Определение № 474 от 29.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Плевен, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600510 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. НПК във връзка с чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на осъдения З. Л. Р., чрез защитника му адв. Д. З., против Определение от 25.06.2026 г. по ЧНД № 1099/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което на основание чл. 68, ал.

1 НК е приведено в изпълнение определеното по ЧНД № 311/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, постановено да се изтърпи отделно от наказанието по НОХД № 986/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. З., който поддържа искането за отмяна на атакувания съдебен акт.

Прокурорът Х. С. от ОП Плевен пледира за неоснователност на жалбата и законосъобразност и правилност на атакуваното определение.

След цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на чл. 314 НПК въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Правилно районният съд е установил фактическата обстановка въз основа 1 на приложените писмени доказателства – свидетелството за съдимост, преписите от съдебните актове и справката за влизането им в сила.

Фактическите констатации не се оспорват и от страните.

Безспорно е установено, че с определение по ЧНД № 311/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, влязло в сила на 13.10.2025 г., на основание чл.

25, ал. 1 вр. чл. 23 НК на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок.

Също така безспорно е, че в рамките на този изпитателен срок осъденият е извършил ново умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, извършено на 20.03.2026 г., за което по НОХД № 986/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен му е наложено наказание „лишаване от свобода“, което следва да бъде изтърпяно ефективно.

При така установените факти първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК.

Разпоредбата има императивен характер. Когато в изпитателния срок на условното осъждане деецът извърши друго умишлено престъпление, за което му бъде наложено наказание лишаване от свобода, съдът е длъжен да приведе в изпълнение отложеното наказание. Законът не предоставя възможност за преценка по целесъобразност дали това да бъде сторено, нито допуска нова оценка на личността на осъдения или на тежестта на престъпленията.

Единствено следва да бъдат установени законовите предпоставки, които в случая са налице в пълен обем.

Неоснователно е и евентуалното разбиране, че извършеното по ЧНД № 311/2025 г. групиране променя приложението на чл. 68 НК. Напротив, след постановяване на определението по чл. 25 НК възниква едно общо наказание, което замества отделните наказания и именно то е било условно отложено.

Следователно именно това общо наказание подлежи на привеждане в изпълнение при реализиране на предпоставките по чл. 68, ал. 1 НК. Новото престъпление е извършено след влизане в сила на определението за групиране и в рамките на определения изпитателен срок, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е привел в изпълнение именно общото наказание.

Законосъобразно е и постановеното от първия съд, наказанието да бъде 2 изтърпяно отделно от наказанието по НОХД № 986/2026 г. Това е пряка последица от приложението на чл. 68, ал. 1 НК и съответства на трайно възприетото в съдебната практика разбиране, че приведеното в изпълнение условно наказание не подлежи на ново групиране с наказанието за престъплението, извършено през изпитателния срок, тъй като между тях липсват материалноправните предпоставки на чл. 23 и чл. 25 НК.

Настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила. Производството е проведено при участие на прокурор и надлежно упълномощен защитник, като страните са получили възможност да изложат становищата си. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички относими доказателства и е изложил ясни и последователни мотиви, които изцяло се споделят от въззивната инстанция.

Поради изложеното атакуваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горното и на основание чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3 НПК, Окръжен съд Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №820/25.06.2026 г. по ЧНД № 1099/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен

Определението е окончателно и същото да бъде съобщено на страните Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3