Определение № 1441 от 16.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1441 гр. Стара Загора, 16.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20225500500788 по описа за 2022 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С., чрез юриск. К.М. против разпореждане № 4461 от 10.11.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 2619/2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. М. Н. за сумата 75 лв. – такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от 28.07.2021г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. М. Н. за сумата 75 лв.

– такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от 28.07.2021г.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че претендираното вземане за такса, поради липса на действително предоставена услуга на клиента, противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Счел е също, 1 че по характера си това вземане не представлява такса, а неустойка – неустоечна клауза под форма на такса за обслужване на картата, за неизпълнение на задълженията на картодържателя по договора, което е в противоречие с чл. 33, ал 1 ЗПК.

Частно гражданско дело № 2619/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 1960 лева главница от невърнат кредит, 454.41 лева - възнаградителна лихва, 32.12 лв.мораторна лихва, заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането на вземането, както и 38.95 лв. – такси за теглене от АТМ и 75 лв. –такса за нереволвиране на кредитна карта.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1600 на 10.11.2022г. за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 04.11.2022г. до изплащането й, разноски и 38.95 лв. такси за теглене на АТМ.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.13 на заявлението се претендира сумата от 75 лв. - такси за нереволвиране на кредитна карта.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Претенцията на заявителят е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Процесната претендирана сума от 75 лв., посочена като такса за нереволвиране на кредитна карта е в противоречие и с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Това е така, защото тази такса е предвидена по повод неизпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, а при забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4461 от 10.11.2022г., постановено 2 по ч.гр.д.№ 2619/2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3