Решение № 123 от 03.10.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123 гр. Перник, 03.10.2023 г..

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА

ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ Х.

КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар Е. В.**и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 112 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.Р. *** против решение № 178 от 10.05.2023 г., постановено по АНД № 664/2023 г. по описа на Районен съд – П.**.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6655988, издаден от ОД на МВР – П.** на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Н.Х.Д., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв..

Недоволна от решението на районния съд, Н.Х.Д. го обжалва, като излага доводи, че същото е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш.

Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание проведено на 27.09.2023 година касационният жалбоподател Н.Х.Д., редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание на 27.09.2023 година ответникът-ОД на МВР-Перник, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – П. да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

С електронен фиш серия К, № 6655988, издаден от ОД на МВР – Перник по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Н.Х.Д., в качеството ѝ на собственик на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „***“, с рег. № ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за това че на 25.11.2022 г., в 11:23 часа, на територията на община Перник, с. Д.**, път I-1, км 286+300, паркинг „**“, при ограничение 50 км/ч, валидно за населено място, собственият ѝ лек автомобил е управляван със скорост от 70 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от 3 км/ч), с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 4572377.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – П.**, който с решение № 178 от 10.05.2023 г., постановено по АНД № 664 по описа на съда за 2023 г. го е потвърдил. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел от фактическа страна по делото за безспорно установено, като доказано, отразеното в издадения ЕФ, а именно, че на 25.11.2022 г., в 11:23 часа, на територията на община П.**, с. Д.**, на път I-1, км 286+300, паркинг „***“, при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, описаният лек автомобил, собствен на Н.Х.Д., е управляван със скорост от 70 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от 3 км/ч).

От правна страна, въз основа на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност в решението е прието, че в производството по издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на специалните процесуални правила, регламентирани в ЗДвП, а на база установеното по делото от фактическа страна материалният закон е приложен правилно – деянието съставлява административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, извършено повторно, съответно законосъобразно е наложено предвиденото в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ и в двоен размер спрямо предвидения за същото нарушение в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира обжалваното решение за валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба.

На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло и установената по делото фактическа обстановка – първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. По делото е безспорно установено, че на 25.11.2022 г., в 11:23 часа, в населено място – на територията на община П.**, с. Д.**, на път I-1, км 286+300, паркинг „***“, при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, лек автомобил „***Х“, с рег. № ***, собствен на Н.Х.Д., е управляван със скорост от 70 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от 3 км/ч).

По доводите в касационната жалба:

Без основание са оплакванията на касатора срещу изводите в решението за валидност, формална и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, в каквато посока се прецениха всички доводи, изложени в жалбата, независимо от бланкетно изведеното твърдение за неправилно приложен с първоинстанционното решение материален закон, които доводи на свой ред са свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Изводите в решението за липса на допуснати съществени нарушения на специалната процедура по издаването на ЕФ, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се споделят изцяло от касационния състав – обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, има лимитативно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, като изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на това специално производство, представляващо алтернативна и съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Които правила в случая са спазени – ЕФ съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описано е нарушението и са посочени нарушените законови разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното заплащане. Изводите се отнасят включително до възраженията в жалбата за липса на конкретен издател на ЕФ и за липса на дата на съставяне на ЕФ. Ще се посочи във връзка с доводите в жалбата за липса на посочване в ЕФ на възможността за обжалването му, че тази непрецизност не представлява съществено процесуално нарушение и не влече за последица неговата отмяна.

Описването на това обстоятелство е насочено единствено към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на обжалване по преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от касатора, която своевременно е подала жалба против електронния фиш пред компетентен орган на съдебната власт, а жалбата е приета за процесуално допустима и е разгледана по същество.

Посочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за допустимостта на жалбата (която в случаи на депозиране на жалба след изтичане на 14-дневния срок от връчване на фиша трайно установено в съдебната практика се приема за допустима), но няма отношение към законосъобразността на ЕФ. Следователно правото на защита на наказаното лице не е нарушено, съответно това възражение също е неоснователно.

Споделя се изцяло и изводът в решението, че мястото на нарушението – с. Д.**, община П.**, път I-1, км 286+300, паркинг „**“, е описано ясно, дори с повече от необходимата конкретика. Поради това без основание са и доводите на защитата на касатора за непосочване „ясно и по разбираем начин на мястото на извършване на нарушението“.

Не кореспондира със съдържанието на електронния фиш и бланкетното твърдение на защита на касатора, че в ЕФ липсва описание на нарушението – в процесния ЕФ, каквито са и изводите на районния съд, е описано деяние, извършено с автомобила на касатора, съдържащо всички обективни и субективни елементи на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 4 на ЗДвП – управление на МПС в контролирания участък, част от населено място, със скорост от 70 км/ч, надвишаваща максимално разрешената такава от 50 км/ч, т.е. с 20 км/ч, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 4572377, т.е. в хипотезата на повторност.

Доводите в жалбата за непредоставяне на нарушителя едновременно с ЕФ на разпечатката от техническото средство, на протокола за използване на АТСС и снимка за разположението му, на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и на приложените към същото протоколи за последваща проверка, на справка за нарушител-водач и писмо със схема на организация на движението, също са без основание. Нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП създава задължение за издателя на фиша единствено да връчи последния на неговия адресат. Няма разписано нормативно задължение за прилагане към този момент към фиша на цялата преписка по издаването му. Няма нарушаване и на правото на защита на нарушителя – при оспорване на фиша пред съда, по правилото на чл. 189, ал. 8, изр. 3 от ЗДвП, органът изпраща административната преписка с доказателства в подкрепа на фиша и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, ограничението на скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на АТС, неговият вид и данни за метрологична проверка. Посочените данни в съответните обективиращи ги писмени доказателства дават възможност на дееца да осъществи пред съда защита срещу вмененото му нарушение в пълен обем. Не е нарушено правото на защита на Н.Д. и пред наказващия орган с оглед единствената предвидена възможност за ревизиране на тази фаза на специалното административнонаказателно производство чрез подаване на декларацията по чл. 189, ал. 5, изр. второ, предл. второ от ЗДвП за лицето извършило нарушението, респ. да посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Неоснователен е и доводът в касационната жалба, свързан с начина на индивидуализация в ЕФ на АТС, с която нарушението е установено. Споделят се изцяло мотивите на районния съд за безспорна индивидуализация на АТС в ЕФ.