Решение № 3147 от 02.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12391/2016
- Вид
- Решение № 3147
- Подписан
- 02.05.2019
- В сила
- 15.06.2019
- Състав
- РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117 · Кодекс на международното частно право
- чл. 121, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
РЕШЕНИЕ
№ …… гр. София, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12391 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Факторингова компания „Р.“ ООО срещу Ю.Н.М.
– гражданин на Руската федерация, с която е предявен иск с правно основание чл.
119 Кодекс за международно частно право.
Ищецът Факторингова компания „Р.“
ООО твърди, че в негова полза е постановено решение от Останкински районен съд в гр. Москва (влязло в сила на 16.06.2016 г.), с което ответникът, заедно с още петима длъжници е осъден да заплати на ищцовото дружество 257 666 861 рубли и 83 копейки – задължение, както и 60 000 рубли – държавна такса. Поддържа, че поради наличието на недвижими имоти на ответника в България за ищеца е възникнал правен интерес да иска изпълнението му тук, тъй като същите са възбранени в негова полза. Въз основа на изложеното предявява частичен иск срещу ответника за признаване и допускане изпълнението на решение от 16.05.2016 г. по дело № 2-1674/2016 г. по описа на Останкински районен съд в гр. Москва за сумата от 23 424 00 рубли и 83 копейки (от общата 257 666 861 рубли и 83 купейки) – солидарно задължение и държавна такса в размер на 60 000 рубли. В условията на евентуалност претендира решението да бъде допуснато в цялост.
Претендира разноски (по обезпечение на бъдещия иск и по настоящето производство).
Ответникът Ю.Н.М. не е подал отговор в законоустановния срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 117 от Кодекса за международно частно право решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска, признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
По искането за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение в тежест на ищеца е да докаже, че е налице влязло в сила чуждестранно решение, чието признаване и допускане се иска; че на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани за съдебното заседание пред органа, постановил чуждестранното решение.
В тежест на ответника по молбата е да докаже, ако твърди, че между страните по настоящото дело и чуждестранното решение на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение на български съд; между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящ процес пред български съд, образуван преди делото, решението по което се иска да бъде признато и изпълнението му допуснато; причините, поради които не е можел да се позове на нарушения по връчване на препис от исковата молба и призоваването му при постановяване на чуждестранното решение; обстоятелството, че е налице погасяване на задължението по чуждестранното решение, настъпило след влизане в сила на последното.
Между Република България и Руска
Федерация е действащ Договор между Народна Република България и Съюза на Съветските Социалистически Републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела(Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.). Съгласно чл. 47 и сл. от този договор, договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански дела от имуществен характер, като решението за допускане на изпълнението се издава от органа на правосъдието на договарящата страна, на територията на която трябва да се извърши изпълнението. Към молбата за допускане на изпълнението се прилагат: заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение; документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствувалия в делото ответник или на неговия пълномощник; заверен превод на молбата и на посочените в този член документи.
По делото са представени Решение, чието признаване е поискано и предвидените в чл. 47 и сл. от Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела(Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.) документи. В случая, заверка не е необходима, доколкото на основание чл. 3, ал. 2 от КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ
АКТОВЕ (Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 25 май 2000 г. - ДВ, бр. 47 от 2000 г. в сила от 29 април 2001 г./, формалната процедура, удостоверяваща истинността на подписа и качеството на лицето, подписало документа, установена от Конвенцията, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опР.яват или освобождават документа от легализация.
Съгласно чл. 12 от договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела(Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр.
33 от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.), явяваща се именно опР.авяща процедурата договореност, документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна. А съгласно ал. 2, документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
Ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергават удостоверяването от чуждестранния съд за влизане на процесното решение в сила, както и не прави възражение, че решението не му е връчено по надлежния ред.
Ответникът не навежда и възражения от характера на допустимите съгласно чл. 121, ал. 2 КМЧП, поради което и при наличие на предпоставките на чл. 117 КМЧП искът подлежи на уважаване като следва решението да бъде признато изцяло и изпълнението му да бъде допуснато на територията на Република България. В конкретния случай, не може да бъде постановено решение за частично признаване и допускане изпълнение на съдебно решение, доколкото не се касае за непаричен иск, независимо от предмета на процесното решение.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, както и разноските по ч.т.д № 381/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Воден от горното, Софийски градски съд,
І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
И ДОПУСКА изпълнението на територията на Република България на
Решение от 16.05.2016 г. по дело №
2-1674/2016 г. по описа на Останкински районен съд в гр. Москва, в частта с която Ю.Н.М., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., с постоянен адрес ***, Русия е осъдено да заплати на „Факторингова компания „Р.“ ООО, търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Руската федерация с рег. № **********, с адрес гр. *******, ул. „*******заедно с още петима длъжници е осъден да заплати на ищцовото дружество 257 666 861 рубли и 83 копейки – задължение, както и 60 000 рубли – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю.Н.М., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., с постоянен адрес ***, Русия да заплати на „Факторингова компания „Р.“
ООО, търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Руската федерация с рег. № **********, с адрес гр. *******, ул. „*******сумата от 18984,63 лева (осемнадесет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и три ст.), представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: