Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 572 от 19.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14674/2025
Вид
Решение № 572
Подписан
19.02.2026
В сила
25.03.2026
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12б, ал. 10 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7а, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110214674 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. К., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 42-0012630/24.03.2025 г., издадено от Началник ОО „АА“ – София, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 18, т.

1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, за административно нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, както и за административно нарушение по чл. 12б, ал. 10, вр. чл. 7а, ал. 1 от Закон за автомобилните превози на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на изложеното се поддържа, че водачът не разполага с лиценз на Общността, а 1 със заверено копие към лиценз на Общността поради факта, че превозвачът е лицето, чиято отговорност е да притежава, а водачът е единствено преносител на документа, но не и отговорен за действията на превозвача. Сочи се, че превозвачът разполага с лиценз на Общността и е декларирал, че извършва превоз за собствена сметка. Акцентира се, че в сайта на ИА“АА“ не се дава информация кои са вписаните товарни автомобили с публикуван регистрационен номер в лиценза на превозвача, както и не се дава информация дали един автомобил е добавен или е отписан и за превозвача не става ясно, след като разполага с лиценз на Общността, който е валиден за периода от 15.04.2019 г. до 14.04.2029 г., доказал е финансова стабилност и е собственик на товарния автомобил, защо информацията не е отразена и не е взета предвид.

По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки се пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, релевира доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, въз основа на което се моли същото да бъде потвърдено, респективно депозираната срещу него жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2024 г. жалбоподателят Г. А. К. осъществявал превоз на товари за собствена сметка с т. а. марка *** с рег. № ********** от категория N3 в гр.София по ул.Околовръстен път с посока на движение към кв. Бояна. Около 13:15 часа на 15.10.2024 г. жалбоподателят К. бил спрян за проверка от свидетеля И. и колегата му М. Ц. Я. – инспектори при ОО“АА“ – София, с управлявания от него т. а. *** с рег. № ********** на горепосоченото място и срещу *****. При извършената проверка жалбоподателят Г. А. К. не 2 представил копие на трудов договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на предприятието, нито представил заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, в която да са посочени датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Освен това, жалбоподателят извършвал превоз на товари с т. а. марка *** с рег. № ********** от категория N3, като за лицето, за чиято сметка се извършвал превозът, не притежавал лиценз за извършване на обществен превоз на товари.

При така установената фактическа обстановка свидетелят И. съставил АУАН № 03476/15.10.2024 г. срещу Г. А. К. за извършени от последния административни нарушения по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ и по чл. 12б, ал.

10, вр. чл. 7а, ал. 1 от Закон за автомобилните превози.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление № 42-0012630/24.03.2025 г. от Началник ОО „АА“ – София, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, за административно нарушение по чл.

18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, както и за административно нарушение по чл. 12б, ал. 10, вр. чл. 7а, ал. 1 от Закон за автомобилните превози на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител И..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото 3 същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От показанията на св. И. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдените нарушения с техните фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля И. М. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло приложените към административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налагат приобщените към материалите по делото обратни разписки от пощенски куриери, с отметнати в същите причини за невръчване на санкционния акт бележки - "непотърсена", доколкото последните не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаните лаконични констатации не дават нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение жалбоподателят да е 4 търсен и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима, предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други адреси, на които жалбоподателят би могъл да се намира или дори да търси призоваването му по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният 5

АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.

Също така, спазена е предвидената от закона писмена форма и давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

По отношение нарушението по т. 1 и т. 3 от НП, съдът намира следното:

Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушенията са описани ясно, точно и конкретно, като им е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на жалбоподателя нарушения от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и нарушените законови норми, като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение. Описани конкретно и в необходимата пълнота са всички релевантни за съставомерността на нарушенията обстоятелства, предвид което настоящият съдебен състав прецени, в че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили волята на актосъставителя и наказващия орган, с което да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт в посочените му части.