Решение № 141 от 08.10.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Златоград, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100145 по описа за 2026 година

Предявен е иск от В. С. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г. С.

Р.“ № *, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул.

„Ал. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр.

Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б.

Р. К., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС.

Ищецът сочи, че в границите на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., местност Р., вид територия - земеделска, категория 9, НТП - пасище, с площ 7 649 кв. м, стар номер 002331, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, притежава и е собственик на реална част от него с площ 4 349 кв. м., находяща се в централната част на имота.

Адв. Е. В. сочи, че ищеца има горния имот по наследство от неговия баща, като от 1985 г. владее същия, както и посочената реална част, явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокояван от никого.

Ежегодно ищеца, както и неговия баща преди това, обработвали процесната реална част, като през годините засаждали различни селскостопански култури. Към настоящият момент имота в едната си част от 2024 г. е ливада, която се коси ежегодно, а в другата си част е нива, която и към настоящия момент продължава да се засажда със земеделски култури.

Адв. В. сочи, че процесния имот е с трайно материализирани граници.

1

При направена справка и геодезическо заснемане ищеца установил, че процесния имот, включително и неговата реална част от 4349,00 кв м от имота, е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В., моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответника Община Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул.

„Ал. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., че той – В. С. Т., ЕГН ********** е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ 4 349 кв. м., находяща се в централната част на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., местност Р., вид територия - земеделска, категория 9, НТП - пасище, с площ 7 649 кв. м, стар номер 002331, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала. Преди време била провеждана процедура, при която имоти, които не били възстановени на собствениците са се предавали на Община Н. за стопанисване по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За това обстоятелство общината била длъжна да състави и актове за общинска собственост.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и се представлява от адв.

Е. В., който сочи, че ще се ползват от признанието на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание Община Н. не изпраща представител. С молба юрк. И. Д. моли да бъде приета изготвената експертиза от вещото лице.

С исковата молба от ищеца е направено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с посочени въпроси, като съдът е допуснал и назначил такава. За вещо лице е определен инж. А. И. С..

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. Съдът приема за установено от изготвената комбинирана скица на вещото лице в М1:1000 - Приложение №1, върху актуална кадастрална подложка, че същия е нанесъл заснетите от него граници на частта с площ от 4349,0 кв.м. от процесният имот, като се е съобразил с приложените по делото 2 материали (геодезично заснемане). Инж. С. повдигнал процесната реална част в зелен цвят на комбинирана скица в М 1:500 - приложение №1, като обозначил характерните чупки от нейните граници с точки от 100 до 131 в червен цвят и координатен регистър в координатна система БГС 2005 год.

След направените проверки в Общинска служба по Земеделие гр. Н. и в отдел „Общинска собственост" при Общинска администрация гр. Н., вещото лице установява, че за процесният имот с идентификатор *** липсват данни за отчуждителни процедури, както и липсват данни за това, че същия имот е внасян в ТКЗС, ДЗС.

В съдебно заседание вещото лице поддържа своето заключение. Сочи, че границите са така, както са отразени на скицата, виждат се и са материализирани.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да 3 прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът, чрез адв. Е. В. посочва, че не претендира съдебно-деловодни разноски.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 36 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О.-Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че ищеца В. С. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г. С. Р.“ № * е собственик, на основание давностно владение считано от 1985г., на реална част с площ 4 349 кв. м., находяща се в централната част на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., местност „Р.“, вид територия земеделска, категория 9, НТП - пасище, с площ 7 649 кв. м, стар номер 002331, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 36 4 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 5