Решение № 260744 от 22.10.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 22. 10. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 15646 по описа на Софийския градски съд за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от В.Ф.В., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*******., (въззивник) срещу Решение от 05. 05. 2017 г., постановено от Софийския районен съд, 64-ти състав, по гр. д. № 41345 по описа на Софийския районен съд за 2015 г. С посоченото съдебно решение предявеният от В.Ф.В. осъдителен иск с правна квалификация по чл. 264. от Кодекса на труда КТ) за сумата от 395 лева и за периода от 01. 09. 2010 г. до 31. 12. 2012 г. е уважен частично за сумата от 52 лева и 73 стотинки и за периода от 01. 07. 2012 г. до 31. 12. 2012 г. Отхвърлени са изцяло следните кумулативно съединени искове: за обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск, дължим при положен извънреден труд, за периода от 01. 09. 2010 г. до 30. 04.

2013 г. в размер на 118 лева (правна квалификация по чл. 79., ал. 1. от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 357. от КТ); за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травми по време на работа поради недобре обезопасени обекти на мястото, където е полагал труда си, в размер на 411 лева (правна квалификация по чл. 200. от КТ); и за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неосигуряване на ободряващи напитки по време на нощни дежурства, работа при повишено психично напрежение и риск от произшествия в размер на 411 лева (правна квалификация по чл. 52. от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 357. от КТ).

Писменото изявление на В.Ф.В., озаглавено „Молба“ (л. 219. от делото на районния съд, съответно л. 3. от делото на въззивния съд), има естеството и на въззивна жалба срещу решението. Според въззивника някои от изводите (съжденията) в него са грешни. Намира, че районният съд неправилно е приел, че трудовото му възнаграждение е било в размера на минималното за страната за съответния период, както и че това за месец август, 2013 г., му е било заплатено. Оплаква се, че първата инстанция неправилно е оставила без уважение негови доказателствени искания. Посочва, че е дала доверие на писмени доказателства на ответната страна, а не е трябвало, включително поради своевременно оспорване на истинността на някои от тях. Твърди, че след като ответната страна е представила графиците за дежурствата само на единия обект, на който въззивникът е работил, то районният съд е трябвало да приложи чл. 161. от ГПК по отношение на другия обект, на който е работил. Оспорва възприетото от районния съд количество извънреден труд. Намира, че с изменение на иска може да се стигне до обективно съединяване на искове, като се позовава на правната теория (Б.

Кацаров, Димитър Силяновски и Живко Сталев) и твърди, че своевременно е изменил иска. Намира, че предметът на гр. д. № 41345 от 2015 г. е различен от предмета на гр. д. № 39650 от 2013 г. Посочва, че първата инстанция неправилно се е произнесла по исковете за обезщетение за неимуществени („нематериални“) вреди, при положение, че той се е отказал от тях. Твърди, че районният съд е нарушил изискването решението да се основава на закона и събраните доказателства (чл.

3. от Закона за съдебната власт). Добавя, че не се е произнесъл по исковете за всеки месец поотделно, с което е нарушил и чл. 12. от Закона за съдебната власт. Прави шест доказателствени искания.

С оглед изложеното въззивникът намира обжалваното решение за порочно, поради което то следва да се отмени като противоречащо на закона и добрите нрави.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна „С.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***., съдебен адрес ***, хотел „Р.“, офис 411.

(въззиваемо дружество) чрез процесуалния представител адвокат Л.Р. (пълномощно за всички инстанции на л. 49. от делото на районния съд). Препис от въззивната жалба е бил връчен на адвокат Р. на 10. 07. 2017 г. (л. 11. от делото на въззивния съд). Отговорът на въззивната жалба е постъпил на 27. 06. 2017 г., следователно в срока по чл. 263., ал. 1. от ГПК. Въззиваемото дружество намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение: за правилно и законосъобразно. За подробности препраща към отговорите на исковите молби и писмената защита пред първата инстанция, които поддържа. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивника. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. В последното открито съдебно заседание е претендирало разноски.

След като обсъди становищата на страните и като взе предвид събраните от първата инстанция доказателства, въззивният съд направи следните фактически и правни изводи.

На първо място въззивният съд намира за необходимо да проследи накратко хронологията на делото. Въззивникът е подал жалба до Административния съд – София – град на 01.

07. 2015 г. С определение административният съд е прекратил делото и е пратил жалбата по компетентност на Софийския районен съд. След указания и уточнения районният съд с разпореждане (л. 40. от делото на първата инстанция) е приел за предявени общо 21 кумулативно съединени иска. Върнал е исковата молба по отношение на 12 от тях (поради формирана сила на пресъдено нещо с решение по гр. д. № 39650 по описа на Софийския районен съд за 2013 г. за едни и поради изначална недопустимост за други). Разпореждането е влязло в сила. С него не са били давани указания за уточняване на искането, следователно към този момент районният съд е приемал исковата молба за ясна. Въззивникът е направил писмено изявление, озаглавено „Промени в жалбата“ (л. 11. от частното гражданско дело на въззивния съд) на 29. 01. 2016 г. В първото открито съдебно заседание пред първата инстанция въззивникът е заявил, че поддържа единствено претенциите, уточнени с него, и че се отказва от всички други претенции. Районният съд обаче е намерил исканията в „Промени в жалбата“ за неясни, поради което е дал указания и въззивникът е уточнил исковата молба на 18. 01. 2017 г. След това е било постановено обжалваното решение, по което районният съд е оставил без разглеждане искането на въззивника за отстраняване на очевидни фактически грешки, съответно оставил е без уважение искането за допълване на решението. Препис от определението е бил връчен на въззивника на 23. 10. 2017 г. (между кориците на делото е вложено неприложено към делото и неномерирано съобщение, според което Й.Х.И., призовкар към Софийския градски съд, е връчила преписа лично на В.В.) и липсват данни то да е било обжалвано в законоустановения срок, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила.

Преди да разгледа възраженията на въззивника във връзка с правилността на обжалваното решение, въззивният съд трябва да провери служебно валидността и допустимостта му. Не се установява наличието на порок, който да обуслови нищожността на съдебния акт, следователно той е валиден. Във връзка с допустимостта му трябва да се изследва съответствието на произнасянето на районния съд с окончателните искания.

Всеки иск се състои от основание и искане (чл. 127., ал. 1., т. 4. и 5. от ГПК). В писменото изявление „Промени в жалбата“ (което въззивникът изрично е посочил, че поддържа, и че се отказва от останалите си претенции), въз основа на подробно изложени обстоятелства (основания) са изведени четири искания. Те са следните:

- обезщетение за причинени имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) в размер на 2 337 лева и 42 стотинки вследствие на невярно начислени месечни заплати за целия период на трудовия договор;

- обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск (чл. 224., ал. 1. от КТ) в размер на 182 лева и 3 стотинки;

- обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 580 лева;

- ответникът да бъде осъден да преведе дължимите осигурителни вноски за положен извънреден труд в осигурителните фондове.

От уточненията на „Промени в жалбата“ е видно, че въззивникът наново е предявил някои от исковете, които районният съд е оставил без разглеждане като недопустими. За пръв път са предявени някои изцяло нови искове за неимуществени вреди, както и за имуществени вреди.

Процесуалното действие, изразено с писменото изявление „Промени в жалбата“, има правното естество на изменение на иска. То е своевременно направено преди провеждането на първото по делото пред районния съд открито съдебно заседание. Ищецът обаче не може по пътя на изменението на иска да измени както основанието, така и искането, защото по този начин би се предявил изцяло нов иск: аргумент за противното от чл. 214., ал. 1., изр. второ от ГПК. В този смисъл са и правната теория и съдебната практика (Живко Сталев, Анелия Мингова и други, „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, стр. 459. и цитираната там съдебна практика).

Във връзка с претендираните от ищеца имуществени вреди и парични вземания въззивният съд намира следното. Не са предмет на делото следните претенции: искане за обезщетение за имуществени вреди вследствие на неосигуряване на безплатна храна (този иск е недопустим като изцяло нов и предявен за пръв път с изменението на иска) и безплатни напитки (този иск вече е бил оставен без разглеждане с влязлото в сила разпореждане на районния съд на л. 40. от делото му поради формирана сила на пресъдено нещо) в общ размер от 1 323 лева; искане за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд (по месеци) в размер на 1 362 лева и 53 стотинки (този иск също вече е бил оставен без разглеждане с влязлото в сила разпореждане на районния съд на л. 40. от делото му поради формирана сила на пресъдено нещо); искане ответникът да бъде осъден да внесе осигурителни вноски в размер на 284 лева и 43 стотинки (този иск също е предявен за пръв път с изменението на исковете). Предмет на делото са само следните претенции:

- искане за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд в празнични дни в размер на 406 лева и 57 стотинки (налице е увеличение на размера на иска с оглед първоначално заявеното по т. 3. от разпореждането на районния съд на л. 40. от делото му);

- искане за обезщетение за неизползвания допълнителен платен годишен отпуск в размер на 231 лева и 35 стотинки (налице е увеличение на размера на иска с оглед първоначално заявеното по т. 5. и 8. от разпореждането на районния съд на л. 40. от делото му);

- искане за обезщетение за пропуснати ползи вследствие на неосъществено по вина на ответника коригиране на пенсията на ищеца в размер на 677 лева и 74 стотинки (по т. 13. от разпореждането на районния съд на л. 40. от делото му);

- и искане за обезщетение в размера на законната лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск в размер на 453 лева и 84 стотинки (също по т. 13. от разпореждането на районния съд на л. 40. от делото му).

Що се отнася до неимуществените вреди, претендирането им на основание неизпълнение на договор е допустимо (Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд). От друга страна, посочването на нови неимуществени вреди за пръв път при изменението на иска и исканията за нови осъждания въз основа на тях са недопустими по вече изложените съображения. Затова не са предмет на делото следните искания, направени за пръв път с „Промени в жалбата“ и придружаващите уточнения (л. 171. от делото на районния съд и следващите): обезщетение за неимуществени вреди вследствие на твърдяно нарушение на право на допълнително трудово възнаграждение за работа в празнични дни в размер на 171 лева; обезщетение за неимуществени вреди вследствие на твърдяно нарушение на ограничението на извънредния труд през една календарна година в размер на 422 лева; обезщетение за неимуществени вреди вследствие на твърдяно нарушение на правото за признаване на извънредния труд за осигурителен стаж в размер на 238 лева; обезщетение за неимуществени вреди вследствие на твърдяно нарушение на правото на обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск в размер на 231 лева; и обезщетение за неимуществени вреди вследствие на активна и квалифицирана пасивна измама в размер на 1 200 лева. Не са предмет на делото и следните две искания: за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на твърдяно нарушение на чл. 262., ал. 1., т. 4. от КТ в размер на 886 лева; и за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на твърдяно нарушение на същия текст от КТ в размер на 395 лева (т. 9. и 10. от разпореждането на районния съд на л. 40. от делото му). Тези два иска са пропуснати в „Промени в жалбата“ и придружаващите уточнения, поради което и предвид изявлението на ищеца в първото открито съдебно заседание трябва да се приеме, че спрямо тях е налице отказ. Предмет на делото са останали само следните претенции, свързани с неимуществени вреди:

Разпечатката съдържа 33 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2448599c-2959-4b9e-8b9b-c184b7be0ea1