Решение № 3018 от 26.06.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 408/2026
- Вид
- Решение № 3018
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Златко Мазников, Дарина Драгнева, Кремена Костова-Грозева
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 63в · Закон на административните нарушения и наказания
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3018
Стара Загора, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600408 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д., чрез редовно упълномощен адвокат, против решение № 29 от 26.01.2026 г., постановено по АНД № 757/2025 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0284-000551 от 01.04.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка чл. 63в от ЗАНН. Касаторът поддържа, че правния въпрос за вината е разрешен въз основа на правоспособността на водача, вместо да бъде възприета тезата му, че той не ползва автомобила и не го притежава, а същият инцидентно му е бил предоставен от собственика, който е негов брат, т. е. той е управлявал МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но без да е съзнавал това отрицателно съставомерно обстоятелство. С оглед на това смята, че не е осъществил виновно състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което в нарушение на материалния закон му е наложено административното наказание. Освен това сочи, че веднага е бил сключен задължителния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, изискващо прилагане на института на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП.
Ответникът – Началник сектор в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора, не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба, съответно не изразява становище по нейната основателност.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд К. се е развило по жалба от Д. П. Д. против НП № 25-0284-000551 от 01.04.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA, № 3398502 от 10.03.2025 г., с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ на Д. е наложена глоба в размер на 400 лв. за това, че на 10.03.2025 г. в 15.35 часа в [населено място] по [улица]е управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № [рег. номер], собственост на Б. П. Д., който не е спрян от движение и за който няма сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката.
Въззивният съд е потвърдил НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност, като по правния въпрос за вината е изложил мотиви, че незнанието на водача дали има или няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не изключва вината и не го освобождава от административнонаказателна отговорност. Прието е, че качеството на правоспособен водач на МПС изключва възможността същият да не знае за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
В случая няма спор по фактите – че на посочените в НП дата и място санкционираното лице е управлявало чуждо МПС, което не е било спряно от движение и за което не е имало сключена и валидна към датата на извършване на проверката застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Безспорно е също, че описаното деяние от обективна страна осъществява признаците от състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Спорът се свежда до това има ли или не вина за извършеното нарушение санкционираното лице, доколкото управляваният инцидентно от него автомобил е собственост на брат му и според твърденията му не е знаел, че за МПС няма сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Касае се за формално административно нарушение, което, противно на приетото от районния съд, би могло да бъде извършено само умишлено. Санкционираното лице е правоспособен водач на МПС и следователно, доколкото незнанието на закона не е извинение, познава задълженията си като такъв, визирани в ЗДвП, респективно – съзнава нарушаването им, когато не изпълнява предписано му от закона правило за поведение. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Д. П. Д. обаче не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съответно не е представил по време на проверката документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, което управлява. Ако беше изпълнил това си задължение, преди да предприеме управлението на МПС, собственост на брат му, същият щеше да узнае, че за МПС няма сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно вмененото му нарушение е било извършено от него умишлено, тъй като е съзнавал, че управлява МПС, без да се убеди, че за същото има за сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквото задължение е имал по закон, т. е. съзнавал е възможността, че такава застраховка може и да няма, именно в което се изразява и обществената опасност на вмененото му нарушение, но въпреки това е предприел управление на МПС, съответно, ако и да не е искал, е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. В този смисъл извършеното от Д. деяние не само осъществява обективните признаци от състава на вмененото му административно нарушение, но и е било извършено от него виновно, поради което за това нарушение същият правомерно е бил санкциониран с процесното НП. Не се споделя довода на касатора за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за маловажност на случая. Сключването след извършване на нарушението на „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС, противно на твърдението в касационната жалба, няма отношение към обществената опасност на деянието или на дееца, тъй като е последващо нарушението и освен това е действие на собственика на автомобила в изпълнение на негово законово задължение. Ето защо, като е потвърдил НП, районният съд е постановил съдебния си акт при правилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 26.01.2026 г., постановено по АНД № 757/2025 г. по описа Районен съд Казанлък.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�