Решение № 4736 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4736 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330111340 по описа за 2024 година

Образувано е по молба вх. № 69729/ 01.07.2024г. и уточнение към нея вх. № 70496/ 02.07.2024г., подадени от Б. Б. П., ЕГН ********** с твърдения, че е жертва на домашно насилие, упражнявано от ответника Б. Б. П., ЕГН **********.

Молителят твърди, че е баща на ответника. Изтъква, че на 28.06.2024г. около 06.00 часа ответникът му позвънил по телефона и поискал да му бъдат дадени парични средства.

Молителят обяснил на ответника, че не може да му предостави парични средства, тъй като следва да заплати причинените имуществени вреди от ответника по бариера (счупена от ответника), преграждаща входа на затворен комплекс „...............“ в гр. ................ Отказът разгневил ответника, който се заканил на молителя, че го „пребие, ще му изпотроши кокалите, ще изпотроши колите му“ и че ще „съсипе живота му“. Около 07.00 часа на 28.06.2024г. ответникът отново се появил пред жилищния блок на молителя и започнал да удря по паркирания пред входа лек автомобил, ползван от съпругата на молителя.

Ответникът счупил страничните огледала на автомобила, изкъртил номерата и нанесъл други увреди по превозното средство. По това време молителят вече бил слязъл пред входа и станал свидетел на агресивната проява. Молителят се опитал да поговори със своя син и да го успокои, но той продължил да демонстрира агресия като изричал закани и заплахи към молителя и семейството му. Силно разтревожен, молителят позвънил на спешен тел. „112“ и помолил да бъде изпратен на място патрулен екип. Непосредствено преди да пристигне патрулният автомобил ответникът се качил в колата си и напуснал адреса на молителя. След инцидента молителят разбрал, че ответникът е отишъл до районно управление на МВР, където е признал стореното и е бил задържан за 24 часа. Молителят поддържа, че тези заплахи и действия на ответника му се отразяват негативно и живее в страх за живота и здравето си. Моли се съдът за предоставяне на защита, включително и незабавна, като бъдат наложени спрямо ответника няколко мерки по смисъла на чл. 5 ЗЗДН.

Ответникът не е подал отговор на молбата за защита и не се явява в открито съдебно заседание.

По допустимостта на производството: преди да се пристъпи към обсъждане на 1 спора по същество, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че молбата за защита произтича от активно легитимирано да търси защита по реда на ЗЗДН лице и е насочена срещу пасивно легитимирано лице по смисъла на посочения нормативен акт- Ответникът е син на молителя (чл. 3, т. 5 ЗЗДН).

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В молбата за защита се съдържат твърдения, че на 28.06.2024г., ответникът е осъществил спрямо молителя актове на психо- емоционално насилие– вербална агресия (изричане на обиди), заплахи за живота, здравето и телесната цялост на молителя и семейството му, както и икономическо насилие, изразяващо се в увреда на имуществото на семейството на молителя.

Молбата за защита е подадена в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН (изм. - ДВ, бр.

66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) - актовете на насилие са осъществени на 28.06.2024г., а молбата е подадена в съда на 01.07.2024г. Както бе посочено и по – горе, молбата произтича от лице, което има право да потърси защита по реда на ЗЗДН и е насочена срещу лице, което следва да отговаря по нея.

По основателността на молбата за защита, съдът счита следното:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъде установено осъществяването спрямо молителя на акт/ актове на домашно насилие от страна на ответника, на посочените в молбата за защита дати.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответника. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, отправяне на нецензурни думи/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалите лица. По отношение на икономическото насилие, то същото следва да се определи като наблюдение и контрол на поведението на дадено лице по отношение на използването и разпределянето на пари и постоянна заплаха за лишаването му от икономически ресурси или искане/ мотивиране такива да бъдат предоставени, включително чрез изричане на заплахи.

В рамките на настоящото производство с категоричност се изясни, че ответникът е реализирал на дата 28.06.2024г. описаните в молбата за защита актове на домашно насилие спрямо молителя.

От показанията на разпитаната по делото св. Надя Запрянова (л.69 гръб - л. 70) се изяснява, че рано сутринта на 28.06.2024г. ответникът е бил пред жилищния блок на адрес гр. ..................., бул. ............ № ..., където живее молителят. Свидетелката е отишла до 2 апартамента на молителя като е успяла да възприеме отправените заплахи от ответника към молителя. Ответникът е заплашил молителя, че „ще го унищожи“, „ще му запали апартамента“, че „ще го пребие“ и др. Свидетелката е категорична, че молителят е възприел всички отправени към него заплахи и се е притеснил. Незабавно се е обадил и на спешен тел. „112“. Свидетелката е разбрала от самия молител и че непосредствено преди да започне да отправя заплахите, ответникът е увредил множество детайли по автомобила на съпругата на молителя. Свидетелката е категорична и че тази проява на агресия не е изолирана, а е поредно негативно проявление на ответника. Последният често отправя заплахи към молителя и семейството му и това поражда у тях страх.

Съдът кредитира в цялост изложеното от св. Запрянова като счита поднесената от нея информация за обективна и без вътрешни противоречия. Нужно е да се акцентира и върху обстоятелството, че свидетелката освен пряк е и първичен информационен източник досежно развилите се на процесната дата събития. В тази връзка, бидейки роднина по сватовство на молителя, свидетелката има възможност непосредствено да възприема факти от личния живот на страните.

Следва да се изтъкне и че изложеното от свидетеля Запрянова е в корелация с отразеното в подадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, предвидена като доказателствено средство в процеса е и декларацията по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН. Както вече бе посочено, с оглед специфичния характер на отношенията чиято защита се търси по реда на ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителите търсещи защита срещу домашно насилие ред, като представят декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение. В случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН), доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствена тежест на ответника при направеното оспорване, че не е извършил актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена стойност.

От горепосочените информационни източници се изяснява, че на процесната дата (28.06.2024г.) ответникът е отишъл до жилището на молителя на адрес гр. ..................., бул.

............ № .... Ответникът без видима причина, многократно отправил заплахи и обиди към молителя Б. Б. П. (че „ще го унищожи“, „ще му запали апартамента“, че „ще го пребие“ и др.). Тези обиди са били придружени и с увреждане на имуществото на съпругата на молителя (ответникът е счупил множество детайли по нейния автомобил). Ожесточеността на ответника, както и наличните по делото данни, че това му поведение не е инцидентно и изолирано, а системно, са напълно достатъчни да породят у молителя основателно притеснение и страх за живота и здравето му.

Гореописаното поведение на ответника е силно смущаващо, не само защото създава извънредна тревога у молителя за неговите живот и здраве, но и за живота и здравето на неговото семейство. Явно е, че ответникът е готов да предприеме всякакви противоправни действия с единствената цел да наложи волята си над молителя. Това негово подчертано негативно поведение генерира у молителя стрес, напрежение, несигурност и чувство на безпомощност. Преживените от молителя крайно отрицателни емоции налагат разбирането, че ответникът е упражнил спрямо него посочените в молбата защита актове на насилие.

Мерките за защита срещу домашно насилие, които съдът може да наложи с решението по чл. 15, ал. 1 ЗЗДН са изброени в чл. 5, ал. 1 от закона, като тези по т. 2- 5 са ограничени със срок, който може да бъде минимум 3 месеца и максимум 18 месеца.

С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки 3 на закрила са предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от осъществяване на домашно насилие спрямо молителя и забрана на извършителя да приближава молителя, неговото жилище, месторабота и места за социални контакти и отдих.

Съдът счита, че тези мерки са пропорционални на извършеното и с налагането им в пълнота ще бъдат изпълнени целите на закона.

Относно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН следва да се посочи, че задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите граждани. Определяне на тази мярка има смисъл от гледна точка на неизпълнението й, когато е наложена с влязъл в сила съдебен акт, тъй като решението задължително съдържа предупреждение при неизпълнението на мерките – задържане на нарушителя от полицейския орган и незабавно уведомяване на органите на Прокуратурата. При установено неизпълнение на задължението на извършителя да се въздържа от домашно насилие, той ще подлежи на санкциониране по реда на чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, чрез задържането му и иницииране на наказателно производство по реда на чл. 296, ал. 1 НК. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция спрямо пострадалите от последващи посегателства върху личността им.

Относно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН съдът счита, че същата следва да се наложи за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение (арг. чл. 19, ал. 2 ЗЗДН). Настоящият съдебен състав счита, че този срок на мярката ще способства за постигането на превантивно – възпитателния ефект целен от закона.