Решение № 611 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.а Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от И.а Димова Административно наказателно дело № 20253110204709 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. К. К. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 303/27.06.2024г. на заместник- кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се съдържат доводи за липса на административно нарушение, с твърдения, че мястото, във връзка с паркирането върху което е санкционирано лицето, е част от дворно място, идеална част от което е собственост на К.. Отрича се статута на тротоар на процесното място, с доводи, че тротоарните плочи са поставени от строителя, изградил жилищната сграда, но площта остава частна, а не общинска собственост. Навеждат се твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при провеждането на административнонаказателното производство и изразяващи се в липса на надлежно описание на нарушението, довела до невъзможност на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Сочи се, че използваното в НП понятие „КТП № 1011“ е непонятно за жалбоподателката, което също е затруднило правото й на защита. К. изтъква и обстоятелството, че районът е включен в обхвата на 1

„Синя зона“, за паркирането в която тя заплаща абонаментна такса, но местата за паркиране са силно ограничени, а здравословното й състояние не й позволява да се придвижва продължително време пеш. С тези аргументи моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв.И. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и привежда допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита извършването на нарушението за безспорно установено, а наказателното постановление -за законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателката притежавала лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***. На 21.04.2024г. около 08,45 ч. тя паркирала превозното средство на ул. „Околчица“, до южния зид на жилищна сграда с идентификатор: ***, с административен адрес: гр.Варна, ул. „***“ №4, в която притежавала апартамент. Площта, върху която бил паркиран автомобила, била разположена по протежение на пътното платно и била настлана с тротоарни плочи. Тези обстоятелства били забелязани от св.Д. Д. П.- служител в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна. Същият преценил, че автомобилът е паркиран в нарушение на нормативните изисквания, извършил проверка за собствеността на превозното средство и установил, че е собственост на К..

Поради това на същата дата св.П. издал фиш за налагане на глоба на жалбоподателката в качеството й на собственик на превозното средство, за това, че е паркирала върху тротоар в гр.Варна, ул.“Околчица“, срещу КТП №1011.

Поради подадено възражение от страна на К. фишът бил анулиран и на 10.06.2024г. св.К. М. Т.- ВПД к.о. в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че е паркирала върху тротоар на посоченото в издадения фиш място, което не е определено за тази цел от собственика на пътя или местната администрация. Актът бил съставен в присъствието на К., 2 бил предявен и подписан с посочване, че вече е входирала възражение.

Писмени възражения срещу съставения АУАН не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 27.06.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите К. М.

Т. и Д. Д. П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.П., който лично е възприел местонахождението на паркирания автомобил, като предоставя необходимата за изясняването на делото информация. Следва да се отбележи, че свидетелят не е възприел водача на автомобила, който е паркирал на посоченото в НП място. Доколкото обаче жалбоподателката в никой момент не е оспорила, че превозното средство е било управлявано от нея (видно и от текста на депозираното възражение), тя не е била поканена да попълни декларация, в която да посочи действителния водач. При липсата на съответно оспорване съдът намира, че не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства в тази насока и приема обстоятелството, че К. е паркирала лично превозното средство на процесното място, за установено по несъмнен начин.

От особено съществено значение за установяването на фактите по делото е приложената в качеството на веществено доказателство фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение, на която ясно са видими както регистрационният номер на автомобила, така и разположението му върху място, оградено с бордюр и настлано с плочи.

Както беше посочено, от страна на жалбоподателката не се оспорва паркирането на описаното в НП място, но се твърди, че въпросната площ не представлява тротоар, а спада към парцел с идентификатор ***, в който е построена жилищната сграда на ул.“***“ №4 в гр.Варна. Във връзка с направени от нея възражения в изложения смисъл наказващият орган е изискал справка относно статута на процесното място. В издадената от Община Варна, Район Одесос, справка от 11.04.2024г., се посочва, че сградата по ул.“Околчица“ е застроена по имотната граница, която съвпада с регулационната линия по действащият подробен устройствен план, одобрен със Заповед Г-140/03.08.1993г. на кмет на Община Варна, като предвиждането на застрояването на сградата съвпада с границата на имота- кадастрална и регулационна.

По повод спорът между страните относно статута на процесната площ съдът съобрази обстоятелството, че АНД №4709/25г. е образувано въз основа 3

Решение №12448/13.11.2025г. по к.а.н.д.№2140/25г. на ВАдмС, с което е отменено решението, постановено от ВРС по АНД№3319/24г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В изпълнение на дадените указания в съдебно заседание е назначена съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване статута и собствеността на мястото, на което е паркиран автомобила. От заключението, прието от съда и неоспорено от страните, е видно, че процесната площ (конкретизирана и посредством приложената фотоснимка), попада в ПИ *** по КК, в частта, представляваща тротоар между о.т. 2370 и о.т. 1220 по ЧИЗРП. Поземленият имот е с предвиждане: „за второстепенна улица“ и е собственост на Община Варна. Уличната регулационна граница за УПИ IV-1, кв.140 е идентична с общата кадастрална граница между ПИ *** (за жилищно строителство) и ПИ *** (за второстепенна улица), т.е. регулацията е приложена и е изградена улица с тротоар. Установява се също, че южният зид на сграда с идентификатор *** е идентичен с южната кадастрална граница на ПИ *** по КК.

Предвид приложените по делото писмени доказателства и с оглед заключението на назначената СТЕ, ведно с приложенията към него, съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата жалбоподателката е паркирала собствения си лек автомобил върху тротоар на ул.Околчица“ в гр.Варна, а не в рамките на имот-частна собственост.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложените Заповед №4079/23.11.2023г. и Заповед № 0128/24.01.2024г., двете на кмета на Община Варна, в шестмесечния преклузивен срок.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. В НП е посочено, че жалбоподателката, като водач на процесния автомобил, е паркирала върху тротоар на място, което не е определено за такава цел от 4 собственика на пътя. С това фактическите твърдения на наказващия орган относно нарушението са станали ясни в напълно достатъчна степен. Въпросът за статута на площта, върху която е бил паркиран автомобила, е правен и не е необходимо посочване в обстоятелствената част на НП на основанието, въз основа на което мястото се смята за част от път. Заявената в НП позиция, че се касае за тротоар, е достатъчна за санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Мястото на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като са посочени ясно градът и улицата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Доколкото сградата, до която е паркирала жалбоподателката, е с административен адрес на ул.“***“, като ориентир е посочено, че мястото на нарушението е срещу КТП №1011общоизвестна абревиатура за комплектна трансформаторна подстанция, с което съкращение тези съоръжения обичайно се отбелязват. От текста на самото възражение срещу издадения фиш също така е видно, че жалбоподателката е била напълно наясно за коя площ се касае и е привела конкретни доводи в тази насока. Следователно трудно би могло да се счете, че същата не е успяла да разбере извършването на какво нарушение й е вменено.

Процесуалните нарушения са съществени единствено когато реално са накърнили правото на защита на санкционираното лице, а в случая използването на съкращение, макар и несъвсем удачно, но напълно годно за правилно възприемане, не е довело до такъв резултат и не е поставило К. в затруднение относно претендираното място на извършване на нарушението.

Следва също така да се отбележи, че нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН не поставя изискване наказателното постановление да съдържа отговор на възраженията срещу съставения акт, поради което липсата на такъв не представлява нарушение на процесуалните правила. С издаването на НП наказващият орган ясно е заявил волята си да наложи наказание за описаното в обстоятелствената част деяние и следователно е счел възраженията за неоснователни.