Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2243 от 11.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20225/2024
Вид
Решение № 2243
Подписан
11.02.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110120225 по описа за 2024 година

Ищецът „Дженерали застраховане“ АД е предявил срещу ответника Столична община обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1275.28, представляваща регресно вземане за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка със застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 16.05.2023 г., вследствие на противоправно поведение от страна на ответника, изразило се в неподдържане изправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 09.04.2024 г. до пълното изплащане на сумата, както и сумата от 66.49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2023 г. до 08.04.2024 г.

Ищецът твърди, че на 16.05.2023 г., лек автомобил „Волво С60“ с рег.

№ ***, собственост на „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, управлявано от И. И. М., при движение по ул. „Каймакчалан“ и ул. „Георги Пеячевич“ попада в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети върху предна лява гума и предна лява джанта и винтил. Сочи, че за процесното ПТП е съставен протокол за ПТП от органите на полицията след посещение на място.

Сочи се че по силата на договор за застраховка „Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № 0320239907005110/09.03.2023 г., сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.

Сочи, че е установил щетата върху предната лява гума по образуваната пред него ликвидационна преписка № 211483715, а останалите щети /джанта предно колело и винтил/ са установени в сервиз „Мото-Пфое“ 1

ЕООД.

Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, застрахователят е изплатил на 26.05.2023 г. застрахователно обезщетение в полза на правоимащото лице „Делфин Прим“ ЕООД за увредената гума в размер на сумата от 331.67 лева.

С платежно нареждане от 14.08.2023 г. е заплатил по сметка на сервиза „Мото-Пфое“ ЕООД сумата от 928.61 лева за възстановяване на щетите по автомобилната джанта и вентил.

Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от негова страна, който има нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък.

Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените ликвидационни разходи в обичаен размер от 15 лева /общо 1275.28/ срещу причинителя на вредата - ответника Столична община.

Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, получена от последния на 23.10.2023 г., но не е последвало доброволно плащане на претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 66.49 лева за периода от 23.11.2023 г. до 08.04.2024 г.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че твърдените от ищеца увреждания, за които е заплатено застрахователно обезщетение представляват покрит застрахователен риск. Оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, наличието на дупка на пътното платно.

Оспорва доказателствената стойност на изготвения протокол за ПТП. Оспорва размера на описаните в исковата молба вреди. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице, доколкото водачът на автомобила го е управлявал с несъобразена скорост.

Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за уважаването им в намален размер.

Моли за присъждане на разноски.

Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

2

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане на падежа – за които обстоятелства не сочи доказателства.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.

Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното:

Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно подписан екземпляр на комбинирана застрахователна полица № 0320239907005111/09.03.2023 г. за застраховка „Автогрижа“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, с период на валидност от 09.03.2023 г. – 08.03.2024 г., че към датата на твърдяното ПТП /16.05.2023 г./ ищецът е носил риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно покритие „Пълно Каско“ с право на ремонт в официален сервиз.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че уврежданията не представляват покрит риск по договора – видно от приложените към полицата Общи условия, застрахователят не покрива преди върху автомобилни гуми и джанти, единствено, когато не са в резултат на ПТП. В процесния случай, доколкото се твърди увреждането върху автомобилните части да е настъпило именно в резултат на ПТП, следва да се приема, че настъпилите вреди представляват покрит риск.

3

Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 211483715, като съгласно изготвения опис на щетите /л.

29/ са установени уврежданията върху предна лява гума и джанта на автомобила. Установено, че гумата същата подлежи на подмяна, а джантата на ремонт.

От представения по делото ликвидационен акт /л. 35/ се установява, че определеното от застрахователя обезщетение за така констатираното увреждане върху гумата възлиза на сумата от 331.67 лева.

Установява се от представеното по делото платежно нареждане /л. 36/, че сумата от 331.67 лева е изплатена на 26.05.2023 г. по сметка на лизингополучателя на автомобила.

От представеното по делото възлагателно писмо /л. 37/ се установява, че застрахователят е възложил ремонтът на джантата на сервиз „Мото Пфое“ ЕООД, като на 14.08.2023 г. е изплатил по негова сметка сумата от 928.61 лева за смяна на предна лява джанта и вентил, съгласно издадената от сервиза фактура.

От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1834877, съставен от полицейските органи след посещение на мястото на инцидента /ползващ се със задължителна за съда доказателствена сила за установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число, наличието на неравност на пътното платно/, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС – И. И. М., които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП:

На 16.05.2023 г., около 11:20 часа, лек автомобил „Волво С60“ с рег.

№ ***, управляван от И. И. М., при движение по ул. „Каймакчалан“, при извършването на завой наляво по ул. „Георги Пеячевич“, на кръстовището между двете улици, попада в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което върху автомобила са нанесени видими материални щети върху предна лява гума и предна лява джанта.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети върху автомобилната гума се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.

Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.

Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за 4 чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху автомобила вреди.

Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника.

Относно размера на регресната претенция за заплатено застрахователното обезщетение: