Решение № 4100 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4100 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100507608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 9099 от 19.05.2025 г., постановено по гр. д. № 72976/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 40-и състав, са отхвърлени предявените от Б. В. М. срещу А. С.

Я. искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от 7700лв. – дължима наемна цена за периода м.12.2022г.- м.09.2024г. по договор за наем от 01.10.2022г. за ползване на част от ап. № 50, находящ се гр. София, ж. к. ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 2100лв. – неустойка по чл. 22 от договора.

Със същото решение Б. В. М. е осъден да заплати на А. С. Я. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за съществуването на тетрадка, в която ищецът по делото е водил записки. Посочва, че свидетелят не твърди да е бил очевидец на извършване на каквито и да било плащания от страна на А. към Б. М..

Сочи, че свидетелят С. М. също е заинтересован свидетел от изхода на делото и не е разпитван от съда в хода на съдебното следствие. Намира, че в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е приел за установени извършените плащания от страна на ответника. Акцентира, че по делото не е представено нито едно доказателства, от което да се установява заплащането на данъци. Освен това в договора изрично било посочено, че наемателят има право да открие банкова сметка на наемодателя, по която да заплати наема.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд за нищожност на неустойката. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

1

Сочи, че от приетата по делото прокурорска преписка се установява наличието на тетрадка, в която са се подписвали наемателите и обстоятелството, че ответникът е бил коректен в наемните си правоотношения с ищеца. Сочи, че разпитаният по делото свидетел Д.Г. също потвърждава за съществуването на тази тетрадка. Счита, че ищецът възпрепятства събирането на доказателства, поради което правилно са приложени последиците на чл. 161 ГПК. С оглед изложеното моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ищеца, чрез адвокат К. Т., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже съществуването на наемно правоотношение с ответника, предоставяне на наетия имот за ползване и размера на уговорената наемна цена.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си заплащане на наемна цена за имота.

По делото не е спорно, а и от приетия по делото договор за наем от 01.10.2022 г. се установява, че между А. С. Я. като наемател и Б. В. М. като наемодател е било налице наемно правоотношение, по силата на което наемодателят предоставя на наемател за временно и възмездно ползване част от недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

****. По делото не е спорно, че имотът е предоставен за реално ползване на ответника, като в тази връзка съгласно чл. 8 от договора наемодателят предоставя на наемателя реалното ползване на наетия имот при подписване на договора с ключ от имота, като наемателят декларира, че го е приел с подписването му без забележки.

Спорен по делото е въпросът дали ответникът е погасил дължимите наемни вноски за процесния период – 01.10.2022 г. – 01.10.2024 г. С оглед наведените твърдения за плащане, при спазване на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника по делото е да установи, че е заплатил дължимите наемни вноски.

Съгласно чл. 5 договорът се сключва за срок от две години, който срок започва да тече от 02.10.2022 г. и приключва на 02.12.2024 г. Съгласно чл. 7 от договора наемодателят има право да получава наема и консумативите на имота от 1-во до 5-о число на текущия месец. Плащането се извършва на адрес: гр. София, ул. ****, като плащането се удостоверява с разписка, подписана и от двете страни на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК след представено доказателство за заплатен данък по сметката на НАП от наемателя за всеки месец, заплатени в срока за плащане на наема на основание чл. 66 ЗЗД или представено писмено доказателство за извършено плащане по банков път, включително и при открита банкова сметка в полза на наемодателя от наемателя, ведно с доказателство за заплатения данък по сметката на НАП за всеки месец, заплатени в срока за плащане на наема на основание чл. 66 ЗЗД“.

На първо място, следва да се посочи, че по делото не са ангажирани писмени доказателства – разписки или друг вид платежни документи, които да удостоверяват извършеното плащане. Доколкото в конкретния случай паричното задължение за заплащане на дължимите наемни вноски е поето с писмен акт – писмен договор за наем, исканите свидетелски показания за погасяване на паричното задължение, се явяват недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и правилно не е допуснато събирането им от 2 първоинстанционния съд.

В отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения за неизпълнение на задълженията на ищеца в качеството му на наемодател да издава разписки за извършените плащания, като е посочил, че практиката между страните по договора била извършените плащания да бъдат документирани в тетрадка на ищеца.

Във връзка с установяване на отношенията между страните по сключения договор по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Г., който също е бил наемател в процесното жилище. Съгласно показанията на свидетеля Г. наемът се заплаща от 1-во до 5-о число на месеца при Б.. Плаща се на място и в брой, като се изважда една тетрадка и срещу името на всеки от наемателите се пише каква е дължимата сума.

Дават се парите на ръка и след това всеки се подписва срещу своето име, че е направено плащането. Свидетелят Г. разказва, че всеки път е ходил след А. и е виждал, че е платил и се е разписал срещу името си. Споделя, че Б. не е издавал разписки, въпреки че веднъж е поискал да му издаде, но Б. отговорил „за какво ти е“. Свидетелят разказва, че миналата година имали нов пореден наемател, който е поискал да му бъде издавана разписка за платеното, но Б. отказал, след което се спречкали и наемателят напуснал жилището.

В хода на въззивното производство е разпитан и свидетелят С. М., който е бил съквартирант на ответника. Споделя, че е плащал наема единствено и само на ръка, като не е получавал разписки за платената сума. Описва, че е имало една тетрадка, оставена на масата, като всеки път от 1-во до 5-о число на месеца се е разписвал в нея срещу своето име, като там били и имената на останалите съквартиранти. На А. името било от първите и винаги фигурирал неговият подпис и той винаги плащал преди свидетеля М.. Разказва, че освен наема били плащани и консумативите. Свидетелят споделя, че е искал разписка за наема, но Б. му казвал „да, да добре“ и се е размивало във времето. Настоящата съдебна инстанция не гради фактически изводи върху дадените по прокурорската преписка писмени сведения от С. М., доколкото представляват писмени свидетелски показания, които са недопустими по правилата на ГПК.

С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се посочи, че свидетелските показания са допуснати относно установяване на обстоятелствата, касаещи неиздаването на разписки за платения наем и консумативи, както и за установяване на действителните отношения между страните във връзка с изпълнението на наемния договор.

Ето защо, доколкото с тях не се цели установяването на обстоятелства, попадащи в обхвата на ограниченията на чл. 164, ал. 1 ГПК, същите се явяват допустими.

Във връзка с установяване на обстоятелството, че ищецът е притежавал тетрадка, в която е описвал платените наеми, с определение от 13.03.2025 г. ищецът е бил задължен в 10-дневен срок да представи тетрадката, в която се разписват наемателите при плащане, отнасяща се за процесния период, като ищецът е бил изрично предупреден, че при неизпълнение спрямо него ще бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК. Съгласно чл.

161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. За приложението на последиците на чл. 161 ГПК и за да се приемат за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства, при спор между страните относно наличието на документ, трябва да има данни по делото, че документът действително съществува. В конкретния случай ищецът отрича съществуването на тетрадка, в която да са документирани извършените плащания, но от събраните по делото гласни доказателства се установява, че такава тетрадка в действителност съществува и в нея ответникът, както и останалите наематели са се подписвали срещу имената си при заплащане на наемните вноски. При положение че ищецът е бил изрично предупреден за последиците на чл. 161 ГПК и с оглед неправомерното му процесуално поведение, насочено към създаването на пречки за събирането на допуснато от съда и необходимо за разрешаване на спора доказателство, първоинстанционният съд правилно е приложил последиците на чл.

161 ГПК и е приел, че съществува тетрадка, в държане на ищеца, в която наемателите са се подписвали при плащане и която тетрадка се отнася за процесния период.

В действителност, съгласно чл. 7 от договора за удостоверяването на извършените плащания наемателят е следвало да издава разписки за извършеното плащане. От свидетелските показания и с оглед формирания фактически извод за документиране на 3 извършените плащания в тетрадка, се установява, че страните са установили в отношенията си друг способ, чрез който да отчитат извършените плащания, а именно при предаване на паричната сума на наемодателя наемателите да се подписват срещу имената си в тетрадка, която е в държане на ищеца. По делото се доказа, че посредством тази тетрадка са удостоверявани извършваните плащания въпреки уговореното в договора да бъдат издавани разписки, като това е била трайно установената практика както между ищеца в качеството му на наемодател и ответника, така и между ищеца и останалите негови наематели. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че ищецът като наемодател е отказвал да издава разписки за извършените плащания. Следователно ищецът не може да се позовава на липса на издадени разписки за извършените плащания, при положение че той самият е отказвал издаването им и при положение че сам е пренебрегнал клаузата на чл. 7 от договора и е документирал извършените плащания в държаната от него тетрадка. Противното би означавало ищецът да черпи права от собственото си неправомерно поведение.