Определение № 1115 от 09.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1115 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501213 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД против Разпореждане № 259/14.03.2023, пост. по ч.гр.д.№ 66/23, РС, Първомай, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн.чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника Г. Д. С. за заплащане на следните суми: 5624,88 лв. – изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 7000968105 от 02.05.2019 г., 2372,76 лв. – договорна лихва за периода 05.02.2022 г. – 05.02.2023 г., и 1121,85 лв. – обезщетение за забава за периода 05.02.2022 г. – 07.02.2023 г., заедно със законната лихва върху главницата от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че разходите за сключване на застрахователния договор следва да се включват в ГПР само ако са задължително условия за сключване на договора. В конкретния случай кредитополучателят сам е избрал да сключи договор за застраховка. Цитира подробно ЗПК в частта, касаеща разходите, които следва да бъдат включени в ГПР, както и формулата за изчисляването на същия коефициент. Развива и доводи кога и дали е необходимо да се посочват взетите предвид допускания, като поддържа, че в случая такива не са налице. Счита, че в процесния договор за потребителски кредит липсват неясноти и основания за съмнения в отделни договорки.

Поддържа, че договорът за кредит е сключен за конкретна сума, при изначално определени и посочени разходи. – за определен срок , при фиксирана лихва, еднократно усвояване . Поддържа ,че разходът за сключване на застрахователен договор не е условие за сключване на договора за кредит, поради което и не е относим към разходите по кредита. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за уважаване на подаденото 1 заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на сумите 5624,88лв. главница, 2327,76лв. - договорна лихва, 1121,85 лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Представено е извлечение от сметка, в което е описано какво съставляват претендираните суми. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между страните, както и анекс към него във връзка с възможностите на потребителите по време на обявеното извънредно положение заради COVID19. От същите се установява, че помежду им е сключен договор за кредит №7000968105/02.05.2019г., като кредиторът е предоставил на кредитополучател сумата от 7 700лв., при лихвен процент от 30,11%, като в допълнение е посочено че следва да се заплати и застрахователна премия от 1847,82лв. - bank комбо живот и - bank комбо безработица, както и еднократна такса за оценка на риска от 1145,74лв. По отношение на последната сума е договорено, че се дължи към деня на подписване на договора за кредит, дължи се от кредитополучателя, а се финансира от кредитора като се включва към дължимите месечни погасителни вноски. Посочено е в договора и че годишния процент на разходите е 46,44%. , като общо дължимата сума е 16365,42лв.

Представена е и справка за извършени погашения, от която се установява, че е заплатена общо сумата от 10345,43лв.

За да постанови обжалваното разпореждане , заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи , доколкото липсва яснота относно компонентите, които са включени при определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и еднократна такса за оценка на риска, както и сключени застраховки в полза на кредитора. Предвид тези обстоятелства съдът е направил извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора. Посочил е, че без яснота каква би била дължимата възнаградителна лихва, без да се включва към главницата и задължения за заплащане на такси за оценка на риска и застрахователни премии, е невъзможно да се определи какво е погасявано по договора и какъв е остатъка от задължението. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение 2 се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че от уговорките в представения договор възниква съмнение относно размера на посочения в него ГПР. Така в клаузата за дължимост на такса за оценка на риска е посочено, че същата е дължима от кредитополучателя и ще се издължава с месечните погасителни вноски. Не може да се извърши преценка дали същата сума е включена при определяне на ГПР. Налице е и уговорка за заплащане на суми по две застраховки, за които пък изобщо не може да се направи извод включени ли са към главницата или кредитополучателят ги дължи изцяло при подписване на договора. За тези суми също няма информация дали е включена към ГПР или не. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид и т.н.), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е налице такса, по отношение на която има съмнения относно включването й в ГПР. Доколкото ГПР, посочен в договора в размер близък до максимално допустимия , не може да бъде извършена преценка за съответствие на посоченото в договора с императивната норма на закона. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, които водят до надвишаване на максималния размер на ГПР са нищожни. Тази нищожност обаче следва да бъде установена в един състезателен исков процес. Би могло да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми за главница при съобразяване с данните за броя и размера на извършени плащания, но в случая извършените плащания надвишават размера на главницата по договора за кредит, поради което не може да намери приложение нормата на чл. чл.23 от ЗПК.

Отделно от това, посочената договорна лихва макар и с малко също надвишава трикратния размер на законната лихва, който размер, според обичайната практика, е критерия за съответствие с добрите нрави на договореното.

По изложените съображения съдът намира, че не може да бъде издадена заповед за изпълнение, т.к. от представените документи може да се направи предположение за евентуално неравноправни клаузи в потребителския договор. В този смисъл постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 259/14.03.2023, пост. по ч.гр.д.№ 66/23, РС, Първомай.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4