Решение № 413 от 19.11.2019, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….. гр. Добрич, 19.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Галя Митева

При участието на секретаря Стоянка

Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД

№ 1069 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.А.Ч.

ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № * г. издадено от Началник Група към ОД на МВР Добрич, Първо РУ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 70, ал.

3 от ЗДвП са му наложени административни наказания съответно на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира за установени следните факти:

На * г. свидетелите И.Д.И. и И.Д. С* осъществявали контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата по бул. „* пред № * в гр. Д*. Около 14,15 ч. свидетелите забелязали лек автомобил „**” с рег. № * да се движи по булеварда в посока ж.к.

„*** без включени светлини. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка, в хода на която полицейските служители установили самоличността на водача - Н.А.Ч. ЕГН ********** ***.

На водача били поискани документите, като се установило, че Ч. не можел да представи контролен талон към свидетелство за управление на МПС.

Предвид констатираното св. И. на място и в присъствието на св. Стойков образувал административнонаказателно производство, като съставил АУАН № ***, с който вменил на жалбоподателя административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 70, ал 3 от ЗДвП.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираните по-горе нарушения, на 26.06.2019 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-1717-000092 от Началник Група към ОД на МВР Добрич, Първо РУ гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за вменените административни нарушения на жалбоподателя били наложени следните наказания: за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв., а за нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв.

В хода на съдебното производство били проведени разпити на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които по същество описали онази фактическа обстановка, установена в деня на извършената от тях проверка, дала повод за образуване на административно-наказателно производство и съставяне на АУАН. Двамата свидетели заявили категорично, че лично са видели, че жалбоподателят управлява автомобила без включени светлини, както и че не е представил контролен талон в хода на проверката.

На следващо място, по делото бяха изискани от ОД на МВР гр. Добрич и приложени по делото Заповед № 357з-153/11.01.2019 г. г. на Директора на ОД на МВР Добрич; Заповед № 81217-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

При гореописаната фактическа обстановка, подкрепена от приобщените по надлежния ред доказателства като Наказателно постановление; АУАН; справка за нарушител/водач, както и изисканите от съда и посочени в предния абзац документи, съдът направи следните правни изводи:

Видно от приобщените доказателства по делото НП е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложените административни актове - заповеди.

Всичко гореописано мотивира съда да приеме, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел /свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта/, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.

2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

На следващо място, доколкото АУАН е редовно съставен, то той се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергаха от събраните по делото доказателства. Гласните доказателства сочат по безспорен начин за датата и мястото на установеното нарушение, както и кой е неговият автор. В този смисъл съдът намира за необосновани твърденията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението.

Извършените нарушения правилно са подведени под нормите съответно на:

Чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, императивно регламентиращ задължението на водача на МПС да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС;

Чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, установяващ задължението през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

Законосъобразно за констатираните нарушения, административно-наказващият орган е наложил административни наказания „глоба” в размер на:

- 10 лв. на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

- 20 лв. на основание чл.

185 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

При определяне на административните наказания административно-наказващият орган не е излязъл извън предвидените в съответната норма рамки и е наложил определеното в закона наказание за съответното нарушение, поради което същото не подлежи на преразглеждане от съда, тъй като с него се постигат целите, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и това по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Касае се за неглижиране на правната уредба на правилата за движение по пътищата, спазването на които е гаранция както за здравето и живота на водача и на пътниците в управлявания от него автомобил, така и за здравето и живота на останалите участници в движението. В тази връзка не би било редно този вид нарушения да се омаловажават.

По горните съображения съдът намира, че наложените наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения и ще окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че процесното НП следва да бъде изцяло потвърдено, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г. издадено от Началник Група към ОД на МВР Добрич, Първо РУ гр. Добрич, с което на Н.А.Ч. ЕГН ********** *** за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания съответно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Галя

Митева/