Решение № 1077 от 07.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Р., 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520100356 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова от Т. Х. С., ЕГН **********, от гр. Р., чрез адв. Кр.Б. от АК Русе, против „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК 131576434, със седалище гр. София, представлявано от Г. Т. Т и А. В. М.. Препис от същата е редовно връчен на ответното дружество и в указания срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорват исковете като неоснователни.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове: 1/ Да се приеме за установено, че Договор за паричен заем № 4168075 от 09.06.2021г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт"АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК; съединен в условията на евентуалност с иск 2/ Да се приеме за установено, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4168075 от 09.06.2021г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт"АД, е нищожна на основание чл. 26, ап. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Претендира и направените разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4168075 от 09.06.2021г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт"АД, съгласно който получава заемната сума от 1750 лв., при ГПР от 41.72%, и ГЛП 35%, общо дължима сума с лихва 1969.62 лв., при срок на кредита 17 вноски. Във връзка с чл. 4 от Договора за паричен заем ищцата сключила с „Файненшъл България“ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4168075, с който да бъде обезпечен сключеният 1

Договор за заем, при възнаграждение за поръчител, което трябва да заплати в общ размер на 1039,38 лв. или 61.14 лв. двуседмични вноски. Така общото й задължение по договора за заем и допълнително сключения във връзка с него договор за поръчителство възлиза на 1969.62 лв.

Счита, че договора за паричен заем е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12, т.20 от ЗПК, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК. Пояснява, че в чл. 22 от ЗПК /Доп. — ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, са предвидени няколко хипотези на недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7— 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7— 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.". Твърди, че в настоящия случай процесният договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

В чл. 10, ал. 1 ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по—малък от кегел 12/, както и съдържанието му да е ясно и разбираемо за потребителя. В случая счита, че процесният ДПК не отговаря на това изискване в частта, с която съдържанието следва да е ясно и разбираемо за потребителя, тьй като изначално съдържа подвеждащи клаузи, каквато е тази за обезпечаване на кредита с одобрено от Заемодателя дружество — поръчител, срещу което ищцата дължи съответната такса, която практически е дължима пряко на „Изи Асет Мениджмънт" АД, но не е включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита.

Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит. Счита, че такъв няма в процесния договор. Същият съдържа единствено схема на погасяване /дати/, която не е и погасителен план по смисъла на материалния закон. Следователно, в Договора няма срок, отделно, че и самият погасителен план не съответства на изискванията за такъв сьгласно ЗПК. При липса на погасителен план, договорът за потребителски кредит също е недействителен.

В чл. 2, т. 6.1 от ДПЗ е регламентирано следното: „Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план гланица за съответния период в зависимост от периодичността на вноските." Това съдържание не е ясно и разбираемо дори за специалист, а още по- малко за обикновен потребител, каква част от всяка двуседмична вноска представлява главница и каква — лихва.

Отделно от това — в в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде 2 посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. В ДП3 действително е посочен размера на възнаградителната лихва — 35,00%, като ГПР е фиксиран на 41,72%. По никакъв начин не е посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 6,72% между ГПР и договорната лихва, което означава, че ГПР е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита. Отделно от горното, в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, какъв то например е таксата за поръчител в размер на 1039,38 лв. Следователно, този разход, който е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в основния ДПЗ в размер, който е по— нисък от реалния, което води също до пълната недействителност на процесния ДПЗ.

Неяснотата за действителния размер на ГПР произтича също така и от съдържанието на самия Договор за кредит, гьй като в чл. 7 от него е изрично посочена общата дължима сума по кредита — 1969,62 лв., която се rьстои от заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на заема. Остава необяснимо как е формиран ГПР от 41,72%, след като общата дължима сума би следвало да е сбор от главница и договорна лихва в размер на 35%. Тоест, ГПР е посочен в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания, само за да фигурира в процесния Договор за кредит, тьй като без ГПР, договорът ще е недействителен поради обстоятелството, че ГПР е съществен негов елемент.

Нарушена е и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в седмичната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита /каквато е задължително вменената на доверителката ми такса за поръчител в размер на 1039,38 лв., разбита на отделни вземания в полза на ответника от по 61,14 лв. към всяка отделна двуседмична вноска. В случая счита, че отделяйки сумата от допълнителни 1039,38 лв. под формата на такса за поръчител /и по-конкретно поръчителят е дружество, чийто капитал е 100% собственост на ответното дружество, а всички плащания по кредита се правят пряко към „Изи Асет Мениджмънт", включително и таксата поръчител, кредиторът действа абсолютно недобросъвестно — целта е формално ДПЗ да съответства на изискванията на ЗПК по отношение на максималния размер на ГПР, но реално таксата гарант, ако беше включена в ГПР, щеше да наруши разпоредбите на ЗПК, тьй като ГПР щеше значително да надхвърли тавана от пет пъти размера на законната лихва. Елементарни калкулации показват, че при отпусната чиста стойност на кредита от 1750 лв., задължението на ищцата възлиза на 3008,90 лв. /1969,62 лв. лв. по основния Д113 — главница и лихва плюс допълнителните 1039,28 лв. за такса гарант/. Горното навежда на извода, че ГПР fe 3 dacto надвишава посочения в договора процент от 41,72%, тоест договорът е rьставен по неясен за потребителя начин, което е противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, същият трябва да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължи.ми при различни лихвени проценти за целите на погасяването ".

Следва да се подчертае следното — поради липсата на погасителен план не е ясно дали при отделните вноски не е налице начисляване и лихва върху лихва или лихва върху таксата „гарант". Не са единични случаите при бързи кредити от типа на процесния цялата сума да се олихвява, като в случай, че действително съществуваше такса гарант в размер на 1039,28 лв., тя не би следвало да се включва в олихвяемата главница.

Неясно остава също така защо ищцата е следвало да заплати таксата гарант не на дружеството „гарант" или поръчител, което е дъщерно на ответника, а пряко в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Това е поредното доказателсгво, че всъщност таксата гарант е скрита лихва или такса по усвояване и управление на кредита, поради което е следвало да бъде включена в ГПР. Съгласно клаузите, съдържащи се в АКЦЕСОРНИЯ договор за предоставяне на поръчителство №4168075 с ,Файненшъл България" ЕООД и по- конкретно - чл. 3, ал. 1, т. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство: „ Изи Асет Мениджиънт " АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 1 от настоящия член и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя кьм „Изи Асет Менид.жмънт" АД и на задължението на потребителя кьм порьчителя по този Договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя." Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.

Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/.

При сключване на ДПК, на ищцата не са представяни Общите условия към него, 4 тя не ги е подписала на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание влече до недействителностга на ДПК. Може да се предположи, че приложения кьм настоящата искова молба ДПЗ съдържа и Общи условия, но ищцата не е подписала всяка страница от него, поради което не са спазени изискванията на ЗПК .

Недействителен/нищожен е и акцесорният договор - споразумението с дъщерното дружество на кредитора - ,,договор за предоставяне на поръчителство", тьй като е сключено в нарушение на добрите нрави и ЗПК поради изложените по-горе аргументи. Независимо че този акцесорен договор е отделен в относително самостоятелно споразумение с ,,Файненшъл България" ЕООД, практически той представлява част от цялостното кредитно правоотношение и следва да се разглежда заедно с основния договор за потребителски заем.

Нищожна като противоречаща на добрите нрави е клаузата, включена в ДПЗ, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 35%. Допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за заем е видно, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е фиксирал годишната лихва в размер на 35%, тоест - 3,5 пъти законната лихва за периода.

Подчертава , че в случая размерът на договорната лихва не следва да надвишава не три, а два пъти законната лихва, тьй като кредитьт практически е обезпечен с поръчителство. Максимумът, до който не се накърняват добрите нрави при определяне на законната лихва при обезпечени кредити е двукратния размер на законната лихва съгласно константната практика на ВКС.