Решение № 1211 от 23.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Бургас, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120106906 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Р. И. Ж. против И. А. К. и И.

Г. Г., с която са предявени два осъдителни иска за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу ответниците, които да заплатят сумите солидарно.

В законоустановения едномесечен срок само ответникът И. А. К. депозира писмен отговор, който заявява, че признава исковете по основание, но оспорва техния размер. К. твърди, че искът за присъждане за обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата от 3000 лева, като в този размер следва да бъде уважен. Той оспорва по размер и иска за присъждане на лихва върху това обезщетение, защото тя следва да се дължи само върху главница от 3000 лева. Ответникът въвежда и възражение за погасяване на вземането за лихва по давност за периода от **** г. до 09.10.2021 г. Ответникът К. признава иска за присъждане за обезщетение за имуществени вреди, но оспорва иска за лихва върху това обезщетение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на двамата ответници моли съда да уважи исковете само да размерите, които се признават от ответниците.

Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № ****/02.10.2024 г. по НОХД № ****/2024 г. по описа на БРС е одобрено споразумение, с което ответниците И. Г. Г. и И. А. К. се признават за виновни в това, че на **** г. в гр. Б. ***, в ретро бар „****“ по хулигански подбуди, като Г. действа в качеството си на длъжностно лице – охранител при „****“ ООД, при изпълнение на службата си, в съучастие като извършители са причинили на ищеца Р. И. Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана на конюктивата на ляво око, рани по главата с 1 охлузвания, кръвонасядане клепачите на двете очи със субконюнктивални кръвоизливи, водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл.

78а, ал. 1 НК са освободени от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК от Г. и по чл. 131, ал. 1, т.

12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК от К. и им е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева за всеки един от тях. В съдебното заседание, в което е одобрено споразумението, ищецът се явява лично, заедно с упълномощен повереник, като е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, но впоследствие това конституиране е отменено. След постановяване на отменителното определение, повереникът е поискал от наказателния съд да осъди ответниците за разноски (заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева), но такова произнасяне няма.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение на гражданския съд сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд (или споразумение за решаване на наказателното дело) и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид изложеното гражданският съд не изследва въпроса за вината на причинителите на увреждането, причинната връзка между тяхното поведение и настъпилото увреждане, характера на последното и срока на оздравителния процес, и е обвързан от постановения съдебен акт по наказателното дело. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на наказателното производство – в този смисъл Решение № 43 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о.

На 21.10.2019 г. ищецът е прегледан от личния си лекар (амбулаторен лист № ****), като специалистът посочва основна диагноза „открита рана на клепача и околоочната област“ и придружаващи заболявания „повърхностна рана на раменния пояс и мишницата“.

В графата обективно състояние лекарят отразява „хиперемия и оток на дясното рамо“. На същата дата, 21.10.2019 г., ищецът е прегледан от специалист по очни болести (амбулаторен лист № ****) и е насочен за хоспитализация и лечение с диагноза „Разкъсна рана на окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани (конюнктивална хеморагия)“.

Същият ден Ж. е приет за лечение в Очна болница „Бургас“, където е опериран под локална анестезия и е направен шев на разкъсаната конюнктива. Два дни по-късно, на 23.10.2019 г. е изписан от болницата като в епикризата е отразено, че оперативната рана е спокойна и конците са на място, а останалите части – нормални. Ищецът е изписан в добро общо състояние. Издаден е болничен лист за 4 дни - два за престоя в стационара и два за домашно лечение.

На 24.10.2019 г. по негово желание Р. И. Ж. е прегледан в отделение по Съдебна медицина към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, където му е издадено съдебномедицинско удостоверение № ****/19 г. Същото удостоверение е преиздавано два пъти съответно на 05.12.2019 г. и на 18.02.2021 г. поради предоставяне на допълнителна медицинска документация.

На 19.08.2020 г. и на 02.10.2020 г. ищецът двукратно посещава личния си лекар. И в двата издадени амбулаторни листа (№ **** от 19.08.2020 г. и № **** от 02.10.2020 г.) е отразена диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата“, а в графата „обективно състояние“ е посочено „ограничени и болезнени движения в дясна раменна става“. И при двете въпросни посещения личният лекар издава направления за консултация с ортопедтравматолог.

На 09.09.2020 г. ищецът прави изследване с ядрено-магнитен резонанс, като заключението на специалиста по образна диагностика е „Акромио-клавикуларна артроза, 2 увреждане на ротаторния маншон, включващо остеоартрозен импинджемент /притискане/ на мускулус супраспинатус, дегенерация, руптура на сухожилието на м.супраспинатус“.

На 09.02.2021 г. ищецът е хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология на „УМБАЛ-БУРГАС“ АД и ден по-късно на 10.02.2021 г. е опериран. Под обща анестезия е направена акромиопластика, резекция на латералния/външен/ край на ключицата и шев на ротаторния маншон на ниво супраспинатус. На 12.02.2021 г. е изписан след спокоен следоперативен период, спокоен локален статус и подобрено общо състояние.

От показанията на свидетеля М. Г. И. се установява, че след инцидента ищецът го е боляла дясната ръка. Тя се е грижила както за физическото му, така и за психическото му здраве, защото не се е чувствал добре психически. Той е приемал обезболяващи медикаменти. Възстановяването на ищеца след инцидента и след операцията на окото продължава един месец, а възстановяването след операцията на ръката отнема повече време, защото посещава рехабилитация. И към настоящия момент ищецът изпитва трудност при движенията с дясната ръка и изпитва болки в нея. Психически ищецът се възстановява около година.

Свидетелят Д. С. Д. потвърждава, че ищецът е имал затруднения в дясното рамо и е ходил на рехабилитация. Ж. се е почувствал оскърбен и унизен от побоя, тъй като е извършен в заведение пред много хора и негови познати. За инцидента научават и негови колеги.

Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза от побоя ищецът е получил и травма на дясното рамо. Според експерта възстановяването от раните на главата, хематомите на клепачите на очите и конюнктивите, както и от раната на конюнктивата продължава от 1 до 2 седмици. Следоперативното възстановяване при руптура на ротаторния маншон е 40-45 дни имобилизация по преценка на лекуващия ортопед и последваща рехабилитация общо около 2 месеца. Според специалиста причината за развилия се патологичен процес в рамото на ищеца е преживяната травма на фона на артрозните промени, които са описани от лекаря по образна диагностика от изследването с ядрено-магнитен резонанс. Травмата е провокирала окончателното разкъсване, защото непосредствено след нея започват оплакванията.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на приложените по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и на показанията на свидетелите М. Г. И. и Д. С. Д..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са два иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.

По възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от трето неучастващо по делото лице:

Според разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, „когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. Следователно „съпричиняването“ има предвид действия или бездействия на самия пострадал, а не на деликвента.

По въпросите за крайния момент, до който може да бъде направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и трябва ли ответникът да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането, е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/15 г. на ВКС, I т. о., решение № 41 от 26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 66 от 1.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение № 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.

3

В тях е прието, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за вреди следва да е релевиран надлежно от ответника с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. То може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението, но до приключване на съдебното дирене.

В настоящото производство нито в отговора на исковата молба на ответника И. А. К., нито в писменото заявление от 13.01.2025 г. на ответника И. Г. Г. не се твърди, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Такива твърдения не са заявени и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответниците. По делото не се и събраха доказателства за принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.

Що се касае до твърдението на ответниците, че трето неустановено лице също е нанасяло удари на ищеца в деня на инцидента, заявено в съдебно заседание, това изявление не представлява „възражение за съпричиняване“ и не може да доведе до намаляване на евентуално обезщетение, защото според разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Следователно и трето неустановено лице, и двамата ответници ще отговарят за причинените на ищеца вреди в пълен размер.

По твърдението на ответниците, че е налице изменение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, защото се посочват допълнителни травматични увреждания:

Според т.10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. В процесния случай няма предходно присъдено обезщетение, т.е. настоящият съдебен състав „за първи път“ ще присъди обезщетение, ако намери, че такова се дължи.