Определение № 32437 от 01.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32437 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110174246 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 405580/12.12.2024 г., подадена от „Дефиго“ ЕООД срещу „Овербилд“ ООД.

Съдът намира, че искът за признаване за установено, че в полза на „Дефиго“ ЕООД съществува търговско право на задържане на движима вещ – сондажна машина марка:

Вермер, модел:

D20x22, сериен

№1VR4180L171000293 е недопустим. Установителният иск попринцип е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения, когато съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице интерес от установяването, а ал. 4 на същата разпоредба сочи, че иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. Не е налице законова разпоредба, която да предвижда иск за установяване съществува търговско право на задържане на движима вещ.

Даже напротив, съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, изразена в Решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр.д. 2329/2013 г., ВКС, II г.о. правото на задържане както по чл. 91 ЗЗД, така и по чл. 72, ал. 3 ЗС може да се предяви единствено като възражение на заявена претенция за връщане на вещта, но е недопустимо да бъде предявено като самостоятелен иск. Правото на задържане както по чл. 72, ал. 3 ЗС, така и по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ. Това е единственият допустим вариант за предявяване и приемане за разглеждане на възражение за право на задържане, както по чл.

72, ал. 3 от ЗС, така и по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ. Недопустимо е и самостоятелно предявяване на възражение за право на задържане, ако не е предявен в същото или отделно производство иск или възражение за вземането за разноските за тази вещ (в този смисъл е и практиката на ВКС по отношение на правото на задържане, изразена в Решение № 882 от 08.07.2008 г. по гр. дело № 4074/2007 г., на ВКС, ІІ г. о, решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр. дело № 2329/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.).

Поради изложеното исковата молба следва да бъде върната и 1 производството по делото прекратено в посочената част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 405580/12.12.2024 г., подадена от „Дефиго“ ЕООД срещу „Овербилд“ ООД В ЧАСТТА по предявения иск за признаване за установено, че в полза на „Дефиго“ ЕООД съществува търговско право на задържане на движима вещ – сондажна машина марка:

Вермер, модел: D20x22, сериен №1VR4180L171000293 като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 74246/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните .

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2