Определение № 2821 от 29.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2821 гр. София, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502856 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274 - 279 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на Г. Т. А., против определение №17065 от 15.09.2025 г., постановено по гр.д.№7782/2025 г. по описа на СГС, ГО, 29-ти състав, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ, исковата молба е върната и производството е прекратено.

Частният жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството, като е оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Твърди, че правния интерес от воденето на това производство е очевиден, като същият се нуждае от правна защита. Моли определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата му за правна помощ.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният Софийски градски съд е образувано въз основа искова молба, предявена от Г. Т. А., срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000 000 лева . Ищецът твърди, че жилището, в което живеел под наем, на ул.*** №69 в гр.София, било отнето от ответника в края на 2006 г. Сградата, където се е намирало жилището, е съборена и на нейно място е построена друга. От тогава е бездомен. Живее на открито и в отсъствието на нормални санитарно-хигиенни условия. Поради този му начин на живот претърпял материални и нематериални вреди – увреждане на здравето. В молбата е наведено и искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от дължимите такси и разноски. В нея се съдържа и декларация за имуществено и семейно положение, в която е декларирано, че ищецът не притежава недвижими имоти, автомобили и банкови сметки, 1 инвалид е с ТЕЛК, бездомен, получава месечна пенсия от 667 лв., от които месечно плаща около 100 лв. за лекарства, като бил разведен от 1986 г.

С обжалваното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес от воденото му, тъй като изложението в нея не сочи на неговото наличие, като искането предоставяне на безплатна правна помощ е оставено без уважение, на основание чл.24, т.1 и 2 ЗПП.

Частната жалба е процесуално допустима, същата изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва, както и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимост на иска, както и на самото съдебно производство, за което съдът следи служебно (В този смисъл т. 16 ТР от № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, мотивите към т.9 от ТР №7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС).

В случая предмет на делото е осъдителен иск за парична сума. При осъдителните искове по правило правният интерес произтича от процесуалната легитимация, особено ако тя е типична - когато ищецът твърди, че притежава изискуемо вземане спрямо ответника, обосновано с посочени факти. В настоящата искова молба е посочено, че ищецът търси обезщетение от ответника, поради събаряне на сграда, в която той е живеел под наем, и поради тази причина от 2006 г. е бездомен. От сочените факти не може да се извлече годно за защита субективно право по съдебен ред. Това от своя страна сочи на липса на легитимация за водене на делото, водеща до неговата недопустимост.

С оглед горното съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по реда на чл.130 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че в конкретния казус съдът не може да съдейства за защитата на правата на ищеца, като даде указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК, тъй като не е налице нередовност на исковата молба в частта, в която се описват обстоятелствата, на които се основава искането, а наведените в същата твърдения не могат да обосноват извод за наличие на правен интерес у ищеца от водене на делото.

По искането за правна помощ.

Предходно приетото за недопустимостта на иска предопределя изхода и по искането за правна помощ. Съгласно чл.24, т.2 ЗПП такава не се предоставя, ако претенцията е недопустима. Същевременно претенцията е и необоснована, доколкото самите фактически твърдения не водят до възникване на претендираното вземане, което също сочи основанието за отказ по чл.24, т.2 ЗПП.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17065 от 15.09.2025 г., с което е прекратено 2 производството по гр.дело №7782/2025 г. по описа на СГС, ГО, 29-ти състав, и е оставено без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3