Решение № 319 от 10.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Перник, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 388/ 22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 5394/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И. установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 203 ЗВ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с чл. 37 и чл. 35 от Наредба № 4 на МРРБ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 2289,05 лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. и 746,09 лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. по фактура № *** за водоснабден имот в *** аб. № ***, и „Водоснабдяване и канализация“ ООД е осъдено да заплати на О. Н. И. сумата 1100 лева – съдебни разноски за исковото и заповедното производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която са изложени съображения за неговата неправилност. Сочи се, че от събрания по делото доказателствен материал било установено, че ответницата О. Н. И. е собственик на недвижимия имот, представляващ жилище в *** Твърди се, че основният спорен по делото въпрос е дали е налице незаконно присъединяване към водопроводната инсталация по смисъла на чл. 37 от Наредба № 4. Изразено е становище, че в този случай не е необходимо да се установява кой е извършил физическото въздействие, както и че това е направено от потребителя, нито кога и при какви обстоятелства е осъществено. Жалбоподателят поддържа, че отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такова незаконно присъединяване, както и че това е обусловено от общото задължение на потребителя да се грижи за изправността на съоръженията за консумация на вода, като в тази връзка се позовава на решения на ВКС. Твърди, че в случая връзката е незаконна, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 2 и чл. 30 от Наредба № 4/ 14.09.2025 г. за условията и 1 реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 8, ал. 2 от общите му условия сградните водопроводни инсталации и вътрешни водоснабдителни мрежи на потребителите се присъединяват към водопреносните системи винаги и само чрез водопроводно отклонение с водомерен възел и водомер, чрез който се отчита количеството на доставените ВиК услуги. Въз основа на тези аргументи въззивникът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, включително в частта за разноските.

Въззиваемият О. Н. И. оспорва жалбата и изразява становище, че решението е правилно. Твърди, че от събраните по делото доказателства било установено, че е собственик на част от сграда в процесния имот, в който е открита чешмата, която не се обхваща от водомера. Поддържа, че този имот е общински. Излага, че не е доказано, че тя е ползвала незаконното присъединяване, както и начина на изчисляване на претендираната сума, съответно пропусквателната способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера и периода на предишен отчет. Сочи, че в съставения констативен протокол не е отразено да е правена проба на пропусквателната способност на водопроводната инсталация. Според О. Н. И. без доказването на тези обстоятелства изчисленията на „Водоснабдяване и канализация“ ООД не могат да бъдат проверени.

Същата счита, че формулата по чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за определяне размера на обезщетението е приложима при виновно и противоправно поведение на потребителя – отказ на достъп и умисъл при изграждането на отклонението, а по делото не били събрани доказателства за такова. Въз основа на тези съображения въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, приема следното:

Въз основа на депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 10147/ 10.05.2024 г. е образувано ч.гр.д. № 2337/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник. Със заявлението е отправено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 2289,05 лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. и 746,09 лева – лихва за забава, като в графа по т. 12 „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено, че О. Н. И. е длъжник на дружеството като потребител на питейна вода, както и че ползва услугата отвеждане и пречистване на отпадни води въз основа на договор при общи условия в имот, находящ се в *** аб. № ***. Уточнено е също, че същата е ползвала услугите в качеството си на потребител и е била длъжна да заплати сумите, но това не е направено. С молба от 23.05.2024 г. заявителят е конкретизирал, че претендира лихвата за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1629/ 28.05.2024 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И. за сумите 2289,05 лева – главница за ползване на услугите доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. за имот, находящ се в *** аб. № ***, ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане, 746,09 лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г., както и 60,70 лева – съдебни разноски за държавна такса и 50,60 лева – юрисконсултско възнаграждение. В рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя е указано на основание чл. 415,ал. 1, т. 1 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията си.

Производството по гр.д. № 5394/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която са предявени установителни искове срещу О. Н. И. за сумите 2289,05 лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. (датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2337/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник) до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 746,09 лева за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. В исковата молба е изложено, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество срещу О.

2

Н. И. по ч.гр.д. № 2337/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, както и че последната е депозирала възражение срещу нея, поради което процесните искове са предявени като установителните по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Заявено е, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в имот, находящ се в *** аб. № ***, регламентирано от общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, приети с решение № ОУ-09/ 11.08.2014 г. на ДКЕВР. Твърди се, че с констативен протокол за оглед на място СВО № 0001527/ 31.05.2021 г. представители на дружеството установили наличието на изградено незаконно отклонение - чешма в двора, необхваната от водомера. Въз основа на констативния протокол била издадена фактура № ***, като е уточнено, че същата включва, както разликата от индивидуалния водомер, така и начисленото количество вода поради констатацията за незаконно отклонение според чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Ищецът заявява, че О. Н. И. не е изпълнила задължението си да му заплати дължимата сума. Въз основа на тези обстоятелства е отправил искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 2289,05 лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 746,09 лева за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г.

С отговора на исковата молба О. Н. И. е оспорила допустимостта и основателността на исковите претенции. Изложила е съображения, че основанието на предявените установителни искове е различно от това на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото в исковото производство е въведен нов факт – незаконно присъединяване, който не е твърдян в заповедното производство. Въз основа на тези аргументи е посочено, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителни искове за претендираните с исковата молба вземания. С отговора на исковата молба е изразено становище, че предявените искове са неоснователни, като е направено възражение, че нормите на чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи изискват виновно и противоправно поведение от потребителя, което не е доказано по делото. Заявено е, че не са налице доказателства относно обстоятелството дали претендираната стойност, която е начислена от ищеца, е определена правилно. Твърди се, че отклонението не било захранено неправомерно от водопровода, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, поради което начислените суми са недължими. Посочено е още, че процесната външна чешма е заварено положение в имота от страна на ответницата, като отклонението, с което е захранена, не представлява част от основния водопровод, захранващ сградата, а от друго улично водопроводно отклонение, разположено в имот – частна общинска собственост.

С постановеното решение по гр.д. № 5394/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И. искове са отхвърлени.

Първоинстанционният съд е приел, че основателността им се обуславя от доказването от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на облигационно правоотношение между страните; незаконно присъединяване от ответника към ВиК мрежата; надлежно извършена проверка от длъжностно лице на оператора; количество изразходвана, отведена и пречистена вода по корекционна процедура по чл. 35, ал. 6 от Наредбата, вр. с чл. 49 от Общите условия на дружеството, изчислена по пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1,0 м./сек. за период до предишния отчет, но не по-дълъг от шест месеца. Изложил е, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че О. Н. И. е собственик на част от сграда в процесния имот, в който се твърди, че е констатирано незаконно присъединяване към ВиК мрежата, но самият поземлен имот не е нейна собственост, а е общински. Посочил е още, че не е доказано ответникът да е задължено лице като ползвател на незаконното присъединяване, както и относно начина, по който е определена процесната главница, доколкото липсват доказателства за 3 пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера и за периода на предишния отчет.

В изпълнение на указания на въззивния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с определение № 591/ 28.08.2025 г., с молба от 24.09.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД е посочило, че процесната фактура № *** за 2289,05 лева включва сумите 2274,48 лева – начислена стойност на 936 куб.м. вода поради констатирано изградено незаконно отклонение и 14,57 лева – стойност на 6 куб.м. вода според показанията на измервателното устройство, като и че тези суми формират общопретендираното по делото вземане за главница в размер 2289,05 лева. Според изложеното в молбата размерът на сумата 2274,48 лева е изчислен съгласно нормите на чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2024 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и на чл. 49 и чл. 50, ал. 1 от общите условия на дружеството, като била отчетена пропусквателната способност на водопроводната инсталация – скорост 1 м./сек. за ¾ при 6 часа за период 180 дни = 936 куб.м. „Водоснабдяване и канализация“ ООД е уточнило също, че лихвата за забава, която претендира върху сумата 2274,48 лева е 741,34 лева, а тази върху сумата 14,57 лева – 4,75 лева, както и че същите са дължими от О. Н. И., тъй като не е заплатила главните вземания в тридесетдневен срок след датата на фактуриране на задълженията, определен в чл. 33, ал. 2 от общите условия.