Присъда № 70 от 15.05.2024, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към Присъда № 70/15.05.2024 г. , постановена по НОХД № 249 от 2024 г. по описа на ЯРС

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на ЯРП, с който подсъдимият – сръбският гражданин Н. С., е предаден на съд за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК.

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт фактическа обстановка счита за безспорно установена от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложат наказания лишаване от свобода и глоба, чиито размери да се определят около средния предвиден в закона такъв, и на основание чл.66, ал.1 от НК, да се постанови отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият С., редовно призован за разпоредителното и за съдебното заседание чрез защитника, не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си. Поради това, и след като намери, че отсъствието му не би препятствало разкриването на обективната истина по делото, на основание чл.

247г, ал.1, т.2 и чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът проведе задочно производство, с участието на служебен защитник – адвокат.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението защитникът се солидаризира със становището на прокурора. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства изтъква чистото му съдебно минало, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, приносът му за разкриване на обективната истина по делото, както и причините за извършване на деянието, коренящи се в икономическата му задълженост, и пледира да му се наложат минимални наказания.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Към 03.08.2023г. подсъдимият Н. С. /N.S./, роден на **********г. в гр.

Б***ия, бил неосъждан. Намирал се в Република България и получил информация от непознато за него лице, че преди село Каменец, Община Стралджа, обл. Ямбол, се намират чужденци, които били влезли нелегално през границата на страната от Република Турция, и които трябвало да се откарат до друго място срещу парично заплащане. Тъй като имал нужда от пари, подсъдимият решил да превози чужденците. Така, на 03.08.2023 г. около 07.05 часа, управлявайки влекач марка „Мерцедес“ с peг. ***с прикачено към него полуремарке с peг. № *** подсъдимият отишъл на указаното място, находящо се преди село Каменец, общ.Стралджа, обл.Ямбол. Там го чакали семейство чужди граждани - свидетелят Р. А. /R.

A., роден на ****, гражданин на ***, свидетелката С. А. /S. А./, родена на **** ***, гражданка на***, и седеммесечното им дете Р. А. /R. А./, родено на 1

*** гражданин на ****, които малко по-рано влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България, без надлежно разрешение на органите на властта.

Като пристигнал на мястото подсъдимият слязъл от влекача и отворил вратите на ремаркето. Чужденците се качили в превозното средство и подсъдимият потеглил. Около 07:05 часа на 03.08.2023г. при движението си по път Ш-5308, на около 4 километра преди село Каменец, общ.Стралджа, обл.Ямбол, в посока от разклона за с.Леярово, общ.Стралджа, обл.Ямбол, към село Каменец, общ. Стралджа, обл.Ямбол, подсъдимият бил спрян за проверка от свидетеля П. Д. Д. и неговия колега П. И., двамата служители ГПУ – Свиленград, които установили чуждите граждани и уведомили ОД. На място пристигнали екипи на ГПУ – Елхово, които започнали действия по разследването.

На 04.08.2023г. с протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на разсл. полицай управляваната от него товарна композиция, ведно с 2 бр. контактни ключове.

С Постановление на ЯРП от 20.09.2023г. било разпоредено товарната композиция, собственост на ****, да се върне на представителя на дружеството или на негов пълномощник.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия С., дадени в присъствието на защитник по време на ДП, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д., дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетеля Р. А., дадени пред съдия по време на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.4, предл.I от НПК, от данните, съдържащи се в протокола за оглед на ВД от 09.08.2023г. и приложения към него фотоалбум, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което се кредитират изцяло.

Единственото доказателство, което стои изолирано от доказателствената съвкупност, са обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелствата, че договорката с непознатото лице била за транспортиране на товарната композиция до сервиз, както и в частта им, че разбрал за наличието на чужденци в полуремаркето по време на проверката, тъй като в тези им части неговите обяснения се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетеля А., видно от които именно подсъдимият, като водач на камиона, лично отворил вратите на превозното средство, за да се качат. По тези съображения, с оглед изолираността на обясненията на подсъдимия в горепосочените им части, настоящият състав намери, че същите са продиктувани от желанието му да избегне или смекчи очакваната санкция.

Т.е., представляват отчетлив израз на защитна позиция и не следва да се кредитират.

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението по чл.281, ал.2, т.1 т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК, тъй като на 03.08.2023 г. около 07.05 ч., на път III-5308, на около 4 километра преди село Каменец, общ. Стралджа, обл. Ямбол, с цел да набави за себе си имотна облага и чрез осигуряване и извършване на превоз към вътрешността на страната противозаконно подпомогнал 3 /три/ лица – чужденци, граждани на *** - Р. А. /R. A./, роден на **** гражданин на ****, без документи за самоличност; С. А. / S. А./, родена на *** ***, гражданин на ****, без документи за самоличност и Р. А. /R. А./, родена на ****, гражданин на ***, без документи за самоличност; да преминават и пребивават в страната в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез използване на МПС - товарна композиция с влекач марка „Мерцедес“ с peг.

****и прикачено полуремарке с peг. № ****, извършено е по отношение на повече от едно лице и по отношение на лице ненавършило 16-годишна възраст - Р. А./R. А./, родена ****, гражданин на **** Анализът на доказателствената съвкупност безпротиворечиво сочи за автор на деянието подсъдимия.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл.281, ал.1 от НК се изисква извършване на действия по подпомагане на физически лица чужди граждани, да преминат през територията на Р.България и да пребивават в страната в нарушение на закона.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подс.

С. е осъществил всички обективни признаци от състава на вмененото му престъпление чрез превозването на чуждите граждани от местонахождението им в близост до село Каменец, общ.Стралджа, обл.Ямбол, съдействайки им да преминат през територията на страната, като за целта е използвал МПС – влекач марка „Мерцедес“ с peг. № **** и прикачено полуремарке с peг. № ****. От обективна страна изпълнителното деяние „подпомагане“ е осъществено чрез извършване на превоз на лицата към вътрешността на страната, тъй като без помощта на подсъдимия не чужденците биха могли да преминат през територията на РБ. Същевременно е безспорно установено, че подпомогнатите чужди граждани са пребивавали в страната в нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, тъй като не са притежавали редовни документи за задгранично пътуване или друг заместващ документ, както и виза. Налице са и квалифициращите обстоятелства по чл.281, ал.2, т.4 и т.5 от НК, доколкото се касае за подпомогнати три лица, едно от които малолетно.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл като форма на вина, тъй като е знаел за съществуването на всички обективни признаци. Външният вид на лицата, езикът който говорят, и място, от което ги е взел, дават достатъчно основание да се приеме, че подсъдимият, като 3 зрял човек, е разбирал, че превозваните лица са чужди граждани, които пребивават на територията на страната в нарушение на закона. Безспорно, същият е съзнавал и обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи, тъй като е разбирал, че се касае за повече от едно лице, едно от които пеленаче, т.е., очевидно ненавършило 14 години, както и че осъществява превоза на лицата с управляваното МПС. Налице е и користната цел за извършване на деянието, предвидена в действащата към момента на извършването му редакция на чл.281, ал.1 от НК /изм. ДВ бр.74/2015г./, защото деянието е извършено срещу заплащане. Видно от показанията на свид. А., негов ближен е заплатил значителна сума за превоз на семейството му през България до Република Сърбия, което налага извод, че превеждането нелегално на хора през границата и във вътрешността на страната ни се извършва срещу заплащане. Безспорно подпомагането на чуждите граждани да преминат през територията на страната е част от предварително планирана дейност по превеждането им до набелязаната крайна дестинация, за която дейност са заплатили парични суми. Обстоятелството, че подсъдимият е комуникирал с неустановено по делото лице, посочило мястото, от което е следвало да вземе чужденците, говори за наличие на предварителна съгласуваност между подсъдимия и каналджиите, които са част от организирана дейност по подпомагане на преминаването им през територията на страната с цел получаване на част от платените от чужденците пари.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК действащата към момента на извършване на деянието редакция на текста, до промяната й с ДВ бр.67/2023г., предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и кумулативно с това наказание глоба от 5000 до 10000 лева, а редакцията след промяната с цитирания брой на ДВ установява по-високи размери на предвидените наказания - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от 5000 до 20000 лева. Поради това, след като с оглед тежестта на наказанието последвалата законодателна промяна се явява по-неблагоприятен за подсъдимия закон, на основание чл.2, ал.2 от НК наказанието му беше определено в границите, очертани от разпоредбата на чл.281, ал.2 от НК в действащата към момента на извършване на деянието редакция на нормата.

В контекста на изложеното, за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление законът предвижда две кумулативни наказания - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 10000 лева. В тези законови рамки съдът му наложи на наказания от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева, чиито размери определи в минимума на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, обстоятелството, че в досъдебна фаза е дал обяснения по обвинението, с което е допринесъл за разкриване обективната истина по делото и липсата на настъпили от деянието несъставомерни вредни последици. От друга страна, съдът взе предвид 4 високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона и обстоятелството, че деянието е квалифицирано по три квалифициращи признака, при което намери, че изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обосноват прилогжението на чл.55 от НК. Наред с изложеното съдът счете, че така определени по размер, наложените наказания са необходими и да окажат необходимото предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.