Решение № 142 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330106564 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно евентуално съединени искове с правно основание на главния чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалните чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът К. Б. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. *********, ул.

„**********” № ***, ет. **, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. Д. Д., вписан в регистъра на ************, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „****“ № **, ет. ** ап. **, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от Ц. П. К. в качеството на ************ и по процесуално пълномощие от И. И. Н., че сключеният помежду им Договор за кредит „************“ от ***** г. е нищожен или при условията на евентуалност клаузите на чл. 15, чл. 20, чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от него, са нищожни.

1

Ищцата поддържа, че между нея и ответника е сключен Договор за кредит „************“ от ***** г. и че същият е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото нито в договора за кредит, нито в приложимите към него общи условия е посочена методиката, при която се формира годишният процент на разходите (ГПР), и компонентите, включени в нея. Изтъква се, че съобразно чл. 15 от договора за кредит, в петдневен срок от датата на усвояване на сума по договора за кредит потребителят следва да предостави обезпечение на вземанията на кредитора, което да бъде банкова гаранция за сумата от 1 219, 44 лева или едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на многобройни, кумулативно поставени условия в чл. 15, ал. 1, т. 2 от договора. При неизпълнение на това задължение, съобразно чл. 20 от договора за кредит, потребителят дължи на кредитора неустойка, която е в размер на 15% от усвоената и непогасена главница по договора. Неустойката се начислява за всеки месец, през който потребителят не е изпълнил задължението си да предостави изисканото от кредитора обезпечение. Твърди се, че ако неустойката бъде включена при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, то същият ще превиши размера, императивно посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възразява се и че посочването на ГПР в договора за кредит, който е несъответен на реално приложимия в отношенията между страните, представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, което също налага извод за недействителност на договора. Предвид изложеното, моли предявеният главен иск да бъде уважен и да бъде обявена нищожността на процесния договор за кредит. При условията на евентуалност моли да бъдат уважени исковете, с които се претендира да бъде обявена нищожността на клаузите на чл. 15, чл. 20, чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от сключения между страните договор за кредит. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че ответникът вече не е титуляр на вземанията по процесния договор за кредит, тъй като, считано от 22.05.2025 г., същите са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Предвид това за ищцата не съществува интерес да насочва процесните искови претенции срещу „Аксес Файнанс“ АД.

Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички 2 разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът поддържа и че на ищцата е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора тя се е съгласила с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Поддържа се и че за ответното дружество не съществува законово установена забрана да събира разходите, които е сторило в насока събиране на вземанията по договора. Изтъква се, че това не са вземания, свързани с управлението на кредита, поради което и за всички реално сторени разходи кредиторът има право да бъде възмезден. Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и сторените в процеса разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Молба вх. № 125047/03.12.2025 г., депозирана от пълномощника му, поддържа исковите претенции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за кредит „************” от ***** г. (л. 12 – л. 20), валиден за неопределен срок, ответното дружество, от една страна като „Кредитодател”, се ангажирало да отпусне на ищцата револвиращ потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит от 800, 00 лева, усвоим чрез извършвани по всяко време тегления на суми в брой или платежни нареждания с международна платежна карта „************” № *****, връчена й с индивидуален ПИН-код при договорното обвързване.

Последната, от друга страна като „Кредитополучател”, предварително информирана за параметрите на сделката със Стандартен европейски 3 формуляр (л. 28 – л. 31), следвало да възстановява на кредитора заетите средства и да му заплаща лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 50, 40% и дневен такъв от 0, 14%, начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на календарния месец от 30 дни, както и такси за ползване на платежния инструмент, съгласно Тарифа, поместена в Общите условия (л. 21 – л. 27) на издателя му „Изи Пеймънт Сървисиз” ООД (с последно изменение от 09.11.2023 г.) към Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта ************ от ***** г. (л. 21), представляващ неразделно към индивидуалното съглашение Приложение № 1. За целта до 5-о число на текущия месец трябвало да изпълнява „общото си задължение”, определено към всеки момент от действието на договора като сбор от: усвоената и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава, разходи за събиране на просрочени задължения, в случай че такива са начислени, и дължима застрахователна премия, съгласно Раздел XI от договора, ако е сключена. Респективно с върнатата част от главницата се увеличавал разполагаемият остатък от нея.

Условията на договорения кредит съдържат посочване на общата дължима се от потребителя сума като сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху нея и такси за ползване на картата по Тарифата, и на годишния процент на разходите от 64, 96%, изчислен при допусканията: незабавно усвояване на пълния кредитен размер след активация на картата, изправност на кредитополучателя и начисляване на лихвата и други разходи в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно договорните клаузи.

С чл. 15, ал. 1 от договора заемателят приел да предостави на заемодателя в срок до пет дни от датата на активиране на платежния инструмент обезпечение във вид на банкова гаранция за сумата от 1 219, 44 лева с валидност две години от деня на договорното обвързване, или поръчителство от лице, което едновременно отговаря на следните изисквания:

1. да е на възраст над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2. брутният размер на дохода му да е не по-малък от 1 500, 00 лева; 2. да работи от минимум шест месеца по безсрочен трудов договор; 3. да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с „Аксес Файнанс” АД; 4. да няма кредитна 4 история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има такава със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни” и 5. да не е член на домакинството на кредитополучателя.

Отговорността му за неизпълнение, уредена в чл. 20 и чл. 21 от договора, предвижда дължимост на: при неосигуряване на поръчител в срока по чл. 15 от договора – неустойка, която е в размер на 15, 00% от усвоената и непогасена главница, включена е в общото задължение, начислява се на 6-о число на всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение (чл. 20) и не участва при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; при забава на което и да е парично задължение – разходи за действия по събирането му от 2, 50 лева за всеки ден до изплащането му (чл. 21, ал. 4) и законната лихва (чл. 21, ал. 3) за всеки ден просрочие, а при предсрочна изискуемост – и еднократна такса от 120, 00 лева за покриване рзноските за дейността на лице/служител по администриране на извънсъдебното удовлетворяване (чл. 21, ал. 5).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл.

235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от желаните правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, 5 както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. , IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).