНИП.

Твърди, че клаузата, установяващо задължението на потребителя да заплати възнаградителна лихва е действителна и оспорва доводите за неравноправност на заповедния съд. В конкретният случай заемите били отпуснати при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20% и ГПР в размер на 20%, поради което не било налице основание да се приеме, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна. Обстоятелството, че в абсолютен размер възнаградителната лихва надхвърляла размера на отпуснатия кредит, не обосновавало противоположен извод, като се имало предвид, че кредитът бил отпуснат за срок от пет години. Общоизвестно било, че колкото по-дълъг е срокът на договора за кредит, толкова по-голям бил и размерът на възнаградителната лихва - и като лихвен процент, и като обща сума. Позовава се на най-новата практика на ВКС, според която клаузите за възнаградителна лихва не са неравноправни и противоречащи на добрите нрави, когато размерът на тези лихви не води до превишаване на максимално допустимия размер на ГПР.

Случаят бил именно такъв, а в ГПР се включвала само възнаградителната лихва, което обстоятелство изрично се подчертава.

Твърди, че и уговорката за гаранционната вноска също е действителна и не следва да се приема за неравноправна. Сочи, че характерът на уговорената в договора „гаранционна вноска“ е гаранционно – обезпечителна. По волята на страните гаранционната вноска е била предназначена да гарантира изпълнението на задълженията на заемополучателя, и да послужи като обезпечение на изплащането на вноските по кредита, за първите месеци от договора, доколкото обичайна практика в такива договори е заемополучателите да изпитат трудности още през първите месеци от сключването на договорите. Страните са уговорили изрично, че тази гаранционна вноска подлежи на връщане след изтичане на 12 месеца от датата на сключване на договора, в зависимост от това дали към този момент са останали 2 непогасени задължения. Същата не следвало да се включва в ГПР.

Съгласно сключените два договора за заем, таксите по чл. 2.2. „к“ от договорите се дължали поради неизпълнение на задълженията на заемополучателя. Таксата, съгласно текстовете на чл.2.2. „к“ от двата договора: представлявала заплатени такси към ЧСИ, дължими във връзка с извършено чрез ЧСИ Галин Костов, рег.№ 924 в КЧСИ връчване на покани и изявления до всеки от тримата длъжници, за обявяване на договорите за предсрочно изискуеми, които такси били в общ размер на 360.00лв. /за всеки от двата договора за заем по 180.00лв./, за което жалбоподателят приложили към заявлението 3 броя Уведомления от ЧСИ Галин Костов, рег.№ 924 КЧСИ по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.

Обобщава, че съдържанието на двата договора отговаря напълно на изискванията на ЗКНИП и на ЗЗП и са действителни. Моли за отмяна на разпореждането на ВРС в обжалваната част и за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Предвид характера на производството, насрещната страна. препис от жалбата не се връчва на

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 12377/2025г. на ВРС, 48-ми състав, е образувано по заявление издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Ново Финанс“ ООД, срещу Р. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес ************************, М. Т. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес **********************, и В. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес *************************,

- солидарни длъжници по

Договор за заем №

**************г. от 02.10.2020г. с нотариална заверка на подписите рег. № 5852 от 02.10.2020 г. на нотариус Садифе Мехмедова, нотариус в район РС – София, рег. № 785 на НК и Договор за заем №***********г. от 01.10.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № **** от 02.10.2020 г. на нотариус Садифе Мехмедова, нотариус в район РС – София с рег. № 785 на НК,които са с нотариална заверка на подписите, за сумите от:

-10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за № ***************г. от 02.10.2020г. сключен между „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803 като заемодател и като заемополучател Р. Й. Й., солидарен длъжник М. Т. Й. и солидарен и ипотекарен длъжник В. П. Б., с нотариална заверка на подписите рег. № 5852 от 02.10.2020 г. на нотариус Садифе Мехмедова, нотариус в район РС – София, рег. № 785 на НК;

- 662,57 лв., представляваща законна лихва върху главницата по Договор за заем №**************г. от 02.10.2020г., считано от датата на прекратяване на договора за заем – 05.06.2025 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2025 г.;

- 2 350 лв., представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% (двадесет процента) на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2. б. “ж“ и чл.2.2. б. “з“ и чл.2.2. б.

“и“ от Договор за заем №**************г. от 02.10.2020г.;

- 180 лв., представляваща такса съгласно чл.2.2.“к“ от Договор за заем №**************г. от 02.10.2020г.; и

3

- 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща главница по Договор за заем №***********г. от 01.10.2020 г., сключен между „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803 като заемодател и като заемополучател Р. Й. Й., солидарен длъжник М. Т. Й. и солидарен и ипотекарен длъжник В. П. Б., с нотариална заверка на подписите рег. № **** от 02.10.2020 г. на нотариус Садифе Мехмедова, нотариус в район РС – София с рег. № 785 на НК, - 165,64 лв., представляваща законна лихва върху главницата по Договор за заем №***********г. от 01.10.2020г., считано от датата на прекратяване на договора за заем – 05.06.2025 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2025г.;

-587,55 лв., представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% (двадесет процента) на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2. б. “ж“ и чл.2.2. б. “з“ и чл.2.2. б.

“и“ от Договор за заем №***********г. от 01.10.2020 г.;

- 180 лв., представляваща такса съгласно чл.2.2. “к“ от Договор за заем №***********г. от 01.10.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 26.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 282 ,64 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева.

Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са приложени: двата договора за заем; предварителни договори за заем; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; ОУ; два броя европейски формуляри.

По заявлението е постановено и частично обжалваното разпореждане No No 44151 / 04.12.2025г., постановено по ч. гр. дело № 12377/ 2025г. по описа на ВРС, 48 състав, като мотивите на ВРС за отхвърляне в обжалваната част са в насока, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна като противоречаща на добрите нрави и отделно и поради неравноправност като създаваща значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, а ГПР не включвало всички допускания, поради което целият договор е недействителен и се дължи само чистата стойност на кредита.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение може да се иска, ако се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10 документи. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, заповедният съд извършва формална преценка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той 4 подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.

В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, вкл. обоснована вероятност за това, то съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по реда на чл. 417 от ГПК за вземания, произтичащи от Договори за кредит с физически лица – потребители, обезпечени с ипотека, то приложими в случая са разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители / ЗКНИП/ - чл. 1 ал.2 от същия.

Представени са към заявлението Договор за заем № **************г. от 02.10.2020г. с нотариална заверка на подписите рег. № 5852 от 02.10.2020 г. на нотариус Садифе Мехмедова, нотариус в район РС – София, рег. № 785 на НК и Договор за заем №***********г. от 01.10.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № **** от 02.10.2020 г. на нотариус Садифе Мехмедова, нотариус в район РС – София с рег. № 785 на НК, и двата договора са сключени между едни и същи страни - „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803 като заемодател и като заемополучател Р. Й. Й., солидарен длъжник М. Т. Й. и солидарен и ипотекарен длъжник В. П. Б., с идентично съдържание, като разликата е в сумите, които се предоставят в заем.