Определение № 2547 от 27.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2547 гр. София, 27.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20238002104764 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. К. С., чрез адвокат А. С., срещу въззивно решение № 245/21.06.2023 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 292/2023 г.

Касаторът излага съображения за неправилност.

Насрещната страна Ж. Н. Й., чрез адвокат Д. К., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, но срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол.

Въззивният Плевенски окръжен съд се е произнесъл като втора, окончателна инстанция по претенция на И. К. С. за установяване по отношение на Ж. Н. Й., че не му дължи сумите:

5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 4974,86 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2012 г. – 27.07.2022 г.; 900 лв. – разноски, сторени по н.д. № 985/2015 г. на Плевенски районен съд, за които суми на 01.12.2016 г. е издаден изпълнителен лист от същия съд.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК за отделни по вид и размер вземания. Исковете са облигационни, граждански и съгласно чл. 280, ал. 3, т.1, предл. първо ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е окончателно, като изключено от касационен контрол. Исковете по чл.439 ГПК не попадат в законово установено изключение от цитираната обща процесуалноправна норма. Сборът на отделните спорни вземания няма отношение към цената на иска, съответно родовата и функционална подсъдност на спора. (така напр. и определение № 96/05.05.2020 г. по к.гр.д. № 826/2020 г.

1 на ВКС, IV г.о.).

При тези съображения, касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.

Неправилните указания във въззивното решение относно обжалваемостта на същото, както и последващото администриране на касационната жалба, нямат обвързващо действие за сезираната касационна инстанция, която е задължена да се произнесе по допустимостта на касационното производство.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски – 1200 лв. платено за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по к.гр.д. № 4764/2023 г. по описа на ВКС и ВРЪЩА касационна жалба вх. № 7529/04.08.2023 г., подадена от И. К. С. срещу въззивно решене № 245/21.06.2023 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 292/2023.

ОСЪЖДА И. К. С. да заплати на Ж. Н. Й. сумата в размер на 1200 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред други тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок, считано от удевомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2