Решение № 13 от 03.02.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

03.02.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

15.01

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл

Шефки

Мария

Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

226 по описа за

2019 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на изпълнителния директор на „Национална електрическа компания ЕАД ***, против Решение № 35/18.09.2019 г., постановено по АНД № 62/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград. Сочи, че с цитираното решение било потвърдено Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 4, т. 2 от ЗВ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото, довело до погрешни правни изводи.

На първо място излага твърдения, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с нормата на чл. 34 от ЗАН, въвеждаща изискването да не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Сочи съдебна практика, съгласно която с изтичане на срока по чл.

34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като давността се прилага служебно, а държавата губи своето материално право да наложи наказанието на дееца и да изпълни вече наложеното му такова. В тази връзка излага съображения, че в конкретния случай нарушителят бил открит на 05.07.2018 г., алтернативно на 23.07.2018 г., от когато е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Процесният акт за установяване на административно нарушение бил съставен на 17.12.2018 г., респ. значително след изтичане на 3 –месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което както акта, така и издаденото въз основа на него НП № 44/11.04.2019 г. се явявали незаконосъобразни.

На следващо място счита, че районният съд напълно е игнорирал приложимите материалноправни норми и приобщените по делото доказателства, от които безспорно се установявало, че още на 05.07.2018 г. БД ИБР е узнала за извършеното нарушение и неговия автор, алтернативно е официализирала знанието си за тях, чрез издаване на Констативен протокол № ***/*** г. В тази връзка оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че нарушението е установено на 28.09.2018 г. с издаването на Констативен протокол № ***/*** г., поради което и АУАН № ***/*** г. бил здаден в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи подробни съображения в подкрепа на твърденията си, акцентирайки върху обстоятелството, че НЕК АД е изпратило до контролиращия орган четири справки-сведения за състоянието на язовирите, първите три от които, с дати 14.06.2018 г., 20.06.2018 г. и 02.07.2018 г., касаели трите десетдневки на месец юни 2018 г., а последната се явявала обща за месеца. Изпращането и получаването на справките било потвърдено и от експертите на БД ИБР при разпита им в съдебно заседание пред районния съд. Именно разпитаните по делото експерти П. и К. били и автори на КП № ***/*** г. и КЖ № ***/*** г., както и на процесния АУАН № ***/*** г.

Релевира доводи, че видно от съдържанието на КП № ***/*** г., в същият било отразено: за месец юни 2018 г. – завирен обем в язовирното езеро в 8.00 часа на 10.06.2018 г. е 319.345м3 ….в 8.00 часа на 20.06.2018 г. е 317.571 м3….в 8.00 часа на 30.06.2018 г. е 341.525 м3. Това взето в съвкупност с обстоятелството, че дружеството било наказано за това, че е нарушило графика за посочения месец, изразяващо се в това, че обемът в язовир не следва да надвишава 310.20 млн.м3, обосновало извода, че експертите са узнали за неспазването на графика за месец юни 2018 г. В тази връзка сочи, че с чл. 19, ал. 2 и чл. 69 от Наредбата за ползване на повърхностните води, било въведено задължение за басейновите дирекции ежемесечно да осъществяват контрол по спазването на месечните графици.

Твърди, че обжалваното решение на Районен съд –

Крумовград се явявало и в противоречие с цялостната обстановка по казуса, дадена в становище на МОСВ, в качеството му на издател на месечните графици по чл. 53 от ЗВ.

Излага съображения за допуснати нарушения на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в НП било словесно описано, че се касае за неспазване на определения обем в месечния график за месец април 2018 г., а наказанието било наложено са неспазване на месечния график за месец юни 2018 г.

В заключение сочи, че използването на водите от яз.„***“, от което зависи и нивото на язовира, е пряко обвързано от разпорежданията на оператора на електроенергийната система, които са задължителни за служителите на „НЕК“ ЕАД.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 35/18.09.2019 г., постановено по АНД № 62/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което да постанови съдебен акт по същество, с който да отмени Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 2 от ЗВ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призован касаторът не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт К. К., в която поддържа жалбата си и моли за решение в този смисъл. Сочи практика на Административен съд – Кърджали по идентични казуси.

Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Крумовград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора основание за нарушение на материалния закон, по съществото си се явяват касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 2 от ЗВ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 2 от

ЗВ, изразяващо се в това, че „НЕК“ ЕАД *** поддържало обем в язовир „***“ през целия месец юни 2018 г., значително над зададения максимален контролен обем за язовира от 310,20 млн.м3 вода, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири. В този смисъл е прието, че дружеството като титуляр на разрешително за водовземане от язовир „***“, с разрешена цел производство на електроенергия, не е спазило изискванията относно начина на използване на язовир „***“, № ** от Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, свързан с определянето на специфични условия към титулярите на разрешителни, определен в утвърдения от министъра на околните среда и водите месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец юни 2018 г.

Първоинстанционният съд е изложил са мотиви, че при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е подвел нарушението под съответната наказваща норма. В тази връзка е посочил, че санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ е относима към процесното нарушение. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил е като неоснователно, възражението на жалбоподателя за неспазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка е изложил доводи, че именно на 28.09.2018 г. актосъставителят е разполагал с категорични данни, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор. Обсъдил е резултатите от извършената проверка на 23.07.2018 г., при което е приел, че при същата не са установени точните стойности на превишения максимален обем, посочен в графика за месец юни 2018 г., което е било констатирано при проверката на 28.09.2018 г.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „НЕК“ ЕАД ** са основателни и е налице релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

В тази връзка при правилно установена фактическата обстановка, но в противоречие с материалния закон, въззивния съд е обосновал изводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е потвърдил същото.