Определение № 745 от 31.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. София, 31.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601039 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от защитника на лишения от свобода А. В. А. срещу определение от 08.07.2026 година на СГС, НО, 33 състав, постановено по ЧНД 4368/26 година, с което на А. е отказано условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено с присъда на СГС по НОХД № 4864/2018 година.

В жалбата, която е с бланкетно съдържание, се твърди, че определението е неправилно, необосновано и не се основава на обективни доказателства.

Иска се отмяна на обжалваното определение и САС да допусне условното предсрочно освобождаване по отношение на лишения от свобода А. А..

СГП и Началникът на СЦЗ не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

1

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба на защитника на л/с А. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Лишеният от свобода А. В. А. е осъден с присъда № 260006/02.02.2022 година по НОХД № 4864/2018 година, влязла в сила на 13.07.2023 година, на 18 години лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

В СЦЗ е постъпил на 07.11.2018 година като задържан по досъдебното производство и за начало на наказанието е зачетена датата на неговото задържане – 01.05.2017 година.

Към 08.07.2026 година, когато е постановено обжалваното определение, л/с А. фактически е изтърпял 9 (девет) години, 2 (два) месеца и 7 (седем дни) и е с остатък на неизтърпяната част от наложеното наказание от 18 години в размер на 7 (седем) години, 7 (седем) месеца и 5 (пет) дни, след като от работа му е зачетено да е изтърпял още 1 (година), 2 (два) месеца и 18 (осемнадесет) дни.

Следователно, както правилно е преценил и първостепенният съд налице е първата изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание.

Втората изискуема предпоставка за приложението на чл. 70 НК е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Съобразно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК доказателства за поправянето на лишения от свобода са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения 2 по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Внимателният преглед на данните от досието на лишения от свобода сочи следното:

По време на предварителното задържане с осъдения А. не е работено поради процесуалното му качество на подсъдим. След влизането в сила на присъдата му л/с А. е полагал труд като „бакар“ и след това като „чистач – 9та група, участвал е активно в клуба по интереси „Нека ти разкажа“, участвал е в две специализирани групови програми -„Рехабилитационна програма за зависими правонарушители“ и „Обучение на лишени от свобода млади правонарушители в умения за асертивно поведение“, посещавал религиозните беседи на отеца към Затвора – гр. София и е завършил религиозния курс „Пътешествието на затворника“. Награждаван е в периода от 22.12.2023 година до 21.07.2025 година пет пъти с „удължено свиждане до 4 часа“, „извънредна хранителна пратка“ и „писмена похвала“. Не е наказван като осъден. От 26.03.2026 година л/с А. е поставен на „Общ“ режим.

Според доклада на ИСДВР първоначалната оценка на риска е във високи стойности – 86 точки, която поетапно е редуцирана на 81 точки и актуалната към момента е 74 точки. Проблемни за осъдения остават зоните – отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене.

Осъденият не разбира мотивите за извършване на престъпление и не осъзнава жертвата, счита присъдата си за несправедлива, трудно овладява гнева при употреба на алкохол или други вещества, не винаги разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин, частично осъзнава последствията си от собствените си действия, постига някои от целите си с деликт в поведението и не винаги разбира другите и техните виждания. Рискът от вреди спрямо обществото е среден и остава непроменен и понастоящем.

Според ИДПС последната година се наблюдава положителна промяна в цялостното поведение на л/с А., но то не надхвърля обичайно доброто при изпълнение на наказанието, поради това че поведението му в местата за лишаване от свобода е било амбивалентно и стойностите на риска от рецидив не е достатъчно снижен.

3

В становището на началника на пенитенциарното заведение, което е отрицателно по повод подадената от лишения от свобода молба за условното предсрочно освобождаване, е посочено, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена в цялост и рискът от рецидив в контролирана при това среда остава среден. В съдебното заседание се сочи още, че след като е сменен първоначалният режим на изтърпяване на наказанието в „Общ“ осъденият А. не е прекатегоризиран, поведението му не е наблюдавано в открито общежитие и рискът от рецидив, макар и среден, е със стойности близки до високия.

При това положение правилно контролираната инстанция е достигнала до извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка - лишеният от свобода да се е поправил. Започнал е процесът на превъзпитание, но все още той не е завършен, така че да бъде прието, че процесът е необратим и ще доведе или е довел вече до окончателното поправяне на л/с А..

В мотивите на определението, така както са вписани в протокола, следва да бъде внесена корекция относно указания от съда срок, в който осъденият А. може да подаде следваща молба за условно предсрочно освобождаване.

Повече от очевидно е, че този срок не може да е краят на изтърпяване на наложеното на осъдения наказание, доколкото срокът по чл. 441 НПК е „не по рано от шест месеца от деня на влизането на определението в сила“, което в настоящия случай е –най-рано след 31.01.2027 година.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.07.2026 година, постановено по ЧНД 4368/26 година по описа на СГС, НО, 33 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5