Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.02.2019, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
897/2018
Подписан
07.02.2019

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 48 град Велико Търново, 07.02.2018 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛАВА при секретаря С.М. разгледа докладваното от съдията административно дело № 897 по описа на ВТАС за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.С.Г. ***, чрез ***Ж.Д. от ВТАК, против принудителна административна мярка принудително преместване на ППС без знанието на неговия собственик, наложена от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново. Мярката е обективирана в констативен протокол № 004162/27.11.2018г. и е наложена по повод създадена организация за натоварване (27.11.2018 г в 12.19 часа) на автомобил марка фолксваген с № ***, който е бил паркиран на улица Асен Златарев в гр. В.

Търново в нарушение на правилата за паркиране по ЗДВП при наличие на пътни знаци Б 27 и допълнителна табела Т 17. В жалбата се излагат съображения за нищожност на наложената ПАМ и се прави искания за обявяването й като такава, респ. отмяната й в цялост като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ***Д.Т., който поддържа жалбата. Счита, че липсва материална компетентност в лице, което е от състава на едно търговско дружество, назначено по трудов договор да упражнява властнически правомощия, вкл. и прилагане на ПАМ по ЗДвП. Мярка намира приложена при несъответствие с материалния закон, защото само службите за контрол, които са определени в ЗМВР могат да установят нарушение на правилата за движение, които са определени в ЗДвП. Няма по делото доказателства да има установено нарушение по предвидения както в ЗДвП ред, така и в ЗАНН ред, със съставен АУАН, или друг вид санкция.

Прилагането на ПАМ не можело да играе ролята на наказание, както в конкретно случай се получавало. Претендира да бъдат присъдени разноски за производството, за което представя списък на същите.

Ответникът по жалбата – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ EООД, чрез процесуалния си представител ***Х., моли жалбата да бъде отхвърлена. Не се оспорвала съставомерността на посочените в КП № 004162/27.11.2018 година нарушения на законовите и подзаконовите нормативни актове. Налице били писмени доказателства, които установяват материална компетентност на С. С., който заема длъжността *** ЕООД.

Видно от Заповед № РД 22-1906/09.11.2018 година на кмета на Община Велико Търново, той се явява овластено лице с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б.

„а“ и „б“ от ЗВвП. На следващо място, тълкуването в жалбата не намира опора в законовите разпоредби и в редица решения на ВАС, постановени по сходни казуси.

Видно било от Заповед № РД 22-1490/17.09.2014г. на кмета на Община Велико Търново, че „ОДПГ” ЕООД е определено като служба за контрол по смисъла на закона, което безспорно дава правомощия на това дружеско представляващо общинско предприятие да назначава служители, които след изрично оправомощаване от кмета на Община Велико Търново, каквото има и в процесния случай, да разпореждат ПП на неправилно паркирането ППС. Претендира за направените в производството съдебни разноски, за които представя списък. Във връзка с разноските на жалбоподателя счита, че няма представен договор за правна помощ, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Подробни съображения доразвива в писмена защита вх.

№ 695/04.02.2019г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На

27.11.2018г. в 12:19ч. е била създадена организация за натоварване на ППС фолксваген с ДК № ***, който е бил паркиран на ул. Асен Златарев в гр. Велико Търново, в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП, при наличието на пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17. Посоченото правно основание е чл. 172, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за спиране, престой и паркиране на ППС на територията та гр. Велико Търново.

След заплащането на фактура № **********/29.11.2018г. /л. 7 от делото/ за разходите за принудително преместване на автомобила и такса за отговорно пазене, жалбоподателят срещу разписка за предаване /л. 10 от делото/ си е получил обратно автомобила.

Със

Заповед № РД 22 – 1490/17.09.2014 година на кмета на Община Велико Търново, на основание чл. 44 ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 12 ал. 1 т. 13 б. „а“, „б“ и „в“ от ЗОП, чл. 167 ал.

2 т. 1 и 2 от ЗДвП и във връзка с Решение № 141/07.06.2000 година на Общински съвет Велико Търново ОДПГ ЕООД е определено за Служба за контрол по смисъла на чл. 167 ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Със Заповед № РД 22 – 2020-1906/09.11.2018 година на кмета на Община Велико Търново /л. 12 от делото/, на основание чл. 44 ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. „а“, б. „б“ и б. „г“ от ЗДвП, чл. 28, ал. 2, т. 4 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново и писмо с вх. № 5300-744-195/08.11.2018г. от Управителя на Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД – Велико Търново са определени служителите на ОДПГ ЕООД – Велико Търново, измежду които е посочен инспектор звено „ПНП ППС“ С.П.С..

Видно от длъжностната характеристика на длъжността инспектор в звено ПНП ППС /л. 13 от делото/ в правомощията му е да прилага и нарежда прилагането на ПАМ – преместване на ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредилият ПАМ е бил назначен в „ОДПГ“ ЕООД с трудов договор № РЗ-07-114/08.11.2018г. Видно от графика за работа на екипите в звено принудително преместване на ППС за месец ноември 2018г. същият е бил на 12 часова работна смяна от 08.30 до 20.30ч. на 27.11.2018г.

Няма спор по делото, че общината се явява собственик на ул. „Асен Златарев“ в гр. Велико Търново. Видно от приложеното по делото копие от схема по организация на движението с обозначена вертикална сигнализация по ул. Асен Златаров в гр. Велико Търново са налице пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17.

Срещу така наложената принудителна административна мярка от жалбоподателя е подадена жалба вх. № 535/11.12.2018г., въз основа на която е образувано настоящото дело.

Гореустановените обстоятелства се доказват от представената от „ОДПГ“ ЕООД с писмо вх. № 6498/13.12.2018 г. заверено копие на административната преписка, съдържаща следните писмени доказателства:

Заверено копие на констативен протокол №004162/27.11.2018 г.; Заверено копие на Разписка за предаване на автомобил; Заверено копие на заповед №РД-22-1490/17.09.2014 г. на Кмета на Община - В.Търново; Заверено копие на заповед №РД-22-1906/09.11.2018 г. на Кмета на Община В. Търново; Заверено копие на длъжностна характеристика на длъжността ***на С.Н.С.; Заверено копие на докладна записка от С.Н.С.; Наредба за реда за спиране, престой и паркиране па пътни превозни средства на територията на град Велико Търново; 6 бр. заверени фотоснимки; Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, Заповед № РД 22-1906/09.11.2018 г. на кмета на Община Велико Търново, трудов договор № РД -07-114/08.11.2018 г. ведно с длъжностна характеристика към него, график за работата на екипите в звено „ПП на ППС” месец ноември 2018 г.; схема по организацията на движението с обозначена вертикална сигнализация по ул. Асен Златаров, гр. Велико Търново.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от същата. Оспорващият е собственик на преместеното ППС и адресат на приложената ПАМ. Правната му сфера е неблагоприятно засегната от този факт, поради което същият е надлежна страна и притежава правен интерес от обжалването на този ИАА. Оспорването е редовно и допустимо. Осъществено е в преклузивния 14-дневен срок. Делото е подсъдно на ВТАдмС по правилата на родовата и местна подсъдност.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания.

Съобрази доводите на страните. Извърши служебно дължимата проверка на валидността и законосъобразността на оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:

Наложената принудителна административна мярка, която е оспорена има за предмет принудителното преместване на ППС без знанието на собственика му. В конкретния случай е репатриран лек автомобил фолксваген с ДК № ***, който е бил паркиран на ул. „Асен Златарев“ в гр. Велико Търново, в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП, при наличието на пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17.

Изпълнението на мярката е отразено в Констативен протокол № 004162/27.11.2018г., съставен от С. С., в качеството му на инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ЕООД – гр. Велико Търново, с който на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл.171,т.5, буква „а”, „б” и б. Г“, във вр. с Глава ІІІ от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.В.Търново е констатирал неправилно паркиране.

На л.18 от делото се намира докладна записка на инспектор С. С. до управителя на „ОДПГ” ЕООД – Велико Търново. Съгласно същата при обход на ул. Асен Златарев в гр. Велико Търново са установили паркиран автомобила при забранителен знак В-27 и допълнителната предупреждаващата табела Т-17.

В случая по делото освен съставения констативен протокол са приети 6 бр. черно-бели снимки /л.27- 32 от делото/, направени от ОДПГ, видно от които действително се касае за автомобил с ДК № ***, който е паркиран на ул. Асен Златарев. От същите се установява мястото, където е паркиран автомобила. Това не се спори между страните, както и обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на преместеното ППС.

Принудителните административни мерки са форма на държавна принуда, като основанията за прилагането ѝ, органите, които я прилагат и правните субекти, спрямо които се прилага са нормативно установени. Както и мерките за въздействие и редът за прилагането им. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията ИАА, поради което следва да бъдат подчинени на основните принципи на АПК, включително принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки за прилагане на такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване. Защото с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата, като се утежнява.

Не е налице визираната в жалбата нищожност на оспорения акт. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. От анализа на цитираните норми следва, че законодателят е оправомощил не само министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е предоставил това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ от вида на процесната. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респ. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени.