Решение № 6185 от 04.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6185 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20231100512535 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Г. Г. Ф., с ЕГН ********** срещу Постановление за разпределение от 23.10.2023г., издадено по изпълнително дело № 20238380403100 на ЧСИ М.Б., като е поискано да бъде отменено в следните части:

1.в пункт III от Постановлението за сумата 3300лв., представляваща половината заплатен от В.Ф. адвокатски хонорар, като счита, че не следва да се приспада от полагаемата му се сума.

2.относно определените разноски по т.1, т.5 и т.31А от ТТР към ЗЧСИ, като счита, че са в недоказан размер.

В жалбата е посочено, че с решение № 10048/13.06.2023г. по гр. д. № 59269/2021г. описа на СРС е постановено изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до делба с Решение № 12485 от 09.11.2022 г., постановено по гр. д. № 59269 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда е идентификатор ***, съгласно представена Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-807186/03.09.2020г., издадена от СГКК гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 03.09.2020п, с адрес на имота: град София, община Столична, област София (столица), район „Възраждане“, ул. „Александър *******, както и получената от публичната продан сума да се разпредели между съделителите, както следва: 1/2 идеална част В.Г.Ф., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Г. Г. Ф., ЕГН: **********.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден от P C София по гореописаното гражданско дело било образувано изпълнително дело № 20238380403100 по описа на ЧСИ М.Б., с р-н на действие СГС за прекратяване на съсобствеността на посочения погоре недвижим имот. След проведена публична продан от 28.08.2023г. до 28.09.2023г.

1 процесният недвижим имот бил продаден за сумата 273 000 лв. и на основание чл. 460 от ГПК било изготвено разпределение от ЧСИ М.Б., което постановление жалбоподателят счита за незаконосъобразно като излага подробни доводи.

В.Г.Ф., редовно уведомена на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата. Счита постановлението за правилно и законосъобразно като излага подробни съображения.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело № 20238380403100 ЧСИ М.Б. депозира подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Проследява в хронологичен ред предприетите в изпълнителния процес действия, като счита, че разноските и в изпълнителното производство следва да се поемат от всички съделители съобразно квотите им, включително и разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от съделителя, инициирал производството.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20238380403100 е образувано на 20.07.2023г. по молба на съделителя В.Г.Ф. въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.07.2023г. по гр. д. № 59269 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав за изнасяне на публична продан на посочения по-горе апартамент. Видно от приложеното към молбата Решение № 12485 от 09.11.2022 г., постановено по гр. д. № 59269 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, с което е допусната делбата на съсобствен на страните имот, страните по делбата не са имали никакви разногласия досежно наличие на съсобственост, квоти и не са имали взаимни претенции. В писмения си отговор Г. Г. Ф. не е оспорил иска и е поискал допускане на делбата. От Решение № 10048 от 13.06.2023 г., постановено по гр. д. № 59269 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав е видно, че и двете страни са посочили като способ за прекратяване на собствеността – изнасяне на имота на публична продан. Това Решение е влязло в сила на 08.07.2023г., а В.Г.Ф. се е снабдила с изп.лист само 10 дни след това и е подала молба за образуване на изп.производство само 2 дни след издаването на изп.лист и снабдяване с него. Към молбата за образуване на изп.производство са представени само вноски бележки за заплащане на сума в размер на 17лв. и 66лв. за образуване на делото.

На 21.07.2023г. от ЧСИ е изпратено искане до СО за издаване на удостоверение за данъчна оценка.

На 24.07.2023г. е вписана възбрана върху имота, като с искането за налагане на възбрана, на 21.07.2023г. е направено и искане за издаване на удостоверение за липса на вещни тежести.

Опис на имота е насрочен за 03.08.2023г. и извършен на посочената дата, като Г.

Г. Ф. е уведомен на 01.08.2023г.

Едва на 07.08.2023г. от В.Г.Ф. е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е заплатила сума в размер на 6600лв. адвокатско възнаграждение. С Постановление от същата дата ЧСИ е приел сумата за разноски по ИД.

Заплатена в сума в размер на 600лв. за извършване на оценка на имота.

На 28.08.2023г. е насрочено започване на публичната продан, като до съделителите са изпратени уведомления. Извършени са действията по провеждане на проданта от ЧСИ. Протокол за обявяване на настъпили наддавателни предложения и купувач е от 29.09.2023г., а Уведомление за възлагане на имот до съделителите е изпратено на 04.10.2023г.

2

Видно от Постановление за разпределение от 23.10.2023г. продажната цена от 273000лв. е разпределена както следва:1.Разноски в изп.производство в общ размер 13641,20лв., включваща сумата 1.А. 6136,20лв. такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ;

1.Б.6552 такса по т.24 от ТТР към ЗЧСИ; 1.В. 317лв. такси на основание т.1, т.5 и т.31А от ТТР към ЗЧСИ; 1.Г.36 лв. такса по т.13 от ТТР към ЗЧСИ; 600лв. такса по т.31а от ТТР към ЗЧСИ – възнаграждение за вещо лице.

2.Вземанията на Държавата за данъци – 391,84лв. дължими ДНИ и ТБО.

3.За съделителя В.Г.Ф. – 136500лв., от която следва да се приспадне сума в размер на 6820,60лв. такси и разноски по изпълнението и 83,56лв. дължими данъци и натрупани лихви; сума за получаване 129595,84лв., към която следва да се прибави 3300лв., представляващи пропорционално удържани от Г. Г. Ф. разноски за адвокатско възнаграждение или обща сума за получаване 132895,84лв.

За съделителя Г. Г. Ф.– 136500лв., от която следва да се приспадне сума в размер на 6820,60лв. такси и разноски по изпълнението, 3300лв., представляващи половината от заплатен от В.Г.Ф. адвокатски хонорар и 308,23лв. дължими данъци и натрупани лихви или обща сума за получаване 126071,12лв.

По изп.дело няма сметки за извършените разходи и начислени такси и разноски от ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Оплакването на жалбоподателя Г. Г. Ф., че неправилно ЧСИ е включил в разпределението сумата от 3300 лв., дължимо се на взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното дело.

Изпълнителното производство е имало за предмет изнасяне на публична продан на съсобствен на страните по изпълнението недвижим имот. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Чл.355 от ГПК който е приложим и в изпълнителното производство, предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Няма основание обаче за разпределяне на разноските за адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателите по начина, по който е направено от ЧСИ поради обстоятелството, че в случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело е издаден по дело за съдебна делба, в което производство по съдебна делба всеки съделител има двойно качество - на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители, т.е. не са налице типичните за изпълнителния процес качества на "взискател" и "длъжник", поради което не следва да се прилагат общите правила за разпределяне на разноските. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Всеки от съделителите има право на предприеме осъществяването на публичната продан, като поведението му ползва и останалите съделители. Доколкото иницииралия изп.производство упражнява и чужди права, той 3 няма право да получи разноски, извън тези, направени за да се ползват от тях всички съделители. Когато се ангажират услуги на процесуален представител, това е в полза само на съделителя, който е счел, че следва да бъде представляван, но не и в полза на останалите, поради което и те не следва да понасят разноските, които са общи. Ето защо всеки съделител трябва да понесе разноските за адвокатски хонорар, така както ги е сторил. Инициирането на изпълнително производство от някой от съсобствениците-съделители не му придава типичното качество на „взискател“, за да има правно основание да претендира разноски по общия ред за адвокатско възнаграждение, които разноски да му бъдат заплатени от другите съделители – страни в делбеното, съответно в изп.производство.

Поради изложеното Постановление за разпределение от 23.10.2023г. в частта, с която е прието, че от дела от продажната цена на Г. Г. Ф. следва да се приспадне сума в размер на 3300лв., които да се получат от В.Г.Ф..

По отношение на жалбата в останалата част, настоящия състав намира следното:

Г. Г. Ф. счита, че определените разноски по т.1, т.5 и т.31а от ТТР към ЗЧСИ са в недоказан размер. Видно от Постановление за разпределение от 23.10.2023г. в т. 1.В. са приети разноски по изпълнението в размер на 317лв. такси на основание т.1, т.5 и т.31А от ТТР към ЗЧСИ.

Съгласно т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв. Видно обаче от изп.дело таксата за образуване на изп.дело е внесена предварително и не следва да се събира отново.

Съгласно т.5 от ТТР към ЗЧСИ За изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. видно е,ч е това е такса за връчване на страните по делото. Видно от изп.дело до момента на изготвяне на разпределението до двамата съделители са изпратени общо 8 съобщения или дължимата за тях сума е в размер на 160лв. без ДДС или 192лв. с ДДС, която сума се явява дължима.

Съгласно т.31а от ТТР към ЗЧСИ Допълнителни разноски са разходите за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество. Доколкото обаче не е изготвена сметка е неясно какви са допълнителните разноски, нито каква е тяхната стойност.

Поради изложеното приетите разноски по т. 1.В. от Постановление за разпределение от 23.10.2023г. в размер на 317лв. такси на основание т.1, т.5 и т.31А от ТТР към ЗЧСИ следва да се намалят до сума в размер на 192лв.

От страна на Г. Г. Ф. е поискано присъждане на разноски, но настоящия състав намира, че такива не му се следват доколкото другия съделите, страна в изп.производство не носи отговорност за такива. Отделно от това и няма никакви доказателства, че Г. Г. Ф. е заплатил адвокатско възнаграждение.