Решение № 2208 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2208 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513682 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 258072/28.07.2025 г. на ответника Ц. Л. Д., чрез адв. С.К., срещу решение № 13438/09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 40531/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят – ответник е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

802,50 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024 г. до окончателното плащане, 130,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.06.2024 г., както и 14,69 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като методиката за изчисляване на сумите за топлинна енергия е незаконна. В тази връзка се излагат доводи за липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., позовавайки се на решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 на ВАС, II отд., потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен 1 състав. Твърди, че не е доказано публикуване на сумите на сайта на топлофикационното дружество и ищецът не е установил изпадането му в забава, поради което в тази част акцесорната претенция е неоснователна, позовавайки се на чл. 33, ал. 2 от Общите условия.

Оспорва да е налице основание за присъждане на суми за дялово разпределение в полза на ищеца поради липсата на ангажирани доказателства относно датата на заплащане на възнаграждението, позовавайки се на чл. 36, ал. 2 от Общите условия. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу него искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излага съображения, че първоинстанционният съд е формирал правните си изводи при съвкупна преценка на доказателствени материал и съобразно формираната константна съдебна практика. Отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 286231/28.08.2025 г. на ответницата В.

А. Д., чрез адв. И.Н., срещу решение № 13438/09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 40531/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД жалбоподателката – ответник е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

802,50 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024 г. до окончателното плащане, 130,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.06.2024 г., както и 14,69 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като в облигационно отношение с ищеца е встъпил другият ответник Ц. Л. Д., на чието име е открита партидата за имота, позовавайки се на подадена от него молба – декларация в тази насока. Също се излагат доводи за липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г., позовавайки се на решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 на ВАС, II отд., потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, поради което сумите са незаконосъобразно начислени. Твърди, че не е доказано публикуване на сумите на сайта на топлофикационното дружество, поради което ищецът не е установил изпадането му в забава и в тази част акцесорната претенция е неоснователна, позовавайки се на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Оспорва да е налице основание за присъждане на суми за дялово разпределение в полза на ищеца поради липсата 2 на ангажирани доказателства относно датата на заплащане на възнаграждението, позовавайки се на чл. 36, ал. 2 от Общите условия. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу него искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва. Заявява, че констатациите на първоинстанционния съд съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно поради следните съображения:

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за 3 домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от данните, удостоверени в представените в заверен препис договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.08.1995 г., който съгласно чл. 5 от същия е годен да прехвърли собствеността без да е необходима нотариална форма, както и писмо на Столична община, р-н „Искър“, адресирано до „Топлофикация София“ ЕАД, се установява, че в рамките на исковия период ответниците Ц. Л. Д. и В. А. Д. се легитимират като собственици на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 93, находящ се в гр. София, ж. к. ****. По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка от 23.08.1995 г. купувачите по нея да са били в брак, поради което съдът прави извод, че същият е придобит от тях при условията на разделност, доколкото не е уговорено друго, поради което всеки един от тях е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Следва да се отбележи, че направата на извод относно наличието на брачна връзка между тях не следва да се основава само на евентуално съвпадане на фамилните им имена, още повече, че по делото изобщо не са изложени твърдения в тази насока. Прави впечатление, че прехвърлителната сделка е осъществена значителен период от време преди исковия период, но по делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, предмет на същата, поради което съдът прави извод, че включително и в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ответниците са били негови собственици.

Действително, данните по делото сочат, че като титуляр на партида с аб. № 48308 е вписано името на ответника Ц. Л. Д., за което свидетелстват представените общи фактури, изравнителни сметки и талони за отчет, но по делото не е представена изходяща от него декларация за откриване на партида на негово име, на каквато се позовава ответницата В. А.

Д., за да се приеме, че отправяйки такава до топлофикационното дружество, между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия. В случая, не са ангажирани доказателства, че единствено ответникът Д. се явява фактически ползвател на жилището, както още се поддържа във въззивната жалба на ответницата Д., още повече, че данните по делото сочат, че имотът се обитава и от двамата, доколкото на адреса на същия те надлежно са получавали съобщения в рамките на първоинстанционното производство, а освен това именно там са и адресните им регистрации по постоянен и настоящ адрес, за което свидетелстват служебно изготвените справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Отделно от посоченото, не се установява и наличието на учредено по надлежния ред в полза на Ц. Д. ограничено вещно право на ползване върху процесното жилище, в който случай той би отговарял за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение с предимство пред т. н. „гол собственик“.

4

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия. Поради изложеното, следва да се приеме, че между Ц. Л. Д. и В. А. Д. от една страна и ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, през процесния период.