Решение № 220 от 01.03.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. П., 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20215220100921 по описа за 2021 година

В исковата молба против Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 3“, ***, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. ищецът Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. П., ***, ет. 5, ап. 50 твърди, че на 19.03.2019 г. е сключила с ответника по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който е получила паричен заем в размер 550 лв. при уговорен фиксиран лихвен процент от 3.38 % (възнаградителна лихва в размер на 18,59лв.) и ГПР в размер на 49.85 %. Общата сума, която ищецът следвало да заплати на ответника, била в размер на 5 68,59 лв. Ищецът се задължил да върне кредита за срок от 30 дни. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението на ищеца ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“, в изпълнение на което на същия ден ищецът се задължил да изплати на „Фератум Банк“ възнаграждение в общ размер на 162,91лв. Ищецът твърди, че по сключения договор за кредит е изплатил на ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД сумата в общ размер на 731,50 лв.

Поддържа, че при сключване на договора за кредит и договора за гаранция не е спазена процедурата, уредена в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като ищецът в качеството си на потребител не е дал валидно съгласие за сключване на договорите и не му е била предоставена изискуемата преддоговорна информация и условията, при които може да се откаже от договорите. Счита, че разменените между доставчиците и потребителя електронни документи не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, защото не са подписани с квалифициран електронен подпис, което опорочава процедурата за удостоверяване на техния действителен автор.

1

Сочи, че е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин на шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11 и 20 от ЗПК поради липса на съществени елементи от тяхното съдържание, а именно: не е посочен общият размер на кредита; не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин; размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави; не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, в т.ч. липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; липсва клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Поддържа, че са нарушени императивните правила на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, тъй като в договора за кредит ГПР е посочен само като процент без да е разписана методика на формирането му, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира размерът му. В договора за потребителски кредит единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 3.38 %, без да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (включително разходите по заплащане на възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство), индивидуализирани по вид и размер и водещи до различен размер на ГПР от посочения. Ищецът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР е 396 %, а не този посочен в договора за потребителски кредит.

На следващо място твърди, че клаузата, с която в договора за кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице „Фератум Банк“ в полза на „Ф.Б.“ ЕООД е неравноправна и нищожна съгласно чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин в съответствие с изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Ищецът твърди, че сумата в размер на 162,91 лв. е част от общо дължимата сума по кредита и макар в договора за кредит да е посочено, че същата представлява възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, същата е 2 заплатена от ищеца на „Ф.Б.“ ЕООД, което не я е прехвърлило впоследствие на „Фератум Банк“ като част от дължимите суми по самия кредит.

Поддържа, че договорът за кредит е нищожен и поради неравноправния характер на клаузите му, които не са формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от тяхното сключване - чл.143, ал. 2, т.19 от ЗЗП. Нищожността на процесния договор за кредит води до нищожност и на свързания с него договор за гаранция.

Ищецът сочи и основания за унищожаемост на договорите по чл. 29, ал.

1 от ЗЗД, чл. 28, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал.1 от ЗЗД като сключени, поради измама, евентуално поради грешка или поради крайна нужда при явно неизгодни условия, без да твърди, че същите са унищожени или да иска тяхното унищожение от съда.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си оспорва основателността на предявения иск. Намира исковата молба за нередовна, тъй като ищецът в обстоятелствената й част претендира, че е надплатил сума, но освен договора за потребителски кредит, не представя каквито и да било други доказателства в подкрепа на твърдението си.

Твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по което е предоставил на ищеца заетата сума. Сочи, че процедурата по сключване на договора за кредит е била изпълнена в съответствие със ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Ищецът е кандидатствал за потребителски кредит в размер на 550 лв. за срок от 30 дни през интернет страницата на „Фератум“ на 09.04.2020 г. След извършване на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя същият е одобрен за кредит в поискания размер. При кандидатстването ищецът е посочил телефонен номер и електронна поща, на която му е било изпратено съобщение, съдържащо параметрите на искания кредит. Ищецът избрал да се възползва от допълнителна услуга по предоставяне на гаранция от юридическо лице „Фератум Банк“, каквато ответникът не изисквал. За предоставената услуга кредитополучателят следвало да заплати възнаграждение на „Фератум Банк“. След като бил одобрен ищецът получил на електронната си поща договор за потребителски кредит и преддоговорна информация. Същият изпратил SМS, с което дал съгласие за сключване на договора за кредит при приложимите общи условия. Твърди, че потвърждаването със S M S представлява обикновен електронен подпис, а съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУ правната сила на обикновения електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Сочи, че такава уговорка е налице в чл. 8 от договора за кредит, с което ищецът е дал съгласие неговият идентификационният номер (телефонен номер) да има силата на саморъчен подпис във взаимоотношенията с „Ф.Б.“ ЕООД.

Счита, че клаузите на договора за кредит са написани по ясен и 3 разбираем начин и са спазени изискванията за формат и размер на шрифта.

Оспорва твърденията на ищеца, че в договора за кредит не е посочен общият размер на кредита, начина по който да бъде изплатен и в какъв срок, че ответникът не е предоставил цялата законовонеобходима информация относно размера на ГПР и начина на неговото формиране, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва е законосъобразен, не противоречи на добрите нрави и че в него не е включено възнаграждението за услугите за предоставяне на гаранция от „Фератум Банк“. Условията за издължаване на кредита от потребителя, включително информацията за размера, броя и конкретната дата, на която плащането е дължимо са посочени изрично в договора за кредит, както и в преддоговорната информация (част 2, т, 4, 5 и 6). Сочи, че в чл. 2 от договора за кредит е отразено, че заемателят се задължава да върне заема в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на заемната сума съобразно чл. 3.2. от Общите условия и е посочена падежната дата, като заемателят се задължил да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Посочва, че правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит е уредено в чл. 12 от Общите условия към него. Оспорва твърдението на ищеца, че в деня на сключване на договора за кредит ищецът се е задължил да заплати на дружеството-гарант възнаграждение, което впоследствие е платил на „Ф.Б.“ ЕООД. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства - договор № 733640 от 19.03.2019 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, преддоговорна информация и Общи условия, че между тях е сключен договор, по силата на който ответникът „Ф.Б.“ ЕООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищеца Р. ИВ. Й. в качеството на заемател заем в размер на 5 50 лв., а заемателят се е задължил да върне на заемодателя в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, а именно на падежна д а т а 18.04.2019 г. с еднократно плащане сума в размер на 5 68,59лв., включваща сумата на отпуснатия заем в размер на 550 лв. и лихва в размер на 18,59 лв., при лихвен процент в размер на 3.38 % и ГПР в размер на 49.85 %.

Заемът е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на заемодателя, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Съгласно чл. 7 от договора ищецът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение, предоставен от дружеството заемодател, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.

1 от ЗЕДЕП във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов собственоръчен подпис.

Между ищеца Р. ИВ. Й. в качеството на клиент и третото неучастващо по делото лице „Фератум Банк“, регистрирано в Малта, в качеството на 4 гарант е сключен договор за гаранция (поръчителство), по силата на който гарантът се е задължил солидарно с клиента да отговоря спрямо заемодателя по договор за заем № 733640 от 19.03.2019 г. съгласно разпоредбите на ЗЗД за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора за заема, сключен между заемодателя и клиента, а клиентът се е задължил да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 162,91 лв., която да преведе по банковата сметка на гаранта. Съгласно чл. 6.1. от договора за гаранция (поръчителство) клиентът във взаимоотношенията с гаранта изявленията, направени до него от идентификационния номер на клиента, подписани с неговия код за потвърждение, се считат за негови изявления, а съгласно чл. 6.2. от договора изходящите от идентификационния номер на клиента съобщения със съдържание, посочено в Общите условия, имат силата на електронни изявления, удостоверение с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП.