Решение № 2787 от 17.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2787 гр. Пловдив, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330117202 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. П. Я., ЕГН **********, с адрес: *************** против „Моят кредит” ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоанна“ № 29, представлявано от С.А., с която е предявен иск установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2, чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 и чл. 19 ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на Индивидуален договор за заем № *********/24.11.2020 г., сключен между страните, и в условията на евентуалност – на клаузата по чл. 12, ал. 4 - за дължимост на неустойка.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ********* от 24.11.2020 г., по силата на който му била предоставена сумата от 715.81 евро или тяхната левова равностойност - 1395.83 лева, съгласно официалния курс на БНБ, при лихвен процент по заема 41.59% и годишен процент на разходите – 39.72%, с брой на вноските – 10 месеца, с размер на месечна вноска от 166.73 лева, с дата на първа вноска – 29.12.2020 г. и дата на последна погасителна вноска – 24.09.2021 г.

Съгласно чл. 12 от договора, в тридневен срок се изисквало осигуряване на поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени условия, като в противен случай се дължала неустойка в размер на 495.03 евро /968.19 лева/ като обезщетение за неизпълнението, платима разсрочено с вноските по погасителния план.

Твърди се, че неустойката в случая не била дължима.

Договорът не отговарял на императивните изисквания на ЗПК – не била разписана ясно методиката за формиране на ГПР, не ставало ясно колко точно е оскъпяването на кредита и какво точно се включвало в разходите, макар и да бил фиксиран, за ГЛП липсвали условия за прилагането му. Нарушени били нормите на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК.

Посочената обща сума за плащане по договора – 1667.30 лева не отговаряла на действителните разходи, защото в нея не била включена неустойката. Кредиторът следвало да съобрази платежоспособността на длъжника и риска за предоставянето му на кредит преди сключване на договора, според чл. 16 ЗПК. Размерът на възнаградителната лихва 1 противоречал на добрите нрави, като съдебната практика приемала това, ако той е над трикратния размер на законната лихва, както било в случая.

Непредставянето на обезпечение не водело до вреди на кредитора, а неустойката не притежавала присъщите й по закон функции. Това представлявало чиста печалба на кредитора, невключена в разходите по ГПР, с което се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посочването в договора на по-нисък размер от действителния на ГПР представлявал невярна информация и заблуждаваща търговска практика, което подвеждало потребителя. При неспазване на императивните изисквания на ЗПК, договорът за кредит бил недействителен. Договорната неустойка представлявала неравноправна клауза, поради което била и нищожна.

Моли се за прогласяване нищожността на договора за заем, в условията на евентуалност – на клаузата по чл. 12, ал. 4 за дължимост на неустойка. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен Индивидуален договор за заем № *********/24.11.2020 г.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договора. В същия ясно били посочени всички параметри на заема, като била уговорена и неустойка във фиксиран размер. Страните разполагали с възможността да определят условия по договора, които не противоречат на закона, като в тази връзка с оглед принципа на свободата на договаряне била предвидена и неустойка, която служела за обезпечение при неизпълнение на задълженията. Същата била в предварително определен размер, като тази клауза не била в противоречие със закона, защото по кредита нямало обезпечение. Не била нарушена и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото в ГПР не се включвали разходите, които потребителят трябва да плати при неизпълнение на задълженията си по договора.

Плащането на неустойката на вноски заедно с вноските по кредита било изцяло в удобство на клиента. В случай, че е бил представил обезпечение, длъжникът нямало да дължи неустойка. Не било налице и нарушение на нормите на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан Договор за заем № ********* от 24.11.2020 г. , по който на ищеца е предоставена сумата от 715.81 евро или тяхната левова равностойност в размер на 1395.83 лева, при ГЛП от 41.59% и ГПР от 39.72%, с уговорена неустойка в чл. 12, ал. 4 от договора в размер на 495.03 евро с левова равностойност – 968.19 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 2657/03.03.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия по делото подписан Индивидуален договор за заем № ********* от 24.11.2020 г. се установява, че между страните сключен процесния договор. С процесния Договор, на ищеца е предоставена сума в размер на 715.81 евро или тяхната левова равностойност, съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, с уговорен годишен лихвен процент по заема 39.72 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 41.59 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 10 месечни погасителни вноски в размер 85.25 2 евро всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 852.48 евро.

В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава на основание чл.

23 ЗЗД, в срок от три след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страна и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. /чл. 12, ал. 2/ Третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. /чл. 12, ал. 3/. Страните се договорят, че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1. да бъде дееспособно физическо лице; 2. навършена възраст: 25 години;

3. минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора: 1500 лева на месец; 4. валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора; 5. стабилна кредитна история; 6. предложенията поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. /чл. 12, ал.

3/. С клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора, страните са уговорили, че в случай, че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 12, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 12, ал. 3, дължи на Заемодателя неустойка в размер на 495.03 евро (968.19 лева). Страните се съгласяват, в случай, че посочената в ал. 4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, същият да я заплати на части, съгласно погасителния план.

(чл.12, ал.6).

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

3

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 41.59 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 39.72 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 41.59 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено, уговорената в чл. 12, ал. 4 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска.

Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие.