Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 19.03.2024, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 113/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
19.03.2024
В сила
20.04.2024
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. , 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „**************“ ЕАД чрез процесуалния представител на дружеството юрк.И. Н. против Д. Т. К., с която се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 546.64 лв. - главница по Договор за паричен заем №355619, сключен на 10.09.2019г. между „********“ ООД и Д. Т. К., вземането по който е цедирано на 02.11.2020г. на „**************“ ЕАД; 15.01 лв. – договорна лихва за периода от 29.10.2019г. до 18.02.2020г.; 306.31 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.10.2019г. до 25.10.2022г., както и законна лихва за забава върху главницата от 26.10.2022г. до изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 10.09.2019г. „***********“ ООД, като заемодател и Д. Т. К., като заемател, сключили договор за паричен заем № 355619 при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, като съгласно договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на паричен заем сума в размер на 700.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема и реално я предоставил, което получаване на сумата заемателят е удостоверил с подписа си. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 72.36 лв. и така общата стойност на плащанията по заема била 772.36 лв., платима на 23 броя равни седмични погасителни вноски от по 33.58 лв. всяка, при първа погасителна вноска с падеж на 17.09.2019 г. и последна – на 18.02.2020г., която дата била и крайният срок за издължаване на кредита.

Съгласно Общите условия, действащи към момента на сключване на договора, в случай че 1 заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден просрочие, поради което на длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер на 306.31 лв. за периода от 30.10.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС. Сочи се, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Ищецът твърди още, че на 02.11.2020г. е подписано приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания от същата дата между

„***********“ ООД и

„**************“ ЕАД, по силата на което вземанията на „***********“ ООД срещу Д. Т.

К., произтичащи от Договор за паричен заем № 355619 от дата 10.09.2019г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Сочи се, че Общите условия на договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се още, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „***********“ ООД чрез пълномощника „**************“ ЕАД с уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/355619 от 10.11.2020г., изпратено с известие за доставяне. Копие от последното уведомително писмо е приложено към исковата молба и се иска да бъде връчено на ответника, заедно с нея.

Сочи се в исковата молба, че съдът е уважил претенцията на „**************“ ЕАД по образувано ч.гр.д. № 551/2022г. по описа на РС-Пирдоп и е издал заповед за изпълнение, като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което обуславя правния интерес на ищеца от подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника Д.

Т. К. и същата не е взела становище по исковете.

В съдебните заседания по делото страните не се явяват и не се представляват. Ищецът е депозирал писмена защита, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено решение, с което съдът да уважи предявените обективно кумулативно съединени установителни искове и да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника Д. Т. К., че същата дължи всички присъдени суми съгласно заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №551/2022г. по описа на РС-Пирдоп, като се претендират и разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Ч.гр.д.№ 551/2022г. по описа на Районен съд- Пирдоп като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „**************“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Д. Т. К. за сумата 546.64 лева - главница по Договор за паричен заем № 355619 от 10.09.2019г.; 15.01 лева - договорна лихва от 29.10.2019г. до 2

18.02.2020г.; 306.31 лева - обезщетение за забава от 30.10.2019г. до 25.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 332/28.10.2022г. по ч.гр.д.

№551/2022г., като в законоустановения едномесечен срок соченото за длъжник лице- Д. Т.

К., е подала възражение по чл.414 ГПК, в което е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение, тъй като е изплатила задължението, а лихвите не ги дължи. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

Н а 10.09.2019г. ответникът Д. Т. К. и „********“ ООД са сключили Договор за паричен заем № 349348. Посоченият договор, както и Погасителен план към договора, искане за сключване на договор за паричен заем и Общи условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016г., са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание. Видно от самия договор, параметрите му са следните: сума по кредита – 700 лв.; размер на погасителната вноска – 2 x 5.45 лв. и 21 x 36.26 лв.; вид на вноска – седмична; ден на плащане – вторник; годишен процент на разходите – 49.27 %, годишен лихвен процент – 40.05 %, брой вноски – 23; дата на първо плащане – 17.09.2019г.; обезпечение – поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане – 18.02.2020г.; обща сума за плащане – 772.36 лв. В договора е записано, че заемателят, с полагане на подписа си под договора, удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 700 лв. В чл.7, ал.4 от договора е предвидено, че страните се съгласяват, че всички задължения по настоящия договор стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на две месечни погасителни вноски и не е необходимо заемодателят да уведомява допълнително за настъпилите събития. Предвидено е още, че при настъпване на предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, в размер на 175 лв. В чл.8 е предвидена неустойка в размер на 377.64 лв. в случай, че в три-дневен срок от подписване на договора не се предостави необходимото обезпечение или то не отговаря на условията, посочени в Общите условия.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2020г. „********“ ООД е прехвърлило на ищеца по делото „**************“ ЕАД свои вземания, описани в Приложение № 1, сред които и вземането спрямо ответника Д. Т. К. . С Писмо от 02.11.2020г. към процесния договор „********“ ООД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора.

С Пълномощно „********“ ООД е упълномощило „**************“ ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.

Било е изпратено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/355619 от 06.11.2020г. от ищеца в качеството на пълномощник на „********“ ООД, до ответника за извършената цесия, като видно от направеното отбелязване в Известието за доставяне от дата 16.11.2020г.

– „Преместен“.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, 3 което възприема като безпристрастно и съобразено със счетоводните записвания. От същото се установява, че заемната сума от 700 лв. е усвоена на 10.09.2019г., както и че заплатените до момента от ответницата суми към „********“ ООД за погасяване на кредита са в общ размер на 454 лв. и в системата на заемодателя по пера са отнесени както следва: главница153.36 лв., договорна лихва – 57.35 лв., неустойка на основание чл.8 от договора – 240.24 лв. и такса на осн. чл.7, ал.2- 3.05 лв. Посочено е, че в периода след датата на цесията 02.11.2020г. към кредитора „**************“ ЕАД не са извършвани плащания от Д. К. за погасяване на заема. Според заключението размерът на остатъчното задължение на заемателя- Д. К. по пера към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер на 837.39 лв. и е както следва: главница- 546.64 лв., договорна лихва- 15.01 лв, неустойка по чл.8 от договора за заем – 137.40 лв., лихва за забава за периода от 30.10.2019г. до 26.10.2022г. – 138.34 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предявените искове са с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит – за претендираните главница и договорно възнаграждение; по чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД - за претендираното обезщетение за забава.

По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „*******************“ ООД и ответника Д. Т. К. , като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 349348 на 10.09.2019г., по силата на който ответникът е получил а в заем сумата от 700 лева за срок до 18.02.2020г., при съответно уговоР. между страните конкретни параметри по заема - брой на вноските, стойност на седмичната вноска, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Договорът за потребителски кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Не се оспорва подписът, положен от името на ответницата под договора, както и този, положен в приложените и действащи към него Общи условия.

Съдът приема за установено по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави уговоР.я кредитен ресурс в размер на 700 .00 лева. Ответницата следва да се приеме, че е усвоила процесната сума, доколкото договорът служи за разписка за получената сума в брой, а заплащането на вноски от нейна страна още веднъж доказва, че е получила сумата, чието връщане е започнала да реализира.

Установява се, че о тветницата К. не е изпълнявала точно задължението си за връщане на заема, като е реализирала 5 плащания по 50 лв., едно плащане от 202 лв. и едно плащане от 2 лв. – общо е заплатила сумата от 454.00 лв. и последното плащане е извършено на 4

13.12.2019г., два месеца след която дата е настъпил крайният падеж на плащанията по договора. Няма данни задълженията по договора да са обявявани за предсрочно изискуеми по-рано.

Вземането по процесния договор е било валидно цедирано от заемодателя на дружеството ищец по силата на Приложение № 1/02.11.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2020г. Прехвърлянето на вземанията е съобщено надлежно на ответницата чрез връчването на приложенията към исковата молба със съобщението по чл.131 ГПК, извършено на 06.06.2023 г. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът отчита така извършеното уведомяване след предявяване на иска и приема, че цесията е породила действие, макар ищецът да не е могъл да открие ответницата и да и връчи уведомленията в по-ранен момент.