Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 02.07.2026, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Гражданско дело 617/2025
Вид
Решение № 53
Подписан
02.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Искра Стоянова Вараджакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Е., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100617 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „АПС Б.Б.“ ЕООД гр. С., представлявано от П.В. и Х. М., чрез юрисконсулт К. Х., против Н. Д. Т. от гр.

Е.. В същата се твърди, че на 17.04.2020 г. между ответника Н. Д. Т. и „Стик Кредит“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит № 608123, съгласно който ответникът получил сумата 500.00 лв., която следвало да върне на шест вноски, всяка една от които в размер на 142.96 лв. Падежът на последната вноска бил на 17.10.2020 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36%, а годишният процент на разходите бил в размер на 42.57%. Договорът бил сключен по електронен път съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по процесния договор. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. „Стик Кредит“ АД прехвърлил своите вземания към ответника по процесния договор за потребителски кредит на ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

1

Ищецът „АПС Б.Б.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Н. Д. Т., че последният му дължи следните суми: главница в размер на 379.74 лв. по Договор за потребителски кредит № 608123/17.04.2020 г., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 19.66 лв. за периода от 17.04.2020 г. до 17.10.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 275.44 лв. за периода от 18.10.2020 г. до 15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3680/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, в който се взема следното становище:

Предявеният иск е допустим, но частично основателен. Ответникът оспорва посочения размер на главницата, тъй като твърди, че бил извършил плащания по посочения кредит, които не били отразени в исковата молба. Освен това, оспорва лихвата за забава и договорната лихва, поради това, че са налице неравноправни клаузи, които водят до нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 26 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца, като неоснователна и недоказана. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът „АПС Б.Б.“ ЕООД не се представлява.

Същият депозира писмено становище, от което е видно, че поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Н. Д. Т. не се явява и не депозира писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от Договор за потребителски кредит № 608123/17.04.2020 г., същият е сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника Н. Д. Т.. Съгласно договора „Стик Кредит“ АД, в качеството на кредитор, е предоставил на ответника, в качеството на потребител, сумата 500.00 лв., която следвало да погаси на 6 броя месечни вноски в размер на 142.96 лв. всяка една от тях.

Договорната лихва била фиксирана в размер на 36%, а годишният процент на 2 разходите - 42.57%. В т. 1.5.10 от договора било посочено, че при забава на което и да е плащане на вноска или при друго неизпълнение на задълженията на заемателя, същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава. Освен това, в т. 6.1 – чл. 17 от договора било предвидено задължение на ответника в срок от три дни, считано от получаване на заемната сума, да предостави обезпечение на основание чл. 23 от ЗЗД, като осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик Кредит“ АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик Кредит“ АД за заплащане на тези задължения. В т. 6.4 – чл. 20 от договора била предвидена неустойка в размер на 857.73 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, ако заемателят не изпълнил задължението, посочено в чл. 17 от договора за кредит, т. е. да представи обезпечение.

По делото са представени Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителките кредити, Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-Кредит“ АД и потребителите, кореспонденция между страните.

Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., ищецът „АПС Б.Б.“ ЕООД и кредитора „Стик Кредит“ АД сключили договор за цесия, съгласно който кредиторът като цедент прехвърлил на ищеца като цесионер свои вземания, включително и това към ответника Н. Д. Т. по Договор за потребителски кредит № 608123/17.04.2020 г., което било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

От представеното пълномощно се установява, че кредиторът „Стик Кредит“ АД е упълномощил ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от 22.03.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД.

По делото е представено уведомление за цесия относно Договор за 3 потребителски кредит № 608123/17.04.2020 г., което е адресирано до ответника Н. Д. Т..

Видно от ЧГД № 3680/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в полза на ищеца „АПС Б.Б.” ЕООД против ответника Н. Д. Т. е издадена по чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № 2004/14.10.2025 г., съгласно която е разпоредено последният да заплати на ищеца сумата 379.74 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 608123/17.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 275.44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2020 г. до 15.09.2025 г., сумата 19.66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.04.2020 г. до 17.10.2020 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 11.47 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.72 лв. Ответникът Н. Д. Т. подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК и съдът указал на ищеца на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. По тази причина последният е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д. И.

И. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че счетоводството на кредитора „Стик Кредит“ АД и на ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД, е водено редовно.

Съгласно параметрите и условията от Договора за паричен кредит № 608123/17.04.2020 г., общо дължимата сума на плащанията възлиза в размер на 559.61 лв., в това число главница – 500.00 лв. и лихви – 59.61 лв. При непредставено допълнително обезпечение, общо дължимата сума на плащанията възлиза размер на 857.73 лв., в това число главница – 500.00 лв., лихви – 59.61 лв. и неустойка – 298.12 лв. По Договор за паричен кредит № 608123/17.04.2020 г. ответникът е заплатил сумата 441.00 лв., с която са погасени главница в размер на 120.26 лв., лихви в размер на 39.96 лв., неустойки в размер на 199.73 лв. и други приходи в размер на 81.05 лв. Според вещото лице, прилагайки заложените параметри по кредита – главница, редовна лихва в размер на 36 %, без гратисен период и 6 месеца срок на погасяване, годишният процент на разходите, следва да е в размер на 42.5745%, което се различава в посочения в договора с една - 0.0045 пункта, а 4 при закръгляне до втория знак след десетичната запетая кореспондира напълно с посочения в договора за кредит годишен процент на разходите.

След извършване на изчисления относно размера на годишния процент на разходите, вещото лице установило, че ако сумата от 298.12 лв., представляваща неустойка по договора, се добави като средномесечен разход за 6 месеца (49.69 лв.), годишният процент на разходите би нараснал до 609.4374%.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски паричен кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.

18, ал. 2 от ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай, 5 кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Предвид изложеното, съдът приема, а и няма спор между страните, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 608123/17.04.2020 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, между „Стик Кредит“ АД и длъжника Н. Д. Т..

Заемодателят „Стик Кредит“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова.

Последният има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а „Стик Кредит“ АД на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.